Monthly Archives: ноември 2014

За да разбере себе си, човек трябва да изучи всичко свързано с него

„Българинът се огледа. В този момент пред очите им премина една пеперуда.

– Синко, Бог е съвършен! Всички божии твари имат криле. Те са създадени от кал (материя), но крилете им дават път към Небето. Пеперудите са безтелесни, техният път към рая минава през красотата, но и през това да пълзят и да бъдат червеи. Колкото повече си червей, толкова повече ще бъдеш пеперуда. Крилете на комарите, осите и пчелите са като ципи, но те имат жило и отрова и пият кръв. Затова Бог е създал крилете им невидими. Птиците имат шарени, красиви криле. Крилете на бръмбарите са скрити зад броня и те бръмчат, докато летят. Щом е така, значи така е трябвало.

Хората имат толкова тънки криле, че никой не ги вижда, дори самите те. Най-важното нещо за тях е да разберат, да повярват, че имат криле. Това означава да откриеш себе си, да се научиш да използваш крилете си. Точно за това върху портата на Делфийския оракул пишело най-важното нещо. Едно изречение само. Една препоръка: „Открий себе си!“ Тези думи са началото и краят. Те са всичко, което е нужно да знае човек. Човек е един и същ, но позналият себе си човек е с криле. Той е ангел, защото няма как да опознаеш себе си, без да изследваш Бог. Единственият път да опознаеш Бог преминава през себепознанието. За да разбереш себе си, трябва да изучиш всичко свързано с теб. А когато познаваш себе си и Бог, ти познаваш всичко. Тогава си балансиран и в хармония със света.“

 откъс от многотомната история „Тангра“

има 1 коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Пътят на българина

Ето и целия текст на трейлъра на „ТАНГРА“, който ни бе предоставен любезно от Божидар Коцев.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА
От: Божидар Коцев

От Тангра, Бога на небето,
пред нас е пътят начертан
и води право там, където
ни чака пристанът желан.

Той идва от дълбока древност
и вие се като змия,
по него българинът с ревност
обича своята земя.

Това е пътят на мъдреца,
на война смел, презрял смъртта,
на българския дух – живеца,
от който ражда се честта.

Това е пътят на човека,
орисан на война и мир,
по този път върви полека
премъдрият слепец тумир.

Невръстно българче го води
по пътя му на разказвач,
за ханове, царе, народи
говори от зори до здрач.

Тумирите били са седем
и всички до един слепци,
почитал ги богат и беден,
наричали ги мъдреци.

Разказвали те неуморно
във всяко село или град
историята отговорно
и слушали ги стар и млад.

Детето зрящо в пътя труден
тумир пък ставало след тях,
в живота кратък, ала чуден
не знаели те що е грях.

Достигнели ли зрялост бойна,
сами избождали очи,
вървели те в тъма усойна,
със слово пръскали лъчи.

Обвити в черна власеница,
посрещани с любов навред,
на Тангра те били войници
тумирът бил роден поет.

Прабългарите са номади
и всеки яздел собствен кон,
те не признавали огради,
небето им било подслон.

Били им лекари шамани,
билкари, странни същества,
от духове били призвани
да не живеят с общества.

В студени шатри в планините
или в опасните блата
сред мрака черен на нощите
говорели си със смъртта.

Чрез транс и танц, и звуци диви
в саракта водели души,
там мъртвите били щастливи,
в отвъдното не се греши.

Шаманът стигал до реката,
която чезнела в тъма,
тук в транс прощавал се с душата,
след туй се връщал сам в дома.

Прабългарите са и войни,
калени в битки и борби,
под знамената славни бойни
били с орисани съдби.

На място свято и сакрално
те биели се с меч и щит,
на Тангра жертва ритуално
принасяли в деня честит.

Оренда давала им сила
във войнския им страшен път,
за своята родина мила
били готови да умрат.

Умирали за войнска слава,
за войнска доблест, войнска чест,
за хан ювиги и държава,
за българския интерес.

Те тръгвали на войнски поход,
без страх от враг, в сбит боен ред,
във времето вървели с грохот.
за теб, Българийо, напред!

И пътят вечно ще се помни,
това е път на любовта,
на тези войни смели, скромни,
на подвига им пред смъртта.

По този път ще крачим ние
с прабългарския войнски зов,
той в бъдещето ще се вие,
понесъл поривът ни нов.

България ще е в сърцата!
Орендата ни и духът
ще се предават на децата,
поели БЪЛГАРСКИЯ ПЪТ!

