Всеки египтянин живеел с ясното съзнание, че трябва да се подготви за отвъдния живот

„– Всеки фараон е бил син на Амон и на Богинята-майка и следващият фараон се появявал като бог, явяващ се в мъжки образ. И всеки път, когато фараон встъпвал на престола, това ставало от името на Амон. И тогава се пеело: „Това е истинският мой син и плътта му е моя защитник на моя престол, владика на Египет… Аз ще ти дам мощ и победи над всички чуждоезични страни… Аз ще низвергна твоите врагове и ще ги накарам да живеят под твоите сандали…” (автентично)

Според древната представа на нашите предшественици, небето било водна повърхност, това бил небесният Нил, по който през деня слънцето преминавало над земята. Под земята също имало Нил. Хапи, богът на Нил, обединявал трите Нила.

Всеки египтянин живеел с ясното съзнание, че трябва да се подготви за отвъдния живот. В края на краищата животът тук на земята продължавал няколко години, а вечността всеки един от нас щял да прекара в отвъдния свят. Отвъдният свят е продължение на този и никой от нас не бива да приема прехода драматично. Сега виждаме как хората отдават прекалено голямо значение на смъртта. Те я издигат едва ли не в култ. Превръщат я в нещо по-значимо отколкото е. Вина за това имат християните и тяхната представа за отвъдния свят.

Хората се страхуват, защото са неуки и ограничени. Те са привързани до такава степен с тази си форма, с тялото си, с ролята, която играят в този свят, че не могат да мислят по друг начин. Вече е много трудно някой да пожертва себе си в името на някоя идея. Днес егоизмът тържествува над духа. Повечето хора молят боговете за по-дълъг живот, а не за духовно израстване. Днес духовното превъплъщение се възприема като смърт. В наши дни всичко е с главата надолу. Невежите превзеха света. От пустинята изпълзяха камилари и мулетари, днес те определят нивото на познание. Жреците са избутани в ъгъла. Тези, които хилядолетия са носили духовната светлина, са подложени на поругаване и подигравки. Тези, които пазеха тайните за света, са заплашени от преследване и унищожение.

За да може човек да продължи живота си в отвъдния свят, тялото на умрелия трябва да се съхрани. Именно затова телата на египтяните трябва да бъдат мумифицирани.

Сега разбрах защо жреците бяха изстенали, когато бяха разбрали, че Нехер е изяден от зухос. Така бе отнета възможността му да живее вечно в отвъдното. Отново се заслушах в думите на жреците.

– Именно затова ние винаги сме отдавали такова голямо значение на заупокойните дарове, всеки един от нас е погребван в гробници, заедно със своите любими предмети, които да дават храна и вода на душата ни. Ние знаем, че душата на човек не е единна, както смятат други народи. Една част от душата съдържа идентичността на всеки човек и се нарича „ба”. Това сме ние. Хората, намиращи се на по-високо ниво на посвещение, възприемат себе си именно като „ба”. Душата обаче има и друга същност, тя е изобразена като душа-птица и се нарича „ка”. Тази част от душата е скитник. Тя се извисява до слънцето, пресича световете, скита и е равна на боговете, спуска се в подземното царство „дуат”. Душите на човек са самостоятелни, но всеки един от нас може да бъде цялостен, само ако притежава и двете си души. Тези души знаят заклинания и молитви, след смъртта те имат предимство пред тялото, което не е цяло.

Преди да встъпи в отвъдното, всеки човек бива изправен пред съда на Озирис. Тук става това, което гърците наричат психостасия – притегляне на сърцето на починалия на теглилки. От едната страна е истината, а в другото блюдо се поставяло сърцето на чакащия присъдата. Грешника го очаква страшно чудовище, което се нарича Амт. То е с тяло на лъв и глава на крокодил. Праведника го очаква щастлив живот в полетата иару. Оправдан от съда на Озирис може да бъде само човек, преживял така наречената „Отрицателна изповед”.

Животните в нашата митология били много популярни. Много хора знаят Апис и смятат, че той е обожествяване на бика, но всъщност свещените бикове са много повече, имало е още Мневис, Бухис, Бата. Богини крави са били Хатор и Изида. Много жреци вярват, че всъщност това са първите животински божества и всички богове отначало били крави и бикове, а чак след това добили чертите на други характерни за Египет животни. Именно затова отначало фараоните били наричани „теле”. Знае се, че на празника „Хеб сед” на дрехата на фараона се закачала бича опашка. Амон и Хнум станали овни, Себек станал крокодил, Баст станала кокошка; много богове приели лъвски образ, такива били Технут, Сехмет, Хатор. Анубис приел образа на чакал, Хор – на сокол, Тот – ибис. Змията била смятана за враг на боговете. Главният враг на бога на слънцето Ра бил огромният змей Апоп, олицетворяващ мрака и злото. В същото време обаче като змия била почитана и богинята на плодородието Раненутет, и останалите богини, пазителката на гробищата Меритсегер, Изида и Нефтида – защитницата на Озирис, както и пазителката на Долен Египет – Уто.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Реклами

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s