Днес хората дотолкова са нисши духом, че се опитват да имитират красота

 „– Когато ме гримира и ме приготвяше за тази церемония, ти ми каза нещо, но аз не го разбрах. Може ли да го повториш сега?

– Да, господарке. Аз ви казах, че всеки човек, всяка жена има два вида красота. Повечето жени, а и мъжете, се стремят неистово към красотата не за да бъдат красиви. Този стремеж да бъдеш красив не е онзи, древният стремеж, в който хората са се съпоставяли и съревновавали с божествената красота. Онова тогава е било преследване на съвършената красота. Днес хората искат да бъдат красиви отвън, защото отвътре са толкова грозни, че не могат да живеят със себе си. Те се опитват отчаяно да се направят на красиви отвън, като изграждат една фасада, за да се самозаблудят. Днес хората дотолкова са нисши духом, че се опитват да имитират красота. Те са свикнали да живеят в постоянни лъжи и опитват да излъжат другите и дори себе си, като си изрисуват вежди, като се гримират и отрупат лицето си с пудра. Всичко това те правят, защото вече никой не се стреми към истината. Никой не си спомня за нея. В този свят, освен че лъже себе си, всеки човек лъже и за това как изглежда. Някой ден ще се разбере, че всички хора се опитват да бъдат такива, каквито не са.

Пътят на красотата не е отвън-навътре, а обратно. Най-важната, единствената красота е тази отвътре. Това са знаели хетерите. Знаели са го и весталките, това знаят всички жени-жрици. Истинската жена е тази, която е жрица, всички останали жени са само външно подобие на жени, но не са хора. Пътят на красотата е да направиш себе си красива отвътре. Да си честна, да си задълбочена, да се занимаваш с изкуства, да изучаваш философия, да изучаваш култовете, да си мъж и жена едновременно, това е жената. Всичко останало е лъжа, маска, грим върху друго лице. Когато станеш красива отвътре, когато станеш човек, вече има смисъл, а и знаеш как да бъдеш красива и отвън.

Преди столетия мъжете са преследвали тази наша същност. Тя ги е привличала, те са се стремели към нея. Днес с всички тези гримове ние се опитваме да скрием същността си и да се харесаме на мъжете, да бъдем такива, каквито те искат и очакват от нас. Това обаче е предателство към всички жени, към нашата природа и към Богинята майка. Мъжете искат от нас да бъдем зависими от тях, празноглави, подчинителни, да не бъдем пълноценни хора, да не сме им равностойни…“

 откъс от поредицата „Тангра“