Много от хората наричаха пентаграм „знакът на Сатаната”, но те грешаха…

„Таис беше повече Ева. Тя беше роза, кожата й ухаеше на рози, мека, но силна миризма, която опива и прониква навсякъде. Таис бе ароматна, опияняваща и красива. Тя бе зрялата жена и майката. Розата бе символ на вагината, на раждащата утроба. Това знаех от Шушандук и сега го виждах пред себе си. Когато предния път бях видял Шушандук и Таис една до друга, тогава Розата бе Шушандук, сега Таис играеше тази роля, тя беше готова да стане майка, да приеме в себе си животосъздаващото семе. Розата имаше за знак пентаграма, същият този знак, с който във Вавилон халдейските жреци изобразяваха света на демоните. Сега вече разбирах това. Преди бях мислил, че Лилит е Демонът, онзи първият архидемон, сега „виждах” друго. В този момент, в който седях в някаква къща във Филипопол, бях започнал да разбирам нещо, показано ми преди толкова много години в далечния Вавилон. Лилит бе първият и най-силен демон, от него произлизаха останалите демони. Лилит беше Сатаната. Ето защо халдейските жреци винаги се обграждаха в пентаграм (петолъчка вписана в кръг), за да се предпазят от демоните. Розата се предпазваше от Лилията, Ева – от Лилит, жрецът – от злите сили. Много от хората наричаха пентаграм „знакът на Сатаната”, но те грешаха. Всъщност пентаграмът бе знакът на Розата, петолистната роза, първата роза. Пентаграмът бе знакът на Ева, уж на доброто. Колко объркана бе съвременната религия и как нарочно символите в нея бяха подменени и това не беше направено случайно. Така тези, които бяха посветени, биваха обърквани и беше подменяна вярата и символите. Тези, които смятаха, че следват Добрия бог, Твореца, всъщност се кланяха на Сатаната. Сатаната можеше да е Творецът, а Добрият бог да не е толкова добър. За миг изпитах прозрение. Жреците или демоните многократно бяха подменяли верите и обърквали символите. Колкото по-посветен си, толкова по-близо до истината си. Толкова повече навлизаш в тайните и се връщаш към началото, когато всичко е било правилно наредено. Мъжете, които познаваха само мъжките култове, не можеха да знаят, че нещата са объркани; жените, последователки на Богинята майка, също не можеха да разберат това. Аз можех, защото познавах и двата култа. Дали Бероес можеше да прозре като мен в такава дълбочина? Не знаех, но вътрешното ми усещане бе, че магът знае дори повече от мен и в неговата глава картината е още по-ясна. Не беше ли това всъщност смисълът на човешкия живот? Чрез познание и посвещение да разгръщаш, отмахваш воалите на неяснота, объркване и незнание и с времето пред очите ти да се разкрие реалността, истината!“ – откъс от многотомната история „Тангра“, автор Токораз Исто

Реклами

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s