„Тумир беше специална секта сред българите, която се състоеше от седем разказвачи. Канът ювиги – върховният владетел на българския народ, беше глава на сектата на тумирите. Те бяха специални хора, тях ги посочваше лично бог Тангра, те помнеха цялата история на българите от най-древните времена до днес. Обикаляха из българската земя и разказваха приказки и истински истории, които се бяха превърнали в легенди и митове. За да не може историята на българите да бъде научена и използвана срещу нас от враговете ни, тя беше разделена на седем и всеки тумир знаеше само своята част. Това се правеше, защото в нашата история беше кодирана тайната за успехите на нашия народ и за битките, които сме спечелили. Единствено на големия празник на народа ни, който се провеждаше на седем години, седмината се събираха и последователно разказваха цялата история на народа ни. Племето притихваше и по цели дни слушаше историите на тумир.
Легендите разказваха, че някога сред тумирите е имало толкова добри разказвачи, че лично бог Тангра е слизал да ги слуша. Смяташе се, че да слушаш разказите на тумир е като да общуваш с Тангра, защото Бог присъстваше постоянно в разказите им. И всяка тяхна дума е като произнасяне на божието име и като молитва.
През останалото време тумир обикаляха из българските земи и носеха своите истории и в най-затънтените юрти. Да те посети тумир се считаше за голяма чест и той се приемаше като най-скъп гост. Всяка юрта, в която пожелаеше да отседне тумир, трябваше да се грижи за него. Домакините бяха длъжни да осигурят храна, подслон и сигурност на разказвача. Той можеше да остане при тях колкото пожелаеше. Колкото по-дълго останеше тумир, толкова повече истории щяха да чуят хората от юртата и толкова повече благодат щеше да излее Тангра над хората чрез него. Смяташе се, че лично бог Тангра направлява стъпките и действията на тумир. Тумир никога не ловуваха, не воюваха, не биваше да носят оръжие и ако те не заговореха първи, никой нямаше право да ги заговаря. Хората смятаха, че тумир непрекъснато повтарят наум историите, които трябваше да знаят. Смисълът на живота на всеки тумир бе да не забравя и да не промени историята, която трябва да разказва. Всеки тумир според дядо ми се отличавал с изключителна памет и ясен, силен глас. Старият шаман твърдеше, че е чувал всичките живи днес седем тумири.
Освен че беше чест да бъдеш тумир, беше голяма отговорност и тежко бреме, защото, за да не забравят да са винаги съсредоточени и за да останат винаги тумир, на младите разказвачи, когато достигаха бойна зрялост, им се избождаха очите. Така тумирите цял живот обикаляха със своите дълги черни власеници с качулки и се взираха с невиждащите си очи към върховния Бог на българите.„
Токораз Исто 
Моля, да запитам:
Има ли връзка между тумир – тамир – омир (Илиада)?
Благодаря!
Самите гърци от онова време потвърждавали, че името на автора не е Омир, както твърдели по-късно техните съотечественици, и той не е грък, а кемиец. Те открито говорели, че името Омир не е собствено име и не е на автора, създал „Илиада”, а на техния език просто означава слепец. Според най-старите паметници името на Омир било Тумир, с времето станало Томир и най-накрая Омир. Всъщност гърците изопачили името тумир. Отначало всички знаели, че тумир разказват епоса, постепенно вместо тумир започнали да го наричат умир, защото им било много трудно да произнасят „т“ отпред. По-късно умир станало Омир, но всъщност през цялото време това означавало тумир или слепец. Така в техния език е останало, че омир означава слепец. Именно сектата на тумир създала „Илиада”.
В по-късни времена сектата на тумир претърпява някои промени. В поредицата „Тангра“ съм описал какви са те при българите, а при арабите те се превръщат във фараш. Ако прочетете книгите ми, ще откриете много неща за сектата на тумир и като цяло за историята. Благодаря ви за хубавия въпрос!