Monthly Archives: декември 2013

Този символ показваше, че канската власт е поверена на кана лично от Тангра

тангристки кръст„…Единствената „украса” се намираше зад гърба на кана. Това беше един сребърен боен български щит, върху който беше изкован знакът на бог Тангра, зад него от двете страни бяха кръстосани меч и сабя, а най-отзад по средата изправено стоеше бойното знаме на българите – туг. То представляваше копие с конска опашка на върха си. Всичко това беше поставено зад гърба на кана и внушаваше, че канската власт е поверена на кана лично от Тангра. Щитът олицетворяваше защитата на народа и на нашата религия. Мечът символизираше личните воински и доблестни качества на всеки български воин. Мечът е лично оръжие и най-често се използваше в единични двубои, затова той олицетворяваше личните бойни качества на всеки българин. Сабята бе оръжие, което се използваше в конна битка при вихрена атака, тя символизира единството, тактическите качества на българите и показваше българските воини в общите действия като армия и войска.

Докато щитът символизираше отбраната и защитата, мечът и сабята показваха нашата мощ и силата ни и в нападение. Копието с конската опашка символизираше връзката на нашия народ с Тангра. То показваше оста на орендата и върхът му като молитва бе насочен към нашия бог. Освен това долният край на копието идваше от земята, средната част беше скрита зад щита и оръжията, а горният край сочеше към небето. В този смисъл долният край показваше, че народът ни идва от древността и носи със себе си миналото. Днес силата е вложена в народа и дори да не се вижда, е скрита в него. Народът е щитът, а силата е туга, който народът брани. В бъдеще силата пак ще ни води към Тангра…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Advertisements

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Само ако познава себе си, човек може да живее свободно

„Атила, запомни – прошепна в ухото ми Бероес, а аз целият настръхнах от топлия му дъх, – човек трябва първо да опознае себе си, всичките си същности, всичко това, което е! Всичко! Без значение дали приема тази или онази същност, колко го боли, какво мисли. Едва когато опознаеш себе си, истинското същество, което представляваш, може да видиш Пътя си за спасение! Човек не е само това, което е изградил като представа за себе си в собственото си въображение. Ти си същество много по-могъщо и загадъчно от това, което познаваш. Това, което наричаш човек, всъщност е една парцалена кукла, събирана от шарените парцали на твоите мисли, страхове, въображение, съшити с вяра. Цветният конец, с който всеки пришива това, което познава като себе си, се нарича вяра. Ти трябва да унищожиш тази своя идея за себе си! Да я разкъсаш! Това е Пътят към свободата и към теб самия! Бори се със страховете си, преодолявай инстинктите си, унищожавай вярата, не се подчинявай на мечти и илюзии! Бори се! Бори се с всичко в себе си! Един ден трябва да разбереш, че тази кукла ти пречи да видиш истинския себе си, че тя те подменя. Когато направиш това, изведнъж ще разбереш, че няма страх от смъртта, че съществуването ти под тази форма е обречено, че бъдещето ти е свързано с това да те няма. Да оставиш Бог без теб. Само така можеш да се слееш с Бог. Не да се опитваш да отпечаташ себе си в Бог.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Големите воини и истинските хора не живеят само в настоящето, те носят със себе си и своето минало

„– Знам, че изглеждам жалко, но не се лъжи. Много хора се лъжат, като вярват на това, което виждат в момента. Това е нещо мимолетно, реалността не е само в настоящето. Ето, сега аз изглеждам жалко, но това не означава, че съм загубил своята чест. Утре, ако извоювам свободата си, мога да стана отново воин и да всявам ужас в своите врагове. Аз съм преживял много такива моменти в своя живот, затова враговете ми тръпнат, когато ме видят в битка срещу тях. Не плачи, мила! Големите воини и истинските хора не живеят само в настоящето, те носят със себе си и своето минало. Като ги погледнеш, в тях ще видиш и бъдещето. Погледни ме! Гледай само очите ми! Всичко останало е илюзия. То се променя. Днес ти се струвам жалък, утре ще ти изглеждам страховит, а в друг ден ще бъда красив. Всичко останало е подвластно на душата и духа ми, а тях можеш да видиш само в очите ми. Мръсната ми коса и лице и миризмата, всичко това е настояще, но то е мимолетно. Бъдещето и миналото са в душата ми, а за да видиш там, трябва да ме гледаш в очите. Гледай ме тук! – като казах това, посочих с пръст към очите си. Жената с великолепната огнена коса го направи. Тогава аз й казах: – Ти трябва да обичаш мен, но цялото ми същество, не само настоящето. Хората, които обичат настоящето, се харесват, докато са млади и запазени. Когато обаче започнат да остаряват, когато се променят, напълнеят или им се появят бръчки, спират да обичат. Ако обичаш всички същности на човека, ти харесваш и обичаш неговата душа, а тя не се променя. И когато човекът остарява, ти ще го обичаш по същия начин, както когато е бил млад.

– Разбирам! – просто каза Теодора и избърса сълзите от очите си.

– Не плачи за мен! Ако ти виждаш бъдещето, ще разбереш, че аз съм свободен воин на Тангра. Ще ме видиш в степта, там, яздещ свободния си кон, размахващ мечовете над главата си, сразяващ своите врагове. Тогава ще разбереш, че тези, които са ме оковали тук, са мъртви и за тях ще плачеш, не за мен. Моята душа е свободна, тя е там, в степта…

откъс от историческата поредица „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Няма как да живеем в общество от нов вид, ако ние сме старите

Токораз Исто за протестите в България

„Аз смятам, че протестите са напълно заслужени, защото хората твърде дълго бяха лъгани и малтретирани и беше подменяна тяхната воля. Искрено съм учуден и възхитен от това, че много от хората показаха изключителна зрялост, че не се поддадоха на провокации и запазиха яснота на исканията си. От много години чрез книгите си се опитвам да събудя българите и сега съм щастлив, когато виждам блясъка в очите им. Виждам желанието им да постигнат нещо повече от това да натъпчат търбусите си и да ги излъжат за пореден път. Много хора чувстват напъна на орендата и говорят за това, че трябва да се смени системата. Повечето от тях обаче не разбират това, което казват. За да се постигне смяна на системата, трябва да се стигне до „матрицата”. Единственият шанс да се постигне свобода е чрез разрушаване на „матрицата”. Следващата крачка е да осъзнаят „матрицата” или социума и да се изправят срещу него. Колкото и да се променя системата, ако не се надрасне „матрицата”, свобода не може да се постигне. Анархията също не е решение.

В протестите има едни хора, които се борят, за да напълнят тумбаците си, да излеят натрупания гняв или да не плащат несправедливо големите сметки. Техният устрем ще спадне пръв. Други се борят за свобода. Те обаче също ще спрат, когато се промени това, което наричат „система”.

Истинската промяна може да настъпи само ако хората надраснат „матрицата”. Това обаче не може да стане чрез социума. Хората в социума са оковани, несвободни и е задължително да бъдат експлоатирани. Върху този принцип съществува „матрицата”, тя изчерпва жизнените сили на всички, които участват в нея. В „матрицата” дори тези, които са на върха на пирамидата, не са свободни.

Според мен българите имат шанс да създадат нов свят, който дори не мога да нарека обществено-социална система. Той ще бъде отрицание на „матрицата”. В нейната основа може да стои единствено свободата.

За да се разруши „матрицата”, хората трябва да са духовно будни, просветени и осъзнати. Когато искаш да се пребориш с „матрицата”, трябва да разбереш, че всичко започва от човека и той проектира в „матрицата” себе си. Борбата трябва да започне от самите нас. Човек трябва едновременно да преследва пътя на освобождаване отвън и на смъкване на собствените си окови.

Знам, че много хора няма да ме разберат и ще сметнат, че това са просто думи. Няма как да живеем в общество от нов вид, ако ние сме старите. Не може да не сме зрели, да сме безотговорни, егоистични и зли, а обществото да е добро.

Много хора смятат, че пиша утопии и написаното в книгите ми е само философия. Искам да кажа, че всичко, което съм описал, е истинско и може да се живее по този начин. Искам да заявя, че в България има кан ювиги, тумири и колобри, България отново е жива, жив е българският саракт, орендата пулсира във вените ни, „Да” е живо, има живи българи (просветени хора).

Аз знам, че много хора са вдъхновени от книгите ми, но в същото време осъзнавам, че всеки ги разбира докъдето може да вникне в тях. За съжаление днес хората  не са готови за Велика България (Епохата на Водолея). Смятам, че те все още са оковани от страхове, вяра, скрупули, от идеи за любов, щастие. Всичко, което пиша в книгите си, е личен Път, той не може да бъде постигнат отвън, не може да бъде наложен и изискан. Всеки сам ще измине своя Път и ще създаде Велика България, когато е готов за това. Аз съм в саракта и ви очаквам!“

Вашият коментар

Filed under Токораз Исто

Българите бяха призвани да запознаят човечеството с един нов тип организация на света

„– Има един народ, който може да се изправи срещу Европа и да я победи. Не с армия и сила, а с идеи. Европа досега не се е изправяла срещу такъв враг, не е виждала такъв народ. Той е носител на Светлината. Неговият бог му е завещал да има мисия сред народите. Те носят в себе си идеята за друго устройство на света, един свят от осъзнати личности, а не социални същества оформени в държави. Такъв е мирогледът на съвременните хора.

