Monthly Archives: януари 2015

Някога светът бил управляван от жените…

трети том "Шатру"„– Богинята майка – тихо шепнеше Шушандук, – тя присъства във всеки култ. Само в този на евреите и във вашия я няма, но при евреите Шахина е скрита и пазена в тайна. Вие, посланик, трябва да разберете как се нарича Богинята майка при вас! Може би това е вашата мисия. Нейният култ е по-стар дори от култа на мъжете богове. Някога светът бил управляван от жените…

Те били майки, раждали деца и отговаряли за домашното огнище. Тези жени властвали над семействата и били по-важни от мъжете. В този момент светът принадлежал на Богините майки и понеже те всички имали един и същи белег, може да се каже, че Богинята майка е една. Нейното могъщество е много по-голямо от това на мъжките богове, всеки от които има различни атрибути и отговаря за различни неща. Така е и в живота. Мъжете имат много занаяти. Творчеството тях ги осенява в най-различни форми, едни рисуват, други пишат, трети търгуват, някои обработват земята, отглеждат добитък или коват рала или мечове. Всичко това мъжете правят, защото се докосват до Бог и той им дава вдъхновение, за да творят. Мъжете правят почти всичко в този живот, но не могат само едно нещо, а то е най-важното. Те не могат да вдъхват живот. Така ние сме много по-близо до Бог, защото Бог е творец на хората, а мъжете са творци на различни неща, но живот дават жените.

Някога светът принадлежал на Богинята майка, защото тя отговаряла за децата, плодородието и домашния уют. Това е тази богиня, заради която човечеството съществува. Магията на раждането е толкова сакрална, че е равна и дори превъзхожда всички останали магии…“

откъс от трета книга „Шатру“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Понеже са слаби и несигурни, те се опитват да наложат едничкия път, който познават, над другите

„– В света духовните учения могат да се разделят по някои белези на два вида: стари и млади. Старите религии са улегнали и спокойни. Те описват на хората един свят и ги водят в него, но без насилие и натиск. Старите религии са утвърдили своето съществуване и не се борят за нищо. Те не притискат хората да тичат по пътя към Бог. Те казват: „Това е!” и често дори не предлагат път към божественото. В последните години върху юдеизма се създаде християнството. В момента то е единствената млада религия. То е хищно, гладно и агресивно чудовище. Християните се опитват да превърнат всички хора, живеещи около тях, в християни. Те правят това прибързано и нахално. Позволяват си да броят хората, вярващи в тях, като добитък и ги делят на овце и кози. За християните е важно всички хора да станат християни. Те изчисляват религията си в брой вярващи, без да се интересуват, че самите християни вярват в различни неща, че хората са нещастни, че се чувстват далечни и външни на тази религия. Тях ги интересува единствено бройката, колко хора са успели да направят християни. Това според тях е тяхната мисия.

Всичко това има много по-дълбока причина. Именно страхът и липсата на вяра кара тези хора в многообразния свят на религиите да избират само една. Бог е отредил на земята да има много вери.

Страхът и липсата на вяра – повтори Бероес – кара слабите и несигурни хора в многообразния свят на религиите да се опитват да наложат една вяра. Те не признават Бог и не се съобразяват с неговото мнение, а Бог е многообразие. Той сам е допуснал да има толкова много пътища към него. Понеже са слаби и несигурни, те се опитват да наложат собствената си вяра, едничкия път, който познават, над другите. За такива хора е много важно да си докажат, че това, в което вярват, е истина, защото освен вярата те нямат нищо друго. Такива хора днес вярват в едно нещо и са фанатици, утре вярват в друго и отново са фанатици. Те обикновено вярват в първото нещо, което са приели. Така например те са фанатици християни, защото са родени в християнско семейство. Ако бяха родени в семейството на зороастрийци, щяха да са фанатици зороастрийци. Днес те са готови да избият всички, които не са християни. Оплакват се, че вчера същото с тях са правили вярващите в Юпитер или Зевс. Такива хора искат да наложат себе си над околните, над света и дори над Бог. Именно тези хора са богохулници.

