„Този град бил основан от траките бизанти. Затова първото му име било Бизантион или Византион. Траките така кръщавали градовете си. Така одрисите нарекли града си Одрин.
Когато Константин, когото християните наричат Велики и говорят за него, че бил християнин, а той не бил, решил да премести столицата от Рим в друг град, той се колебаел между два града. Според него столицата на империята трябвало да се премести на изток, защото там били най-плодородните провинции. Там били съсредоточени богатствата и културата. Тъй като бил роден в Нейсос (днес град Ниш), първият по-голям град, който Константин бил виждал в детството си, бил Сердика. Той много добре познавал лековитите минерални извори там. Бил ходил много пъти в тамошните бани и се възхищавал от широката котловина (днес Шопското поле), в която бил разположен градът. Природата, топлата вода и зелените гори го карали да мечтае за този град. Тази котловина била съвършен кръг, отвсякъде заобиколена с високи планини и така била естествено защитена. Той бил решил да огради цялата тази приказна котловина с високи стени и така мястото да стане непристъпно. Градът щял да се разрасне и по-късно да я изпълни. Там щели да се стичат хора отвсякъде. Този спомен за Сердика, с белите, леки мраморни постройки и приказната природа, карал Константин да мечтае за града. Той казвал: „Сердика е моят Рим.” Всичко това накарало Константин да избира новата столица между Сердика (днес София) и Византион (днес Истанбул). Той знаел, че трябва да избере специално място за новия Град на градовете, защото това трябвало да стане Вторият Рим. Градът, който, освен да властва, трябвало да разпръсва искрите на цивилизацията, Светлината и вярата в света. Затова мястото на този град трябвало да бъде специално.
Византион се намирал на кръстопът. Това място не било толкова добре защитено, нито имало топли извори, но пък било на границата между Изтока и Запада, между Европа и Азия. Там имало пристанище, което било като врата, през която всеки трябвало да мине. Всичко това натежало в полза на Византион и така той станал Вторият Рим, новата столица на света – Градът на градовете. Обкръжението на Константин успяло да се наложи и така императорът се сбогувал с детската си мечта по Сердика и приел прагматичния избор. Скоро станало точно така, както императорът бил предрекъл, хиляди хора се стекли в новата столица и днес това е най-големият град на света…“