Някои легенди разказват, че замъкът е бил стъклен

avalon„– Авалон е дума, която в северните езици означава „ябълка”. Така келтите наричат Острова на блажените. Това е отвъдният свят. Островът отвсякъде е обгърнат с вечна мъгла. В него има изграден каменен замък с високи бойни кули. Някои легенди разказват, че замъкът е стъклен. Там живеят само жени. Всички смятат, че Нимуе е водачката им. На Авалон растат ябълки и те даряват на хората, които ядат от тях, безсмъртие. Затова островът се нарича Авалон, на латински „insula Avallonis” или го наричат „insula pomorum” (остров на ябълката), или „isula vitrea” (стъкления остров). Келтите, живеещи на най-северния остров (Ирландия), смятат, че неговото място е на остров Мананнана, според други мястото на Авалон е някъде на главния остров на Албиона.

– А ти какво ще ми кажеш за Авалон? – българинът се обърна към жената до него.

За мен това е сарактът – отвърна тя. – Мнозина ме наричат Девата на Езерото и казват, че живея под водата на езерата, че контролирам духа на природата. Авалон е един прекрасен свят. В него са събрани природните сили. Тези, които движат залеза, прилива, луната, повея на вятъра… Когато имаш дълбочината да познаваш всичко това, когато имаш силата да се претопиш, да изчезнеш, да се слееш с природата, ти ставаш част от Авалон.

Изведнъж жените, които ги предвождаха, се спряха на място. Пред тях като стена се изправи огромно валмо мъгла. И ако досега мъглата се стелеше над блатото като водата на море и само тук-там се появяваха вълни, по скоро от тяхното движение, сега това, което се намираше пред тях, се извисяваше като планина. Българинът също спря. За миг му се стори, че мъглата се втвърдява и превръща в някакъв огромен къс лед, но не прозрачен, а бял. Той стоеше онемял пред тази гледка. След миг до ушите му достигна приглушеният вик на някого. Човек ли беше, или призрачно същество? Заслуша се в далечните викове, които достигаха до него. Той вече бе участвал в такъв лов. С ужас си спомни отново денонощията прекарани в блатата над Ктесифон заедно с персийския принц Бахрам. Отново се заслуша, този път по-внимателно. Не можеше да има грешка. Някъде пред себе си дочуваше шумовете на лов, блатен лов. Едно само не можеше да разбере, това истински шумове ли бяха и сега ли се случваше този лов, или „присъства” на лов от своите спомени? За миг му се стори, че ако препусне напред, пред очите му ще се появи изкаляният Бахрам Гур и изтощеният и мразещ го Орест. Без да желае, искайки само да провери какви са тези звуци отпред, Авитохол побутна Аспа да направи една крачка. В този момент шумовете станаха по-силни. Погледна към Анна, която, изпъната като тетивата на лък, бе застанала до него. Зад нея бяха феите. По държането им разбра, че и те чуваха виковете.

Изведнъж от мрака пред тях се появиха стадо сърни. Те изплуваха от мъглата като призрачни същества. Вървяха плахо, като че предусещаха присъствието на хора пред себе си. Авитохол видя черните влажни муцуни на кошутите, красивите им очи и тревожно махащите опашки. Обзет от някакъв прадревен порив да ловува и виждайки толкова близо сърните, които му напомниха на гур, мъжът наддаде боен вик и се втурна срещу животните…“

откъс поредицата „Тангра“

Реклами

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s