„Мъжът наблюдаваше краля и му стана жал. Сега, когато се намираше толкова близо до него, в този късен час, изправен пред това решение, едрият мъж осъзна колко трудно и отговорно е да си владетел, да държиш цялата власт в ръцете си. Досега винаги бе мислил, че е трудно да се изправиш пред армия, да ги поведеш в кървава, смъртоносна битка. Винаги бе смятал владетелите за лентяи. В този момент прозря колко е трудно да вземаш решения. Всяко решение струваше нещо на владетеля, който го взема, то или е в разрез със съвестта му, или с чувството му за дълг и чест.
Всеки ден владетелите бяха изправени пред това, да вземат важни съдбоносни решения, и ако грешният избор на нормалния човек бе само за негова сметка, едно неправилно решение на владетеля можеше да струва живота на стотици, хиляди и можеше да унищожи цяла една държава. Владетелят трябва да бъде безупречен, защото всяко решение, дори да изглежда невинно на пръв поглед, може да го свали от власт. Когато той взема решения, те винаги засягат интересите на хиляди хора. От най-малкото и невинно негово решение могат да умрат много, да струва имота им, да ги обрече на глад, мизерия и смърт.
Владетелят, освен всичко останало, бе и най-обикновен човек. Много често, когато взема решенията за другите, той е безпристрастен съдник и човек на закона. Можеше ли обаче да бъде такъв, когато нещата се отнасяха лично за него, за семейството, децата му?!“
Токораз Исто 