Исус осъзнавал, че единственият начин да остави името си във вечността е да извърши саможертва

„– Юда Искариот е човекът, който предал Исус на римските войници и на фарисеите. Според християните той е виновен за смъртта и разпването на Христа. Това обаче твърдят хората, които знаят малко. Днес името на Юда е най-презряното име на света. Всички го сочат като предател и го наричат „петно” на хората. Много християни смятат, че хората вече са четири пъти проклети, именно заради предателството на Юда Искариот. Той е виновникът за това Спасителят да изостави хората, неговото име е най-много пъти прокълнато като носител на най-лошите качества на хората: низост, мерзост, неблагодарност и предателство. Когато християните, водени от Кирил, нападнаха евреите и ги прогониха, те твърдяха, че правят това, защото Юда, предателят, е бил евреин. Те викаха, че всички евреи са като Юда и ги прогониха.

– Но това е глупост! Нали Исус и апостолите също са били евреи?!

– Разбира се, но когато тълпата тръгне, нищо не можеш да й обясниш!

– Значи Юда Искариот е предателят на Исус, какво евангелие може да има пък той?! – изумих се аз.

– В този разказ, за който се твърди, че е написан лично от Юда Искариот, е описано неговото житие. Той разказва за себе си, че е от богат еврейски род. Неговото семейство било могъщо, разпръснато из всички страни, намиращи се около Средиземно море. Те се занимавали с това да дават назаем злато на хора, изпаднали в затруднение. Семейството на Юда било едно от най-богатите, те си позволявали да дават пари на римски патриции и дори на самия римски император. Като такива те имали много приятели и хора, вземащи пари от тях и зависещи от благоволението им. Искариот станал искрен привърженик на всичко, което проповядвал Исус, но не прекъснал връзката със семейството си. Той бил човекът, на когото Исус се доверявал най-много и според него бил най-приближеният от учениците му. Това станало, защото Юда бил най-образованият от всички апостоли. Той обяснява чудото с хляба и рибата, с които Исус нахранил множество хора, с това, че платил за пиршеството. Той винаги заставал зад това, което Исус бил решил да направи. През цялото време плащал навсякъде, където апостолите отседнели. Юда финансирал учителстването на Исус и неговата обиколка из Юдея и Галилея.

Понеже бил образован, богат и много стабилен, а и поради влиянието, което имало семейството на Юда, Исус започнал все повече да се доверява на най-добрия си и приближен ученик. Още от времената преди да тръгне с Исус, Юда познавал Пилат, който бил приятел на неговото семейство. Исус виждал как, колкото повече обикалял с последователите си, толкова повече те започвали да го възприемат като най-обикновен учител и не го различавали от останалите учители, които по онова време с групичките си от последователи скитали из земите на юдеите. Той си давал сметка, че губи борбата с това да обясни на апостолите, че е повече от поредния учител, скитащ и проповядващ из тези сухи и неплодородни земи. Исус не искал да се претопи в морето от учители, пророци и месии, а да остане завинаги в съзнанието на хората, не само на учениците си, а на всички евреи. Така двамата с Юда Искариот съставили план. Когато стигнат до Йерусалим, Юда трябвало да се намеси и да осигури безсмъртие на Исус. Той трябвало да отиде и да разкаже на римляните, че нова голяма опасност се е появила, че Исус буни народа и претендира, че той е наследник на еврейския престол, защото е наследник на цар Давид. Той трябвало да направи това, защото иначе римляните не биха обърнали никакво внимание на поредния еврейски учител, проповядващ края на света и идването на Месията. Той искал да разтревожи не само римляните и техния прокуратор Пилат Понтийски. Юда трябвало да използва приятелството си с Пилат. Освен Пилат, това трябвало да разтревожи и тогавашния наместник и фиктивен владетел на Израел – Ирод Велики. Ирод не бил евреин и бил много притеснен за царството си. Той бил човек, който страдал от чувството, че е преследван и някой иска да го убие и да заеме престола му. Именно затова той построил много неща, за да угоди на евреите и те да го приемат като свой. За последен път той издигнал Соломоновия храм и го направил по-красив и величествен от всякога. Дотогава храмът бил два пъти разрушаван и изграждан, но винаги с компромиси, а Ирод го построил точно така, както Бог бил завещал на Моисей.*