Най-лесният начин да се разбере дали човек е такъв е когато започне да говори от името на Бог. Никоя религия не може да претендира за монопол над вярата и истината! Никоя вяра не бива да говори от името на Бог! Ние мислихме, че вие няма да забравите тези истини. Смятахме, че човечеството е надмогнало егоизма и стремежа си да се налага над останалата част.“

откъс от поредицата „Тангра“

има 1 коментар

Filed under История, Книги

Градовете даваха сигурност на хората, но им отнемаха свободата

Градът се оказваше по-силен от свободолюбивия дух на хората. Той ги покоряваше и претопяваше. Градът беше странно място. Който и народ да се заселеше в него, започваше да се променя и да живее както народа, населявал го преди това, дори народите да нямаха никаква връзка помежду си. Градът и цивилизацията обезличаваха хората, стените ги притискаха като в затвор. В града „матрицата“ на обществото бе най-видима. Тук, където хората бяха наблъскани един в друг, живееха и ходеха върху главите си, социумът трябваше да е най-добре организиран и се виждаше най-ясно. Мъжът беше сигурен, че дори хуните, затворени в градовете, щяха да започнат да се променят. Някои от тях сигурно щяха да се поболеят заради липсата на свобода и простор и да избягат. Други обаче щяха да опитат да се приобщят, а градът щеше да ги обезличи и формира, докато не ги превърне в граждани.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Там, в мечтите си, човек може да се освободи от оковите на тленното

Трябва да имаш красиви мечти! Мечтите са най-светлото нещо, към което човек може да посегне. Там, в мечтите си, човек може да стигне свободен от оковите на тленното, на грозната озъбена реалност. Там човек може да се докосне до божественото. Много от хората са толкова нещастни и в плен на „матрицата”, че дори мечтите им са жалки, грозни и незначителни. Как може да ти харесва човек, да се влюбиш в него, когато дори мечтите му са черни. Такива хора са грозни и отблъскващи, те не обичат живота и не могат да му се радват. С тях се случват различни неща, но те не ги осъзнават, защото те нямат значение нито за тях, нито за другите хора, нито за Вселената. Такива хора са обречени, те са сенки, гебети. Те носят мрак на света и го разпръскват около себе си. Такива българи не може да има. Затова нас ни наричат „светлите глави”, защото имаме мисия, красиви мечти и умове. Ние заразяваме и другите с красотата на нашия свят. Ние разсейваме мрака и разпръсваме Светлина около себе си, помагаме на хората да започнат да мечтаят, да искат да живеят и да се борят. Ние не ги караме да сбъдват чужди мечти, пък били те и нашите, а им показваме как да се борят с „матрицата” и да търсят себе си.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Доскорошните варвари се опитваха да докажат на себе си, че вече са римляни…

„Българинът наблюдаваше немците открито, с високо вдигната глава. Той не се срамуваше и притесняваше от лицето си, дори изпитваше удоволствие от реакцията, която виждаше, че предизвиква у немците. Какво ставаше? Тази Европа беше като проказа. Всеки, който се докоснеше до нея, се заразяваше от високомерие и от това да счита себе си за повече от другите. Ето, немците бяха заели тези земи съвсем скоро, а вече гледаха на останалите народи с високомерие, характерно за римляните. Те се подиграваха на хуните с онази омраза, с която народ, който е бил презиран твърде дълго, се смята за повече от всеки друг народ, който счита за по-нискостоящ от себе си. Доскорошните варвари се опитваха да докажат на себе си и на римляните, мъчителите си, че вече са римляни и презираха останалите, които на свой ред наричаха варвари. Това би било нормално, ако ситуацията не бе извратена, защото днес вече почти нямаше римляни. Империята на Рим се разпадаше. Те бяха изчезнали, но високомерието и презрението им бяха останали и бяха заразили други народи. Римляните бяха отровили тази земя. Тях винаги щеше да ги има. Винаги щеше да има народ, който да се смята за повече от останалите и да поддържа техния дух. И колкото народът е по-нисш и има по-малко народи под него, толкова по-жесток ще бъде към народите под него. Мъжът видя сега това кристално ясно, прочете го в очите на бургундските деца.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги