И започваме да стареем още докато сме съвсем млади, а някои от нас никога не са били живи…

„Докато човек е млад, хищен и гладен, той има всичко. Това е усещането за живота, после обаче идва страшното, когато ще пълзиш, ще се влачиш в калта, ще мъкнеш върху гърба си тежестта на целия си живот, ще изминаваш хиляди стъпки, но винаги ще оставаш все на едно и също място. Тогава ще крещиш, ще плачеш, ще се страхуваш, но и това няма да има значение и никой няма да ти обърне внимание. Тогава ще останеш наистина сам и ще разбереш, че си мъртъв, че каквото и да направиш, вече няма да има някакво значение. Повечето хора още приживе умират, отчайват се от този факт и свикват със смъртта, други дотолкова се впечатляват, че застиват и така си остават. Всъщност между живота и смъртта в нашата черупка няма такава ясна и ярка граница, както е извън нас, където се раждаме и умираме и дори можем да назовем датите на тези събития. През цялото време, докато живеем, ние сме и живи, и мъртви едновременно. И започваме да стареем още докато сме съвсем млади, а някои от нас, макар да са живели, никога не са били живи.“

историческа поредица „България“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s