(бел. на автора – това е актуално и в наши дни, и днес вниманието и погледът на индивида е насочен навън, а не навътре. Хората живеят в общества, структури, родове, но не познават себе си. Те не обръщат внимание на вътрешния си живот, а се самоопределят чрез другите, като непрекъснато се оглеждат в тях.)

Този народ обаче носи познанието за изграждането на империя от друг тип, в която човекът и неговият вътрешен свят ще бъдат най-важни, ще стоят в центъра. Не обществото, а човекът. Свят, в който всеки преди всичко ще се самоизгражда и работи със себе си. Няма да се подчинява на общи правила и морал, няма да допуска да бъде мачкан от групата. Това ще бъде друг свят. Всеки човек ще се бори да постигне Бог, но не по начина, по който това се прави в съвременния свят, чрез религиите, чрез литургии, шествия, събиране в черкви, а лично, като прекара духовния си Път през себе си, като изследва лично Бог. Този народ трябваше да научи хората как да живеят осъзнато, как да премахнат вярата от живота си, как да издигнат съществуването си на качествено ново ниво.

– За хуните ли говориш? – попита Орест, а Есла гледаше неразбиращо.

Авитохол не каза нищо. Той говореше за българите. Чак сега започна да разбира мисията, с която народът му беше натоварен от Тангра. Едва сега осъзна, че до този момент всички империи всъщност бяха една империя. Индия, Персия, Константинопол, Египет, Европа, всички те бяха една и съща империя. Общество. Социум. Това дядо му беше наричал „матрица”. В основата на тези империи неизменно бе стояла винаги една и съща „матрица”. Хората в тях бяха носили това познание. Българите бяха призвани да запознаят човечеството с един нов тип организация на света. Не просто нова империя, а империя на духа, която отрича и разрушава останалите империи, които могат да се нарекат империи на благата. Този малък народ беше натоварен от Тангра с велика мисия

– Един ден този народ трябва да изпълни мисията си. Може би това няма да стане скоро. Може би аз няма да съм жив. Вероятно светът тогава ще е друг. Тангра обаче иска светът да има няколко пътя, по които да се развива. Пътят… – Авитохол мислено добави „на българите” – е нужен на Тангра – при тези думи българинът като обсебен стана и излезе навън. Там цареше мрак. Авитохол се отдръпна встрани и падна на колене под някакво дърво. След това започна да мълви припряно някакви думи. Всеки, който го погледнеше, би си помислил, че човекът е обладан от религиозен порив, но не беше така. Устните му се движеха сами и мълвяха: – Винаги трябва да има българи и то не такива, родени като българи и живеещи като прасета. Винаги трябва да има просветени хора на духа – българи, хора светли, живеещи осъзнато, воюващи с „матрицата” в себе си и обществото. Този Път ни е завещан от Тангра! Това е Пътят на българите! Аз трябва да съхраня и запазя Пътя на българите! Да го предам на своите наследници! Аз трябва да поведа война срещу Европа и империите на материалното! Аз съм Авитохол! Аз съм Посветеният! Аз съм призваният от Тангра!

Авитохол повдигна двете си ръце към Тангра. Той не се молеше, нито общуваше с Тангра, а чувстваше орендата и я прие с разтворени обятия.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Воинът знае, че мнозина имат окови в душите си

„Воинът знае, че свободата не е химера и цел, към която да се стреми. Ако не си свободен вътрешно, си в капан. Ако постоянно говориш за нея, това означава, че я нямаш. Ако си свободен, дори не подозираш за нейното съществуване. Тогава тя ти се струва като въздуха, който дишаш. Не го забелязваш, докато някой не ти го отнеме и не започне да те души. Чак тогава разбираш колко важен е бил той за теб. Воинът знае, че свободата, любовта и щастието са такива, за тях говорят само хората, които не ги притежават. И милиони са тези, който търсят „смисъла на живота” и това е така, защото животът им е безсмислен. Воинът не разбира такива хора. Понякога той поспира да ги чуе какво говорят, но понеже разбира малко от това, което казват, продължава напред.

Воинът знае, че човек трябва да бъде първо свободен вътрешно, за да може да бъде свободен и външно. И ако не си свободен вътрешно, никой не може да те освободи. Воинът знае, че мнозина имат окови в душите си, те са оковани по рождение в това, в което вярват и което обичат и никога не разбират откъде идва робството им. И това да разбереш е първата крачка към свободата.

Хората, които не са свободни вътрешно, стават зли. Тези окови, макар да остават незабележими за тях, ги угнетяват цял живот и ги карат да избиват това свое напрежение в други посоки.

Ако ти е отнета свободата отвън, всичко е ясно. Този, който е свободен отвътре, не се нуждае от външна свобода. Светът е препълнен от свободни затворници и от оковани затворничари. И често хората, които оковават другите, го правят, защото самите те са затворници…“

2 Коментари

Filed under История, Книги