Небрежността и мързелът се разпространяват като пожар и изпепеляват духа на безупречност, нужен на воина

Avitohol_1_small„Воинът никога не спори. Той знае, че спорът е най-безсмисленото нещо и е загуба на време. В спора двама души се опитват да се убедят взаимно в нещо свое си, но никой от тях не иска да приеме чужда гледна точка.

Воинът поглежда с презрение хората, които имат излишно време за губене и вършат нещо толкова безсмислено, каквото е един спор. Той е разбрал, че никога няма да може да убеди другите в своята гледна точка и правота. Той знае, че ако те могат да разберат това, което той прави, вече ще са го направили. Щом не го правят, значи не могат да го разберат. Щом не го разбират, няма как да ги убеди или да ги стимулира да го направят. Така че спорът е напълно безсмислен.

Обикновените хора, тези, които ги е страх от смъртта, живеят така все едно никога няма да умрат. Те изграждат способността да живеят, без да мислят за неизбежния край. Когато се огледат, те смятат, че всички техни познати ще умрат преди тях. Това те правят от страх и по този начин опитват да се успокоят. Такива хора обаче не мислят дали е хубаво да преживеят смъртта на всички свои близки и приятели.

Воинът живее така все едно ще умре пръв. Той се стреми към смъртта и иска да напусне този живот без миг забавяне.

Воинът никога не клюкарства, не одумва и не обсъжда другите. Тъй като неговият живот му е много по-интересен от живота на другите, той предпочита да живее собствения си живот. Хората, които клюкарстват и обсъждат другите, не са удовлетворени от живота си. Като се занимават с живота на другите, те се опитват да осмислят своя, нещо което от самото начало е обречено на провал. Такива хора живеят чрез живота на другите. Те се опитват да живеят безопасно, преживявайки житейските ситуации чрез живота на околните.

Воинът никога не клюкарства, както и не се вслушва в клюки, говорени за него. Животът на воина, понеже е неразбираем за околните, е интересен и често е обект на обсъждане и осъждане. Воинът обаче не допуска думите на хората около него да намалят неговата решителност.

Тези, които клюкарстват, са същите като онези, които живеят чрез живота на своите близки и деца.

Понеже сам е допускал много грешки, които след това е поправял, воинът е великодушен към грешките на другите. Когато разбере, че те грешат, той не им прави забележки, а деликатно ги оставя да поправят всичко сами. Така той им помага в техния Път.

Никой български воин не бива да бъде небрежен. Ако само един е мързелив и неконцентриран, той ще предаде това на останалите като прозявка. Прозявката е заразна, ако един си я позволи, скоро всички ще започнат да се прозяват. Небрежността и мързелът са такива, те се разпространяват като пожар и изпепеляват духа на безупречност, нужен на воина.

откъс от поредицата „Тангра“

Реклами

Вашият коментар

Filed under История

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s