Трейлъра можете да гледате ето тук:

3 Коментари

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Българските воини бяха в състояние да се изправят дори срещу волята на Тангра

Avitohol_smallДосега българинът се опитваше да се откопчи от хватката на могъщата сила. Тази сила беше безлика и сляпа. Тя беше могъща, защото подчиняваше милиони на волята си. Тя се наричаше съдба. Той обаче беше багатур. Той трябваше да подложи на съмнение съдбата си, да я разнищи, да я огледа и прецени доколко и дали въобще да я следва. От обикновен човек трябваше да се превърне във воин и да подчини съдбата си, да я превърне в участ, дори да я промени, ако се налага. В съдбата той трябваше да включи и свободната си воля на воин и да я промени. Съдбата беше волята на Бог, но докато другите народи приемаха безропотно волята на „най-могъщата сила” и й се подчиняваха, българите знаеха, че съдбата и това, което Бог ти е отредил, е само предложение. Дори когато те чувстват това по един категоричен начин, като неумолима воля, това е само път, по който биха могли да тръгнат. Българинът знаеше, че ако иска да бъде уважаван от Бог, ако иска Пътят му да бъде наблюдаван и подкрепян, да бъде интересен на Тангра, не бива да приема безропотно волята, спусната му от Небето. Българите се опитваха, дори когато следваха предначертанието си, да го правят със своя избор. Те смесваха съдбата, спусната им от Тангра, със собствената си воля. Понякога следваха съдбата, но правеха това осъзнато, ако се налагаше и преценяха, че така трябва, те дори бяха в състояние да се опълчат и да тръгнат срещу волята на Тангра.

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Хората с мисия живеят кратко, те горят и изгарят…

„Саменту, както и всеки човек, не се движи в живота си от храната или златото, най-ценното нещо за него е да остави следа след себе си. Да изживее живота си така, че да има смисъл от него. Това е най-големият мотив на повечето хора. Когато се нахранят, те започват да мислят за това. Ето защо много богати хора строят красиви сгради, дават пари на храмове и библиотеки. Ти навярно си чувал за римския сенатор Меценат.

Ако след като си се нахранил и си задоволил прищевките си, продължиш да трупаш храна и богатства, значи си пълен идиот. Следващата крачка е това да искаш животът ти да има смисъл. Да впишеш своя живот в някаква кауза или в живота на някой силен човек с мисия. Саменту прави точно това. Понеже ти си човек с мисия, около теб винаги ще има такива хора. Трябва да знаеш това и да го разбираш, за да не ги нараниш и разочароваш. Оставяй хората около теб да ти помагат! Това е част от мисията ти. Бог ще ти изпраща хора, които да те подкрепят и така твоята мисия ще стане тяхна. И дори някой ден те да претендират, че ти си в техния мит, не спирай, а продължавай напред! Най-важното нещо за хората с мисия е, че те са като факли! Горят, но не само за да осветяват пътя пред себе си, те пръскат светлина и осветяват пътя и на останалите! Не губи времето си в малки борби! Мисията ти и животът ти се определят от големината на противниците и предизвикателствата, пред които се изправяш. Великият човек няма време за малки борби и не общува с незначителни хора. Хората с мисия живеят кратко, те горят и изгарят. Опитай се да се занимаваш с колкото се може по-малко странични неща! Върви напред и продължавай, твоята цел е да издържиш колкото се може по-дълго, да осветиш колкото се може по-дълга част от Пътя и не се бави с напразни борби и обяснения!

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Няма по-лошо нещо от това да се горят книги

Open book on top of pile of booksКнигите и знанията са събраната мъдрост на човечеството. В тях е записана мъдростта, знанието, силата и красотата на ума. Те са човешката памет, въображение, пропит в папироса дух. Да изгориш книга е грях, който е най-големият според мен! Това е петно, което всеки човек лепва върху душата си. Няма по-страшно и лошо нещо на света! Изгарянето на човек, божието творение, не е толкова страшно, колкото изгарянето на една книга. Докато изгарянето на човек унищожава само конкретния човек, понякога зад една книга стоят труд и знания събирани в продължение на стотици години. Винаги е имало фанатици, които са се изкушавали да горят книги. Те са се опирали на вярата си, такива хора никога не са зачитали чуждото мнение и са се страхували от него. Понеже са слаби и несигурни, макар да се държат шумно и арогантно, те искат да унищожат всичко и всички различни. Такива хора са низвергнати от мислещите хора, защото те никога няма да надскочат нивото си и ще си останат фанатици. Те никога няма да се обогатят от различните гледни точки и не ще могат да си осигурят дълбочина на разбирането. Те са слаби, страхливи и нещастни и дори не могат да осъзнаят това. Никога никой не би трябвало да си позволява да гори книги! Дори да си сигурен, че твоята книга и вяра са правите, щом Бог е допуснал да има няколко мнения, кой е човек, че да решава кое да остане и кое да изчезне?!“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги