„Това знаме беше свещено за българите, знаех, че имам шанс само ако го използвам, за да убия с него, но аз нямаше да го направя. Почувствах как прелетях над главата на коня си, преобърнах се във въздуха и усетих как падам по гръб на земята. До последния миг, в който бях в съзнание, се опитвах да направлявам полета си, но тугът ми пречеше. В този момент видях дългото копие, което ме прониза. Почувствах как острието разкъса ризницата ми и влезе в гърдите ми. Погледът ми се насочи към небето. Нямах сили да произнеса и една дума на глас, но вътрешно потърсих връзката с моя бог.
-Тангра, благодаря ти, че ми даде възможност да бъда един от твоя народ. Благодаря, че ми позволи да умра в битка, пронизан от копие като истински воин, с доблест и чест.Тангра! Тангра! Тангра!…
Лежах на земята, макар да виждах копието, което стърчеше от гърдите ми, все още бях жив. Освен стърчащото от гърдите ми копие, виждах и сивото, стоманено, студено, изцъклено небе.Чувствах, че около мен битката продължава, но вече не чувах нищо. Вече нищо не ме интересуваше. При падането бях изпуснал сабята си, но в лявата си ръка все още стисках дървената дръжка на туга. Дори да умра, щях да държа копието с конската опашка-нашия символ на бойната чест, и нямаше да го предам на враговете ни. Ръката ми продължи да стиска толкова силно дръжката на копието, че имах чувството, че ще я счупя само със силата на хвата си. Бях сигурен, че мускулите ми не могат да държат толкова силно и дълго флага, това беше орендата, тя беше свързала ръката ми с туга. Сега чувствах тази сила толкова отчетливо, че не можех да я сбъркам с нищо друго. Това беше сила от друг свят, онзи истинският, светът на Тангра…“
Откъс от втори том „Ат“ от многотомната поредица исторически романи „Тангра“ на Токораз Исто
Токораз Исто 
Прекрасна идея е този блог! С голям интерес ще следя публикациите!
С нетърпение очакваме новите ви публикации! Успех!