Всеки българин трябва да уважава предците си, да обича историята си, за да може да се нарече човек

„Човек, който не знае историята си, тази на своя род и родината си, не е човек, а зеленчук. Той не живее, а вегетира. Той се ползва от всички придобивки, постигнати от хората, живели преди него, но не е благодарен за това и не ги оценява. Вместо да познаят историята си и да я използват като фундамент, върху който да стъпят, върху който да градят, от мързел, страх и незаинтересованост такива хора оставят историята като мрачни непознати коридори в своята основа. И върху всичко това се опитват да живуркат. За тях историята им и техните предци се превръщат в черна сянка, в следа, която остава винаги зад гърба им и ги тегли назад. Там са техните неосъзнати неща и историята става част от тях.

Такива хора се смятат за много умни и хитри, защото не се ангажират с нищо, те само използват постигнатото от хората, живели преди тях, но не го разбират и не искат да признаят колко много са получили даром и какво точно. Така те не могат да разберат какво трябва да постигнат сами. Те са пълни егоисти и смятат, че светът започва и свършва с тях. Такива хора живеят само в настоящето, ден за ден. Защото не познават историята си и миналото, те не знаят какво трябва да бъде бъдещето им. Не осъзнават какво притежават, кои са, какви са възможностите им. Това размиване им е нужно, за да не си дават сметка, че самите те нищо не са постигнали. Тези хора няма да допринесат с нищо нито за България, нито ще оставят следа след себе си. Извинявам се, те не са зеленчук, а бурен. Такива хора не оставят след себе си нищо и няма с какво да бъдат запомнени. Те са като троскот и само изтощават плодородната нива, наречена България.

Всеки българин трябва да уважава предците си, да обича историята си, за да може да се нарече човек. За да живее пълноценно днес, човек трябва да знае кой е и откъде са корените му. За да се изправи днес на крака, трябва да знае къде са стъпили те, а това е миналото, историята. Предците са краката на всеки един от нас. И само така ще можеш да се почувстваш свободен и да бъдеш пълноценен днес, като познаваш миналото си и като не спираш да мечтаеш. И само когато си в миналото, настоящето ти ще има бъдеще и ще имаш право да се наречеш човек…“

откъс от първи том „Тохол“, автор Токораз Исто