„Той търсеше знанието и мъдростта навсякъде. Един ден откри търсеното в най-дълбокия скрин, в най-закътаното място. Това беше една книга. Той я избърса от прахта, защото това бе книга, съдържаща най-древните тайни знания на човечеството. Върху книгата, със златни букви, бе написано “Книга на скритите тайни”.

Той разтвори книгата, но тя бе написана на непознат за него език. Въпреки това, когато се вгледа по-продължително, смисълът на текста му стана ясен. А там пишеше: “Взирай се в мрака, защото само чрез взиране можеш да постигнеш дълбоко познание. Не се притеснявай да оставаш сам, защото само в самота можеш да останеш сам със себе си. И не търси в мрака светлина, а търси себе си, защото ти си най-необходимото нещо на себе си. И само постигнал себе си ще можеш да постигнеш всичко останало. И в мрака не търси светлина, а сам стани искра. И разбери, че само в мрака можеш да бъдеш искра и само мракът може да те осветли. И бидейки искра разбери, човече, че дори мракът е по-добър от твоята светлина…”

откъс от книгата „Нова Притча, автор Токораз Исто