Това са двата въпроса, които осмислят нашия живот…

„И така, като почувствах, че дните ми на тая земя привършват и като навърших 62 лета в годината 6307 по българския календар (798 по Христос), оттеглих се в тази пещера, за да осмисля целия си живот, защото понякога от дребнотемие и подробности не остава време да си отговорим на най-важния за всеки човек въпрос: “Защо живея?”, и само човек, който търси смисъла на човешкия живот, може да си отговори на въпроса: “Как да живея?”. Това са двата въпроса, които осмислят нашия живот, и отговорът на тях ни превръща от обикновени хора във философи и воини. Това са двата въпроса, които човек трябва поне веднъж в живота си да си зададе, а търсенето на отговора е самият живот. “Защо живея?” и “Как да осмисля живота си, живеейки правилно?” са първите крачки от едно безкрайно пътуване. Това пътуване ни превръща в хора, няма ли го – животът губи смисъл. Ако човек предприеме пътуването, посоката, епохата и подробностите губят смисъл. Това е Пътят на багатура. Независимо каква религия изповядват, от какви народи и родове произлизат или в каква епоха живеят, всички воини вървят по един и същ Път и се сблъскват с едни и същи противници: страх, гняв, мързел, нетърпение, омраза, високо самочувствие и всички останали пороци. Пътят на воина е еднакъв за всички. Пътуването задължително включва в себе си изминаването на Пътя на воина. За да се предприеме Пътуването, не е задължително да се измествате в пространството. Важно е с какви очи гледате на света и дали ще му позволите той да ви изненада. Защото и най-екзотичните страни са такива само за чужденците. Вашият свят и живот са екзотични за всички чужди хора, но те са достатъчни за вас, така че не е необходимо да ходите някъде или да имате живота на някой друг…“

откъс от историческия роман „Пътуването“, автор Токораз Исто