„– Защо хората си създават измислен свят? – попита момчето.
– Защото така светът става безопасен за тях. Освен това всички около тях го правят. По този начин те мислят, че животът им става по-красив и го осмислят. Това обаче не е вярно.
Истинският свят е много красив. Той е магичен. Реалността е най-прекрасното нещо, което съществува. Приказките отделят хората от истината. Колкото и да е красива една приказка, тя е грозна и лъжлива в сравнение с истината. Истината е нещо опияняващо. За мен няма нищо по-хубаво и нищо не може да ме направи по-щастлив от реалността. Всъщност реалността е това, което хората привиждат като щастие, но не като щастие за постигане, към което се стремят като в приказка, а като състояние на щастие. То е все едно да си мъртъв и да се родиш. Няма по-голямо щастие от това да си жив и да го осъзнаваш. Повечето хора никога не се раждат. Те съществуват в театъра, лутат се, гледат, но всъщност са приковани към седалките си. Така и никога не помръдват от тях и са лишени от воля и живот в себе си.“
Токораз Исто 