Да загубиш живота си не е най-страшното, много по-лошо е да загубиш смисъла на живота си!

„– Какво е войната, учителю?

– Войната ли? Романтична представа за войната имат само хора, които никога не са воювали и разбират за нея от разкази или от книги. Ние, българите, не можем да имаме романтична представа за войната, тъй като цял живот воюваме. За нас войната не е театър, в който да си сложим маските за известно време. Аз знам, че това е най-голямото зло на света, зло, в което умират приятели, зло, в което хората губят същността си, зло, което разделя майки от деца, бащи от синове, зло, което кара да става така, че децата ти да умрат пред очите ти и то не по реда си. Войната е най-голямото зло и никога не ми я хвали. Аз съм воин и цял живот съм воювал. Жертвал съм живота си, откакто се познавам, убивал съм стотици воини и знам, че войната е най-голямото зло.

– Това, което чувам от устата ви, е много интересно. Цял живот съм мечтал да бъда с вас в една юрта и да видя как се готвите за битка. Днес виждам, че сте много скромен. Винаги съм мислил, че вие се държите много героично. Съвсем други неща очаквах да чуя от вашите уста. Вие сте най-известният българин в света! Вие сте легенда!

– Е и какво? Не съм направил нищо, за да бъда известен. Никога не съм се интересувал от властта и известността. Винаги съм правил всичко единствено заради Тангра. Човек трябва да се бори за безсмъртната си душа! Само това, което прави за нея, в този преходен свят има смисъл! Винаги съм знаел, че да загубиш живота си не е най-страшното, много по-лошо е да загубиш смисъла на живота си!“

 откъс от първа книга „Тохол“