Научете историята на тепетата във Филипопол

„Най-високото тепе (днес Джендем тепе, Младежки хълм), което е отдалечено от града на запад, е било заселено с кедрова гора и се наричало Кендрисос. На върха на това тепе живеели така наречените кендриси. Те били наречени така на кедрите и на гората, обрасла това тепе. На върха имало огромен храм, посветен на Аполон Кендрисийски. (По-късно на негово място била построена черква, посветена на Свети Илия. Именно Свети Илия наследил вярването в Аполон.)

На второто по височина тепе (днес Бунарджика или познато още като Альоша) живеела филията на хераклидите. На върха имало издигната огромна статуя на Херакъл. В този квартал живеели хора, които вярвали в това, че човек чрез подвизите си може да се издигне до ниво на бог, така както Херакъл придобил божествена същност. От този квартал излизали най-добрите воини на града. Там живеело жреческото съсловие.

Между това тепе и Трихълмието (днес Старият Пловдив) има още едно тепе. То било населено от така наречените орфици. Тези орфици са наследници на Орфей, защото Орфей бил роден точно в този град.  Той бил певец, владетел и създател на орфическото учение. Това учение останалите траки смятат за ерес, точно както християните наричат ерес всяко ново тълкувание на божествената същност на Христос.

 Други две тепета се извисявали не далеч от тук. Едното се наричало Петра, което на гръцки означава камък (Днес това тепе го няма, на негово място е изворът с много добра вода, който се нарича Каменица. Тези две тепета – Каменица и Лаута, са били използвани като източник за строителен материал. За разлика от Марково тепе, което се е извисявало на мястото на хотел „Лайпциг” и е превърнато в павета, другите две тепета са унищожени за строителни материали.), другото тепе зад него се наричало Лаута. Там живеели тези, които наричали себе си родопеи. Всички тези фили били филипополийци, но с различен произход.

Евмолпийците живеели на Трихълмието, имало още еврийци, кръстени на реката, която някога се е наричала Еврос. Еврос или Хебър (Марица) и дала името на целия континент. Отначало Европа се наричало само поречието на река Еврос (Марица) и особено около нейната делта. Днес от Босфора до Херкулесовите стълбове (Гибралтар), цялата тази земя се нарича Европа. Първите европейци обаче и първата земя, наречена Европа, били именно тук…“