Monthly Archives: март 2021

Повечето хора не могат да осъзнаят шанса, който представлява животът…

Тогава Човек разбра, че времето, в което няма да го има, е вечно и е еднакво с времето, преди да се роди. Понеже смъртта бе неговото бъдеще и той не знаеше каква ще бъде тя, реши да се върне назад и да се опита да изследва първия спомен, който си спомня от този свят, а после да си припомни и миг преди това, а после още малко и още малко…

Така той проумя, че животът е миг между момента преди да се родиш и смъртта. А тези две състояния са цяла вечност. Истинският живот е бил преди раждането и ще бъде след смъртта, а самият живот е някакво патологично изключение. Човек разбра, че е Бог, призван да преболедува в живота, но истинската му божествена същност е там във вечността. Тук бе животът на болката, страданието и лутането. Така той разбра страданието и проумя какво е нирвана. Това бе много по-високо ниво на съществуване – чрез сетивата. Беше мрачно и толкова унизително, но пък толкова красиво, че би дал всичко, за да остане вечно тук. Колкото повече умираше, толкова повече искаше да живее, щеше да се бори до последното си дихание, за да живее. Искаше да го има, да бъде. Тогава може би онзи живот щеше да му стига, но днес искаше да бъде тук. И виждаше как повечето хора от дребнотемие не могат да осъзнаят шанса, който представлява животът. Те живеят като мухи и са мъртви, преди още да са умрели, дори повечето от тях въобще не разбират, че са се родили и че живеят.“

откъс от книгата „Нова Притча“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under Книги, Токораз Исто

Свободната воля е повече от човешкия живот

Свободната воля е повече от човешкия живот и е по-ценна дори от него. Всички хора се възползват от нея, но повечето дори не подозират и не си дават сметка за това. Въпреки че на хората им се струва, че животът им е най-ценното нещо, което притежават, особено когато са опрени до стената и се борят за своето оцеляване, това обаче не е така. Ето един прост пример за това. Ако да речем един човек спаси друг от явна гибел, от сигурна смърт, спасеният, ако наистина е благодарен, може да посвети живота си на своя спасител. Хората обаче никога не преодоляват егото си и не са способни да изпитат истинска благодарност, те само говорят. Ако един човек наистина спаси живота ти, би трябвало да се посветиш изцяло на него, за да му покажеш, че си благодарен, че осъзнаваш, че дните ти продължават само благодарение на това, което той е сторил за теб. Това е най-естественото нещо, но никога не се случва. Това е така, защото усещането, че друг човек ще определя как да живееш, с какво да се занимаваш, е ужасно. Това означава да се превърнеш доброволно в роб. Хората не могат да приемат да се подчинят на нечия чужда свободна воля, на идеология могат, на религия също, на държава, но не и на човек, не и на друга променлива свободна воля. Бог ни е надарил със свободна воля и тя означава точно това, че всеки човек си има собствена, различна свободна воля и трябва да живее според нея.

Човек предпочита да е мъртъв, но да има правото да живее живота си така, както пожелае, според собствената си воля. Това доказва, че свободната воля е по-силна дори от желанието за живот.“

откъс от историческата поредица „България“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Всеки познава само своята част от истината за живота

В живота си Човек срещна много хора, наричани мъдреци. Отначало се опияняваше от думите, тезите и идеите им. По-късно прозря, че те размишляват единствено върху живота. Но какъв е смисълът да размишляваш върху живота, след като го имаш?

Тогава Човек видя „мъдреците” в нова светлина. Те му заприличаха на глутницата вълци, от една разказана му история, които стояли в храстите и наблюдавали изоставен от овчарите огън. Водачът на глутницата накарал един вълк да се престраши и да се приближи до огъня. Да се престраши, защото всички вълци изпитвали вроден, първичен страх от огъня. Те не можели да различат пожар от огън.

Така първият вълк се приближил предпазливо до огъня, огледал го и се върнал при останалите си братя и им казал:

Огънят е нещо хубаво. Той осветява поляната, унищожава мрака и в същото време топли. През зимата ще ни бъде много полезен.

След тези думи втори вълк, подтикнат от любопитство, се приближил до огъня. Той се уплашил от пращенето на горящите съчки, подвил опашка и избягал обратно в гората при побратимите си. За да оправдае страха си, той казал:

Огънят е нещо лошо. В него има нещо заплашително и страшно. Да го стъпчем с крака.

Трети вълк отишъл и проучил огъня, не след дълго той се върнал изумен и казал:

Огънят е загадка, той не прилича на нищо, в него има нещо мистично, трябва да го боготворим и да не го приближаваме.

Тогава най-старият вълк, водачът на глутницата, се подиграл на последния вълк и решил сам да проучи огъня. Той се приближил смело до огъня, видял светлината, огнените пламъци, които осветявали цялата поляна, чул пращенето на съчките, почувствал топлината и преодолял инстинктивния си страх. Понеже бил смел, а не познавал природата на огъня, не осъзнал границата на доброто и злото в огъня и не разбрал, че топлото може и да го изгори. Той смело поставил лапа в огъня и козината му пламнала. Изтичал уплашен обратно, а останалите едва го спасили.

След това вълците толкова се уплашили, че цяла вечер говорили за същността на огъня, но повече никой не посмял да се приближи до него.

Той осъзна, че „мъдреците” са като вълците. Всеки познава само своята част от истината за живота. Те се страхуват и само говорят за живота, но нямат смелост да направят нещо повече от това. И Човек разбра, че трябва да бъдеш като вълка водач, смело да стъпиш в пламъците и да изгориш, за да се превърнеш в част от огъня. Всичко е толкова просто.

Той се усмихна. Прозрението го бе озарило и той се насочи към своя огън – Учението.“

откъс от книгата „Нова Притча“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Българин означава човек на духа

„Българин не се раждаш! Българин ставаш! Роденият българин може да бъде такъв, но цял живот да живее като „ромей“. Българин означава човек на духа, осъзнат, светъл човек. Не всички родени като българи са такива. Мнозина се наричаха българи, но не бяха такива. Всеки българин трябва да съчетае в себе си три души и да следва Пътя на воина (багатура), Пътя на монаха (колобъра), Пътя на човека или на знаещия (тумира) и тогава в него ще се появи орендата, божественото прозрение; то ще бъде спуснато от Небето към него, това е Пътят на владетеля (кана). Българин е не толкова категория на човек, принадлежащ към народа на българите, колкото състояние на духа и Силата (орендата).“ – писателят Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Токораз Исто

Древната българска традиция да си завързваме мартеница

Древните българите вярвали, че във вените им освен кръв тече и свещената сила – оренда. За да омилостивят Тангра, те порязвали ръката си над китката, като капките кръв не трябвало да падат на земята, защото кръвта била свещена, а да изсъхнат на ръката. Някои воини връзвали бяло конче на китката си и така стичащата се кръв го обагряла и засъхвала по него. По-късно те престанали да си причиняват рани, а при честването на този празник си завързвали бял и червен конец, като продължение на прабългарската традиция. Белият цвят символизирал орендата, а червеният – кръвта.

На всички българи, Честита Нова 7530 Българска Година!

В многотомната история „Тангра“ са описани ритуалните битки, които българите всяка година са провеждали. Със своите книги писателят Токораз Исто опитва да възроди българския дух и традиции.

Вашият коментар

Filed under История, Книги