Daily Archives: септември 20, 2013

Дали наистина знаем всичко за еничарите?

Eдин от тежките моменти за българите по време на османското владичество е бил така нареченият „кръвен данък“ – младите момчета от народа са били потурчвани и обучавани като воини на противниковата страна. Но дали това е правилната интерпретация на този исторически момент, или има и друга гледна точка? Нали тези мъже, въпреки различното вероизповедание, са българи, кръвта ни е обща, предците ни също.

Този различен поглед към еничарите ни показва Токораз Исто в първия от поредицата исторически романи, като прави опит да реабилитира тази част от нашия народ, с романа си ни приканва да се отърсим от тесногръдото си мислене, че всеки, който не е християнин, е чужд, за да не живеем в омраза към различното и различния.

В книгата “Еничар” читателят се потапя в един нов свят със стара слава. Слава, която много често е изопачавана, преправяна и нагаждана спрямо целите и желанията на хора, които са искали информацията да остане забулена в мъглата на омразата и нетърпимостта.

Каква е истината за Османската империя? Дали наистина знаем всичко за еничарите? Познаваме ли религията, която изповядваме?
Четейки тази книга, въпросите започват да ни застигат един след друг.

Изпълнен с много история, философия, история на религиите, тайни учения и мистерии, сюжетът ни е представен чрез историята на Петко Боляров, който, след верига от приключения и премеждия, попада в еничарския корпус. Там е прекръстен на Ибрахим Абдаллах и въведен в Исляма, за да служи на султана на Османската империя. Тежко и мъчително обучение, пречупване на воля и гордост, ловки манипулации.

Очаква ви интересен път, който започва в околностите на Араповския манастир, минава през село Козбунар, Одрин, Диарбекир, Анкара, Танжер в Мароко, Истанбул и завършва по бреговете на Азовско море, където е бойното кръщение на новите еничари.
Някак си измамно тежка и обемиста изглежда книгата, но се чете неподозирано бързо. Тя поставя началото на един огромен труд, който авторът е положил с мисълта да ни разкрие колко много не знаем за еничарите, за Империята, която ни е управлявала повече от 450 години и за самите себе си като българи.

първи том "Еничар"

първи том „Еничар“

откъс от първи том „Еничар“ от поредицата „Ятаган и Меч“

Вашият коментар

Filed under История

Научете какви са били древните българи в историческата поредица „Тангра“ на Токораз Исто

„Според колобрите българите имат най-голяма възможност да станат истински хора, защото още при Сътворението били създадени така. Накрая, за да им вдъхне живот, Тангра им дал от дъха си, който бил оренда, и им казал:

„Създадох ви воини на Тангра, най-добрите воини в света. Отличих ви сред останалите народи и ви избрах. Оставих българите да властват както в този свят, така и на Небето. Дадох ви „Да” – най-доброто бойно умение. Орисах ви да побеждавате. Вие трябва да сте господари на себе си и на света. Така че не бива от нищо да се боите!”

Тези думи дават сила на нашите багатури, на колобрите, те са най-често повтаряните от тумир. Всички българи смятат, че това е тяхното предимство пред останалите народи.

Това обаче според мен е химера. Не може да има народ от просветени хора. Такъв народ не може да оцелее. Освен това духовното израстване е личен Път, личен избор. Никой не може да те накара да следваш Пътя или да си духовен. Това или го имаш и го правиш, или не. Днес не може да се каже, че българите са „светли хора”, но е важно, че сред нас винаги е имало хора на духа. Всички те са оставили духовна следа. Всичко това е намерило отражение в това, което смятаме за наш племенен духовен Път. Това, което изповядваме, не е вяра и не е религия, така както го разбират другите народи. Тангризмът не е религия. Тангризмът не е вяра. Ние не вярваме в Тангра. Може да се каже, че в Тангра и в Бог вярват другите народи. На тях, понеже не са част от него и не следват неговия истински Път, им се налага да вярват. Да вярваш означава да приемеш нещо, което не можеш да си обясниш, нещо, което не ти е ясно. Да вярваш означава да не докосваш това нещо, да не го подлагаш на съмнение, да не се взираш в него, да го пазиш като под похлупак, за теб то да бъде свещено. Ние не вярваме в Тангра. Понеже непрекъснато общуваме с него, понеже го чувстваме като част от нас, понеже сме негови продължения, понеже живеем в него, чрез него и като част от него, ние не вярваме в него. Ние живеем с Тангра. Останалите народи, понеже не притежават нашето учение, понеже не са облагодетелствани да получават оренда като нас, понеже Тангра не се спуска в техния боен строй и не воюва рамо до рамо с воините им, понеже на тях светът на алповете не им е познат, са принудени да вярват…“

Вашият коментар

Filed under История, Книги