За мислите-вълци, които отделят човека от истинските, творчески мисли…

„Приск бързаше. По-добре беше да си припомня и така тези мисли да пречат на другите глупавите мисли, които се въртяха като прегладнели, измършавели вълци около стадо гойни овни. Приск знаеше, че глупавите мисли са много хищни, досадни и нагли. Те много по-често навестяват главите на хората. Повечето хора дори не можеха да ги различат от истинските, подхранващи мисли. Гладните, хищни и глупави мисли се загнездваха в главите на обикновените хора, които не се интересуваха за какво мислят. Те не позволяваха на истински творческите и подхранващи за човека идеи да се развият, а като гладни вълци се хранеха с всяка мисъл, която можеше да доведе до някакъв резултат – наслада, духовна храна, успех или развитие на личността на човека. Тези мисли-вълци завземаха главите на обикновените хора, те ги опустошаваха отвътре и изяждаха всичко полезно, до което човекът можеше да достигне. Обикновените хора имаха само такива мисли. Те не притежаваха собствени мисли, защото, за да запазиш главата си недостъпна за мисли-вълци, трябва да се бориш, а обикновените хора не смятаха, че това е важно. За тях не беше важно дали тази борба съществува и въобще дали може да бъде проведена. И колкото пъти Приск се опиташе да обясни на хората около себе си тази идея, толкова пъти се оказваше, че те за пръв път се замислят за това. Много добре си спомняше как Ксеркс преди много време го бе погледнал в очите и беше казал: „Приск, запомни нещо много добре! Това е най-важното нещо, до което хората могат да достигнат в живота си като прозрение! Приск, човек е това, за което мисли!” От този момент натам Приск започна да разбира. Скоро той вече беше убеден, че е точно така. Това беше толкова очевидно. Човек е това, за което мисли. И ако мислите ти са мерзки, ти си лош човек. Ако мислите ти са дребнави, ти си малък човек. Ако мислиш само за храна, за плътските удоволствия и за ежедневни глупости, ти си по-скоро скот, отколкото човек.

прочети още…

Всичко, което четеше, беше като храна за неговите мисли и размисли…

…Приск стисна още по-силно книгата с премръзналите си, вкочанени пръсти. Ето, мислите му отново бяха отлетели. Беше толкова трудно да контролираш мислите си, да внимаваш накъде да ги насочваш, да се пазиш от мисли-вълци. Без да иска отново бе допуснал мислите му да бягат. Така имаше опасност мисъл-вълк да е влязла сред стадото му от мисли-овце. Приск се грижеше за това неговото стадо от мисли да е добре нахранено. Всичко, което четеше, беше като храна за неговите мисли и размисли. Младият библиотекар имаше достъп до най-тучните поляни от книги и можеше да се докосва до мислите на всички мъдреци, живели някога по света. Негово задължение беше да направи от себе си най-умният човек на света.

Приск вече тичаше. Той предпочиташе да се подхлъзне и да падне. Ако това наистина станеше, сигурно щеше да се удари и да стане за присмех на войниците и прислужниците, но това сега не го интересуваше. За него този свят, в който щеше да падне, не беше важен. Не го интересуваше това, което перачката щеше да каже за него на прислужницата и дали двете щяха да му се присмеят, че е паднал. Приск презираше света на ежедневието, ненавиждаше клюката, безсмислените разговори, глупавите, повърхностни представи. Това беше най-големият враг на дълбокомислени, умни хора, които се опитваха да живеят смислено. Всичко несериозно, ежедневно, всичко свързано само със света на материята го отделяше от света на духа. Той беше човек, който трябваше да бди над света на идеите. Той беше призван да брани изкуствата и културата, да се грижи за вярата и знанието. Приск беше Библиотекарят или поне посланик Ксеркс се бе опитал да му вмени, че е така…“

откъс от шести том „Атила“ от поредицата „Тангра“