„Корабът ни се насочваше към пристанището на Александрия, воден от един висок фар, който осветяваше пътя пред нас дори през деня. През цялото време като омагьосан наблюдавах неговото примигване. Отначало виждах само върха, но постепенно фарът се издигна над нас с цялата си височина и великолепие, като че ли изплува изпод водата. Изтръпнах когато видях колко е висок. Нещо в корема ми се стегна като си представих, че може да се кача на върха му. Дали отгоре щеше да се види цялото море?
Александрия е перлата на морето, което египтяните наричат Уадж-ур, което означава „Великата зелена шир”. Именно така египтяните наричали морето, намиращо се между континентите Европа, Азия и Африка и сега се нарича Средиземно. Има спор дали градът е бил създаден от Александър, или тук вече е имало рибарско селище преди него. Великият завоевател харесал пристанището, брега и стратегическото място на града. Той бил проектиран и построен от архитекта Дейнократ, който придружавал Александър в похода му още от Тракия. Днес градът е сборно място на всички народи. Тук са събрани хора от цял свят. Няма по-космополитен град в света. Това е градът на Светлината, център на науката, Вторият Вавилон.
В момента Александрия беше вторият по големина град в света след Ктесифон. Въпреки това той беше много по-многолик и пъстър от персийската столица. Тук можеха да се срещнат хора с най-различни дрехи, цвят на кожата и вероизповедание. Рим вече бе западнал и бе загубил своя блясък и значение, откакто властта бе поделена между източните и западните християни. Константинопол пък, втората християнска столица, тепърва щеше да набира мощ и да расте. Точно сега, на границата между античността и християнството, Александрия беше фокус, в който се събираше целият свят. Както някога във Вавилон били събрани всички народи, сега това се случваше тук, в Александрия. Тук беше велико стълпотворение. Вървяхме по улиците на града и аз се чувствах така все едно съм попаднал в центъра на света. Това беше малък модел на света и земята. Виждах хора с различни дрехи, говорещи толкова различни и непонятни езици, че за миг се притесних. Земята беше много по-голяма, отколкото си бях мислил. Александрия се намираше точно на границата на делтата на Нил и пустинята. Нима бях стигнал до края на света, до земята на смъртта?
Отначало, докато вървяхме, се забавлявах, като се опитвах по най-бързия начин да определям към кой народ принадлежат хората, с които се разминавахме. Градът, макар да се намираше в Египет, винаги бе представлявал смес между гръцките, римските и египетските традиции. Той беше основан от Александър и никога не е бил чисто египетски град. В него винаги са живели много евреи, привлечени от възможностите за търговия и богатствата му. Евреите, макар да не харесвали Египет и още да имали горчиви спомени от годините на робство, охотно се връщали в Александрия, където били събрани парите и златото на целия свят. Финикийците също били привлечени от най-голямото пристанище, от богатствата и възможностите за търговия. Градът, из чиито улици ходехме, беше границата между Запада и Изтока. Тук съжителстваха гръцката и римската цивилизация с културите на Египет, Сирия, Финикия, Персия. Това тук беше порта, в която двата свята преминаваха един в друг.
Съвсем скоро започнах да различавам гърците по техния светъл цвят на кожата от сипаничавите римляни, коптите – наследниците на древните египтяни, пък бяха с медена кожа, с която се бяха гордели техните предци. Негрите от Нубия (днес Етиопия) бяха с красиви удължени тела и черна кожа, а арабите приличаха много на евреите, но ходеха облечени с по-прости дрехи. Перси срещахме малко. Номадски воини от степите не видях. Това ме притесняваше. Толкова ли се бяхме отдалечили от моята родина? Докато в Персия, дори в Индия, хората, които срещах, ми бяха много по-близки и познати, тук като че бях попаднал на съвсем непознато място.
Докато вървяхме из тълпата се опиянявах от говора, цвета и миризмата на всички хора, с които имах досег. Още по нещо Александрия приличаше на Вавилон. Разбира се, не на сегашния, а на онзи древен велик Вавилон, който бе описан в свещените текстове – блудницата Вавилон, Вавилон предизвикващ могъществото на Бог. Освен по стълпотворението, Александрия заслужаваше да се нарече Втори Вавилон и защото още от самото си начало градът бил създаден и управляван от учени, просветени хора, които се бяха опитвали да го направят център на Светлината, науката и религиите. Тук се събирали всички антични науки, философията и културата на йонийските народи, Мала Азия и древния и мистичен Египет. Тук било мястото, в което хората създали и управлявали науката и където се бяха опитали да съберат всичко най-добро, създадено от човека.„
Токораз Исто 