Горгоната Медуза – демон или пазителка и покровителка на дома

„Бях чувал за горгоната Медуза, но всъщност нищо не знаех за нея. Изненадах се, че главата й можеше да служи за украса, според мен тя беше по скоро демон или чудовище.

– Коя е тя? Каква е нейната история? Каква е тя, чудовище, пазител или покровителка на дома ви?

– Служи за украса, но е и пазач на този дом. Нейната история се отнася за времето, когато в Атина, в чест на богинята покровителка на града, бил издигнат най-големият храм – Акрополът. Атина, като най-знатния град тогава в Елада, искала да има най-големия храм, който да съответства на нейния блясък и слава. Този храм бил издигнат в чест на богинята покровителка на града. Атина Палада, макар да била богиня на мъдростта, не била добра богиня. Тя била строга и изисквала пълно отдаване от своите жрици. Освен това жриците, които се грижели за нейния храм, трябвало да бъдат невинни и чисти. По онова време Медуза била най-красивата девойка в храма на Атина. Тя се била отдала на служене и богинята й се радвала искрено.

Тази история я знам от Бероес. Той винаги успяваше да разкаже историята, която всички смятаме, че знаем, по някакъв нов, неочакван начин. Когато ми разказваше за Медуза, персиецът говореше така все едно е бил там и е живял по онова време. Аз знаех, че Медуза е дъщеря на Форкс и Кето и че е била единствената смъртна горгона. Бероес обаче ми каза, че тя била най-обикновена девойка. Освен че била много хубава, имала много красива коса, с която се гордеела. Според мага това, че е горгона, било измислено много по-късно, за да се придаде приказност на цялата история. Един ден обаче богът на морето Посейдон забелязал прекрасната девойка и я поискал за себе си. Посейдон направил всичко възможно твърдостта на младата девойка да бъде сломена. Според легендата, която знаех от детство, Посейдон изнасилил Медуза, като се превърнал в птица. Бероес обаче смяташе, че след много ухажване най-накрая нежното сърце на Медуза трепнало и там се породили чувства към бога на морето. Девойката му се отдала и така нарушила обета си за целомъдрие, даден към богинята. Богините обаче са коварни и не прощават. Атина, въпреки че била богиня на мъдростта, била и богиня на войната. Тя проклела най-красивата си жрица и я обрекла на вечни мъки. Направила така, че кожата на Медуза да стане като на змия, напукана и на люспи, а косата, с която се гордеела, се превърнала в хиляди малки змийчета, които заплашително разтваряли паст, щом някой се приближи към нея. Атина превърнала Медуза в чудовище – в горгона. Тя станала грозна и отблъсваща, така че никой да не смее да се приближи до нея. Освен това, за да е сигурна, че повече никога няма да бъде с мъж, Атина проклела Медуза и така всеки, който се приближал до нея и тя го погледнела, се вкаменявал. С годините дворът на мястото, където живеела сама горгоната Медуза, се изпълнил с фигури на вкаменени от нея хора. Хората избягвали и се страхували от нея и никой не искал да загуби живота си по толкова зловещ начин. Така Атина обрекла Медуза на вечна самота.

Ето защо главата й се изобразява върху мозайки. Тя пази дома и напомня на крадците, а и на всеки гост, решил да прояви неуважение към домакините, че ако има и най-малко колебание в сърцето си, ще бъдат вкаменен, както горгоната е вкаменявала своите гости.“

откъс от поредицата „Тангра“