Daily Archives: ноември 6, 2020

Вижте колко различни са хората, как това, което за едни е злато, за други е боклук…

Хората, в така неречения „цивилизован свят“, се преструват, че са добри, добронамерени, осъзнати, но всъщност тяхната добрина се гради върху страха от наказание и върху това, че са заставени да спазват законите. Когато обаче има бедствие, когато настъпи мор, блокада, веднага се разбира, че тази „цивилизация“ не е съставена от осъзнати хора, че това не е вътрешно разбиране, а е налагано със сила отвън.
И така тези общества на „цивилизацията“ са лицемерни, агресията се потиска като с похлупак, но не може да бъде намалена или спряна. Тя се натрупва, докато някой ден не избие и някой отделен човек не полудее и не започне да убива. Той прави това, защото в този свят на ред и цивилизация няма къде да изяви разрушителните си сили. Някои от тези хора се самоубиват или някоя дима или партия изригва, тогава „цивилизованият град“ мигновено се превръща във врящ котел. Цивилизованите, човеколюбиви, хрисими християни се превръщат във варвари, дори по-лоши от тях. Озверялата градска тълпа руши, насилва и убива собствените си съграждани, унищожава собствения си град, поругава собствената си цивилизация. Всъщност тези са врагове на цивилизацията, въпреки че се крият зад нея.
Затова в някои култури имат обичай на гражданите или на случаен човек да се дава да управлява за ден, за да могат хората да се освободят от напрежението, да извадят на преден план низките си страсти, желанието си да са значими, могъщи, да управляват, от тях да зависи нещо. (В днешния свят нещата не са се променили особено. Силните на деня допускат плебеите, тълпата, които наричат електорат или гласоподаватели, до властта, като им изграждат илюзията, че управлението зависи от тях, че те имат право да избират и да бъдат избирани, че участват в социалния живот. Само че това е илюзия и никога не се случва. Това става в деня на изборите, този ден с право може да се нарече карнавал. След това властимащите управляват както си знаят и както си искат. Това те наричат демокрация, но всъщност е голяма измама и илюзия и има за цел да разреди социалното напрежение или да послужи като алиби на хората облечени във власт, които твърдят, че управляват от името на народа, че „народът ги е избрал, че той така иска да продължат да управляват“.) В някои дни просто се празнува, организират се шествия и законите не важат. Някъде тези неща се наричат карнавали. Там участващите дори могат да сменят самоличността си и да носят маски, за да се отърват от тегобата на идентичността. Това е най-тежкото бреме за всички онези хора, които живеят просто ей така. Докато едни, които се борят за себепознание, се борят за своята индивидуалност, други мечтаят да бъдат някой друг, да ги няма, да бъдат част от безликата тълпа, от сивата маса на улицата. Вижте колко различни са хората, как това, което за едни е злато, за други е боклук.“

Вашият коментар

Filed under История

Повечето хора искат да бъдат щастливи, но не са подготвени за това…

„За мен е ясно, че ако искаш да бъдеш щастлив, трябва да изчистиш идеите си, да си изясниш какво според теб е щастие и какво те прави такъв. Колкото повече излишни неща премахнеш, толкова по-вероятно е да постигнеш целите си. Колкото по-изчистена е идеята ти, колкото по-малко са нещата, които трябва да сториш, толкова по-ясно е това, което правиш и по-бързо ще го постигнеш. За мен е ясно, че не бива да имаш и да се стремиш към повече, а към по-малко. И когато се научиш да се радваш на малките неща, когато това, че си жив те изпълва с възторг, когато можеш да изпиташ наслада от природата, от полъха на вятъра, от един слънчев лъч, от нежния, упойващ аромат на цвете, от милувката на детето ти, когато благодарността в очите на родителите ти те изпълва отвътре, когато любовта на любимия те завършва, това означава, че си на прав път, че си готов да бъдеш щастлив. Повечето хора искат да бъдат щастливи, но не са подготвени за това, егото, желанието да притежават превръща главите им в гъста, непроходима гора, в каша и те никога няма да бъдат щастливи.“ – историческа поредица „България“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История