В основата на партиите стояха всички разрушителни и принизяващи човека страсти

„Всъщност Теодосий не харесваше и не разбираше какво толкова хората намираха в това изпреварване, лашкане, препускане, тропот, шум; в цялата тази суматоха, шум, ревове. Не го привличаше и надпреварата с колесници. Василевсът съжаляваше, че театърът и представленията не можеха да заместят това просташко занимание. Тълпата обаче искаше зрелища. Тя не разбираше изкуствата, театъра, красотата. Хората бяха елементарни и първични и спортът им беше по-близък от изкуствата. В този спор между двете, между първичната природа, превръщаща всичко в съревнование и борба, и светлата част, той избираше светлата.

Теодосий се замисли. Разрушителният порив в човека водеше до това да воюва, да убива, да се радва на чуждото нещастие и така да проектира своята победа като щастие. Повечето хора в тълпата сред партиите бяха елементарни и ограничени хора. Понеже нямаха истинска кауза, заради която да живеят, те се присламчваха към измислената кауза на партията, отбора, колесницата. Те фиксираха мислите си върху това и така съпреживяваха нещо, което малко приличаше на армия, със свой строй и йерархия, със свои смешни, измислени правила. Тези хора бяха жалки, ограничени и елементарни и подтиците им да направят това или онова бяха обречени на нещастие. Те се нуждаеха от отбора като от семейство, събираха се на групички и фракции. Те ненавиждаха своя опонент, но в същото време не се различаваха от него по нищо. Жалките граждани така преживяваха нещо като надмощие над останалите. В същото време те се нуждаеха от врагове и противници. Партиите бяха части от едно цяло. Василевсът ги ненавиждаше. Той обаче знаеше, че всеки от неговите сановници плащаше на партиите, за да има привърженици на Хиподрума, защото Хиподрумът бе Константинопол. Теодосий също бе принуден да плаща на всички партии. Беше нужно да ги има всички тях, за да се контролират взаимно.

В основата на партиите стояха всички разрушителни и принизяващи човека страсти. В човека винаги бе имало енергия, която кара емоциите и чувствата му да бушуват. Тази част от него според Теодосий беше черната, неосъзната част. Понеже тя беше по-голямата част от хората, траките я бяха признали. Този древен народ бе успял да включи в култ тази човешка същност. Те се бяха опитали, без да я овладяват, без да се противопоставят и борят с нея, да я превърнат в духовност. Така се бяха получили всички оргистични, хедонистични и екстатични култове. Тази същност, този път накратко можеше да се нарече дионисиев. Траките бяха оформили и извели тази дионисиева същност във всеки човек. Това, което се случваше на Хиподрума, бе необуздано, то засягаше тази част от човека, която траките бяха засегнали в техните дионисиеви култове. Тези култове се родееха с техните екстатични шествия, с празниците, с дивата сила на природата, с необузданото, с масовите шествия, пиенето, оргиите. Императорът се замисли как да изчистят още малко всичко това? Как от чист спорт да стане нещо като тракийските религиозни празненства? Марпалий можеше да му помогне в това. Те двамата трябваше да измислят начин да овладеят тази дионисиева вакханалия и да я направят повече аполонова.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Advertisements

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s