(*Съвсем скоро при потушаване на голямото еврейско въстание, края на І век, Соломоновият храм е бил разрушен за трети и последен път и до днес повече няма да бъде съграден. Днес той е в основата на голямата борба на Израел – Соломоновият храм да бъде съграден отново. Евреите искат това да се случи, за да има къде техният бог да слиза при избрания народ, а арабите не желаят това, защото точно върху неговата основа е построена джамията „Куббат ас-Сахра”. Там според един сън на пророка Мохамед, той, яздещ Бурак – крилат кон, се въздигнал в небесата при Аллах.)

Точно на това разчитали Юда и Исус. Освен това те знаели, че с думите си Исус дразнел еврейските първосвещеници и жреци на храма. Преди да вземе това тежко за него решение, Исус бил изправен пред страшната дилема дали да продължи живота си, както са правили това стотиците еврейски учители и с времето да стане просто един от тях, или да приеме един нов драстичен курс към разграничаване от тях. Исус осъзнал, че единственият начин да остави името си във вечността е да извърши саможертва, осъзнато да пожертва живота си и да умре, но да остане в паметта на хората. Той дълго се колебал, но най-накрая приел това решение. По време на Тайната вечеря той намекнал, че сред тях е избраният от него и той вече е решил кой да бъде. По-късно те изопачили всичко и го изтълкували като знак, че Исус така посочил Юда като свой бъдещ предател. Всъщност истината била друга. От много време Симон (Петър) настоявал Исус да определи кой е любим негов ученик и той да бъде старши сред апостолите. Това била древна еврейска традиция. Така с този знак Исус посочил за свой наследник и най-посветен човек именно Юда Искариот. Това обаче не се понравило на апостолите и след разпването на Исус, понеже не били посветени в нито едно действие на учителя си, те си отмъстили, като описали и изтълкували всичко повратно. Вместо да признаят, че Исус посочил за свой любим и най-доверен апостол Юда, те го дамгосали като предател и го низвергнали.

След тайната вечеря, Исус поканил именно Юда и двамата се отделили от останалите пируващи ученици. Двамата взели решение какво да правят. В своето евангелие Юда твърди, че на няколко пъти се опитал да възпре Исус от това, което бил намислил, защото колкото повече наближавало това, което трябвало да се случи и колкото по-близък ставал денят, в който Исус трябвало да бъде предаден и убит, толкова Юда започвал да осъзнава ролята си и че ще трябва да загуби любимия си учител. Въпреки молбите на Юда, Исус бил непреклонен. Това, да остане във вечността, го блазнело много повече от този живот. Понеже Юда на няколко пъти намекнал, че може да се откаже, Исус го заклел да изпълни своята част от плана. В замяна на това, което трябвало да направи, Исус го посветил в най-дълбоките тайни на своето учение и наистина го утвърдил като най-близък и любим свой ученик. Така всъщност авторът на евангелието твърди, че именно християнството на Юда е истинското християнство и неговите последователи са най-дълбоко посветени в това, което е искал да каже Исус, а наследниците на Юда сме ние, гностиците.

Вечерта в Гетсиманската градина мислите, които вълнували младия учител, били дали да избере смъртта и вечността, или живота и дали Юда ще има силата да спази своето обещание? Той се бил отделил и за последен път решавал как да постъпи. В това време Юда изпълнявал приетия от двамата план. Той довел римските войници, като ги увещавал колко опасен е Исус. След това, защото много го обичал, а сърцето му плачело за Учителя, го целунал за последен път и прошепнал в ухото му: „Аз изпълних що бяхме намислили с най-голямо нежелание. Щастлив бъди, учителю, върви по своята сияйна пътека, водеща те към Бог и безсмъртието! Вземи и мен със себе си в своя Път!”

По-късно тази сцена е описана повратно в евангелията на четиримата евангелисти. Те не проумявали защо Юда предал Исус? Защо да го целува, като можел просто да го посочи? Как така Исус би допуснал да бъде заловен, като бил пророк? Как Бог би допуснал неговият син да бъде разпнат, ако това не е воля на самия син?“

откъс от четвърта част „Ксеркс“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s