„– Аз произлизам от един народ, който населяваше Великата степ. Там където зеленият цвят на степта се слива със синьото небе и само сутрин и вечер кървавият залез и изгрев вкарват клин между тази неразривна връзка. Там хората са в непрекъсната връзка с природата. От там, от онова място идвам аз. Ние сме великите ездачи на степта. Нашите души не са ограничени от стени и прегради. Такава е и нашата вяра. Ние вярваме в един бог, силен и свободен като нас, създател на всичко около нас, на природата, на небето и земята, на най-силния воин, на най-красивия кон и на най-нежната тревичка. Този бог ние наричаме Тангра.
– Чували сме за този бог, това не е ли богът на онези скити, които живеят на изток? – каза Аспасий.
– Не! Повечето хора, които са идвали да изследват степта, бъркат народите в нея. Ние не сме скити и не сме тюрки, макар да сме живели на едно място, защото ние, народите на степта, се движим и се случва един народ след време да живее върху земята на друг народ. Ние не сме така привързани към едно място и не градим държавите си около територията, а около народа си. По това ние се различаваме от останалия, „цивилизования” свят. Ние държим на Небето, което винаги е едно и също и е над нас. Небето е нашият бог. Вие обратно на нас се прекланяте повече пред земята, вашите държави се определят от земята, върху която живеете. Вие живеете върху тези територии от хилядолетия и ги браните като живота си. Може би затова сте много по-привързани към тленното и към материалния свят. При нас Тангра е най-важен и макар да сменяме територията си, ние винаги оставаме с Тангра в сърцата си. Ние виждаме Тангра в тревичката, в пеперудата, в слънчевия лъч или в полъха на вятъра.
Останалите народи в степта вярват в Тенгри, но той е малко по-различен бог от нашия. Така народите ни, отвън погледнати, са еднакви, но ние сме различни…“
Токораз Исто 
За мен би било интересно да разбера къде по ареала на българските земи има открити артефакти, които доказват това название: Тангра, както и материални факти за храмове на Тангра.
Естествено, тълкувания от Бешелиев надпис на Мадарския конник не се брои, просто защото не тангпон – в гръцка транскрипция – не е тангра в днешно Българско звучение и транскрипция от 9-10 в.
Наистина, никъде няма сигурен източник, който да доказва, че името на българския бог е било Тангра, освен на две места, където е загатнато, че може би е било точно така. Българската история винаги е била разкъсвана между учени, които са теглели чергата в собствената си посока. В изгода на някои от Великите сили това гнусно смесване на политика и конюнктура с история според мен е недопустимо. Не може да се нарече учен човек, който предварително е решил какво иска да докаже. След Освобождението по разбираеми причини групата, която се опитва да докаже, че българите нямат нищо общо с тюрките и че българският бог не се нарича Тангра, е най-голяма. И днес много хора държат името на българския бог да не е било Тангра, но това има малко общо с науката. След Освобождението различни групи са се опитвали да ни внушат, че българите сме славяни, че сме скити, че сме вярвали в някакви странни богове. В последно време изключително модерна стана тезата, че сме от сарматски произход (северноирански). Това е вярно, но някои хора стигнаха до там, че опитват да внушат, че сме зороастрийци. Те твърдят, че дори били открили храм в Плиска с правоъгълна форма, който бил зороастрийски. Знае се обаче, че зороастрийците, освен култ към огъня, който подробно съм разгледал в трета част „Шатру“ на романа „Тангра“, са приковавали телата на мъртвите върху каменни кули, за да изкълват птиците месата им. В България такива кули не са намерени. Българите не са славяни, разбира се, във вените ни има славянска кръв, така както има остготска, куманска, тракийска и най-много българска. Българите наричат своя бог Бог и като такъв той преминава и в християнската традиция. Формулата, която византийските императори използват, при българите е много различна. Нашите владетели най-често пишат за себе си: „От Бога владетел“, като не указват за кой бог става въпрос, но във всеки случай не и за Христос. (Това е станало, защото българските колобри и тумири застават зад християнството и решават да скрият тайните на нашата вяра в християнството. Това е причина българите само няколко години, след като официално са приели християнството, да създадат ереси. Този процес на прикриване на тангризма и внедряване на тайните на колобрите в християнството подборно ще бъде описан в романа „Покръстването“, който ще издадем след романите „Тангра“, „Артур“ и „България“.) Все пак най-вероятното име, с което поне в началото те са наричали своя бог, е Тангра, име което има връзка още с шумерския Денгир, с Едфу от Бехдет. В поредицата „Тангра“ аз разказвам за седемте свещени стъпки на българите по земята и смятам, че на различните места сме наричали бог с различно име, но най-важното нещо е не името, а това, което сме влагали зад него. На това са посветени изследванията ми. За съжаление хора чели няколко книжки се опитват заради заглавието на моята книга да проведат спора дали Тангра е бил богът на българите, Ахура Мазда или Перун, а някои безумци твърдят, че сме били християни още преди Христос да е бил роден. На всички тях бих препоръчал да четат книгата и да опитат да вникнат в идеите, вложени в нея, защото там е заложен кодът за духовно израстване на всеки един от нас, единение и оцеляване на България. Благодаря за въпроса!
Ако бях сигурен в достоверността на горните данни, бих бил доволен от написаното. Преди 9-ти септември в България е излизала поредица от книга наречена „Багатури“. Дядо ми беше събрал цялата поредица. Като юноша четях и препрочитах тези книги многократно и бях много доволен, че сме произлезли от такъв горд, свободолюбив и волен народ. Тангра беше основната фигура във всички поредици.