Daily Archives: ноември 10, 2020

Виното е незабележим, но могъщ противник…

„Българинът вдигна глава и се огледа, изведнъж проумя, че това място бе храм на безсмислено изживения живот. Всички тези бяха жертви на виното, на самотата, на илюзията и собствената си слабост и зависимост. Тези бяха клирът, а Анастасиус бе техният епископ. Много от тях бяха пътници и моряци, но други идваха тук, просто защото нямаше къде другаде да отидат, те нямаха дом, жени, деца или ако имаха, това не ги интересуваше. Българинът изведнъж осъзна как виното и пиенето променят хората, правят ги еднакви, жертви на чашата. Всички те бяха живи мъртъвци, безволеви, шумни, безцелни в живота си, движени само от страстта си да се събират да пият с приятели и да забравят. От какво бягаха тези, какво искаха да забравят? Българинът ги наблюдаваше и в същото време мислеше трескаво. Те бягаха от себе си, от това, че са слаби, че не могат да се справят с живота, че искат да го оцветят допълнително. Тях, разбира се, никой не ги гонеше, нито ги преследваше. Те самите бяха врагове на себе си и от себе си бягаха. Тези мъже идваха тук, за да забравят, че са слаби, че са загубили битката със себе си за собствения си живот. Тук, след като пийнеха, те ставаха смели, животът им като че връщаше смисъла си, тук те се подкрепяха, ставаха шумни и значими. През деня те бяха сухи, сиви, спаружени, като какавиди, а вечер се разгръщаха и ставаха същински пеперуди. Виното даваше сила на тези мъже, изпълваше живота им с някакъв мним смисъл, то им връщаше цвета на света, усещанията им. Българинът проумя, че тези бяха „истински“ живи само докато бяха пияни. Той изпита съжаление към тези хора, но осъзна, че всъщност това бяха труповете на истински живите хора. Тези тук бяха мършата, тяхното истинско аз трябваше да бъде извън кръчмата. Тези тук бяха победили, пияниците бяха наложили волята си над истинските, свободните и без зависимост хора. Българинът изпита отвращение към тази, давеща се в брътвежи, сган.

Измамността на този свят, това че трябва да бъде като другите, да влезе в техните калъпи, че трябва да скопи волята си, не му хареса. Българинът проумя, че виното е незабележим, но могъщ противник. Още с първата глътка човек се озовава под властта му. В началото всичко изглежда безобидно, струва ти се, че може да спреш, когато пожелаеш и в това е най-голямата сила на виното. Първо си мислиш, какво пък толкова, от една глътка нищо няма да ми стане, след това повтаряш и всеки път имаш измамното усещане, че можеш да спреш, стига да го пожелаеш. Така, бавно и постепенно, губиш себе си и властта над съдбата си. А най-лошото е, че всичко това ти го причиняват приятелите ти, сипвайки ти първата чашка, те те обричат на зависимост, която ще продължи цял живот…“ – историческа поредица „България“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги