Най-добрите коне в света – „небесните коне“ на българите

„Конят, който ми дадоха, беше от най-чистокръвните „небесни коне”. Българите яздеха така наречените „небесни коне”. Това бяха най-добрите коне на света. Когато конете в Европа, Китай и Индия били дребни и неиздръжливи, българите разполагали с коне, които били много по-издръжливи, по-бързи и несравнимо по-силни. Твърдеше се, че те са наследници на земни коне и конете на Тангра. Тъй като неговите коне били много по-едри, така и кобилите, които те заплодили, родили по-едри и издръжливи кончета. Затова те се наричаха „небесните коне”. Всички народи се опитваха да придобият коне от българите. Днес китайските коне произлизаха от тринадесет небесни коня, които нашите предци им бяха продали преди столетия. Те ги купили на изключителна цена – за килограм живо тегло от коня плащали килограм злато. Освен че сме използвали жребците на Тангра, българските коне бяха най-добри, защото ние държахме нашите бойни коне свободни в табуни. Там властваха само най-силните и здрави жребци и така естественият отбор правеше нашите коне най-добри. Другите народи се намесваха в тези божествени процеси и в стремежа да „произведат” добър кон, го объркваха. Беше нормално ние да имаме най-добрите коне. Ние живеехме с конете, израствахме на седлата и всички бяхме отлични ездачи. Конят за нас беше не само животно, той беше наш приятел, боен другар, той ни даряваше свобода и ни позволяваше да опознаем и покорим света. Българите и конете бяха в едно неразривно цяло. До такава степен се бяхме сраснали с конете, че елините, след като се запознали с нас, измислили едно митологично животно, което нарекли кентавър. Българите сме послужили за прототип на кентаврите. Може би затова във всички гръцки истории кентаврите бяха смятани за мъдри и те учеха гърците на всичко – от бойни умения до това как да живеят…“

откъс от втори том „Ат“ от поредицата „Тангра“