„Човек, макар да живее в настоящето, през цялото време съдържа миналото и бъдещето в себе си.
– Това не го разбрах – каза българинът.
– Човек съществува в настоящето, но спомените и мислите м`у винаги са насочени назад, натам, откъдето идва, в същото време една част от него е в бъдещето.
Когато мислиш за приятелите си, се опитваш да си ги представиш в бъдещето, а когато мислиш за враговете или неприятни неща и събития, си ги спомняш в миналото.
– Това също не успях да разбера.
– Слушай тогава, ще ти го разкажа по-издалеко.
Всички хора, които ни уважават и обичат, тези, които ни отделят от времето и мислите си, които искат да бъдат близо до нас, са обърнати с лицата си към нас. Всъщност всички хора в живота ни са обърнати към нас или с лица, или с гърбове. Хората с гръб са тези, които се отдалечават от нас, които си отиват, те са избрали с лицето си да бъдат обърнати към някого другиго.
Желателно е хората, които се намират близо до теб, да са с лица към теб, а не такива, обърнати с гръб. На никого не му е приятно и не би искал хората, които са близо до него, да са му обърнали гръб.
Ти какво би предпочел, хора, които са близо до теб, но са обърнати с гръб към теб, или такива с лице, но по-далеч?
– Разбира се, хора с лице към мен. Дори да са далеч, предпочитам да са с лице. Това ще означава, че те искат да са до мен, такива рано или късно ще се приближат, а бъдещето на тези с гръб към мен е да се отдалечават.
– Виждаш ли, когато оценяваш другари, винаги мислиш в бъдеще и с перспектива, а когато мислиш за враговете си, мислиш за тях в миналото, какво са ти сторили.“ – откъс от историческата поредица „България“, автор Токораз Исто
https://orendabooks.com/poredica-blgariya/54-i-vi-tom-kubrat.html
„Българин не се раждаш! Българин ставаш! Роденият българин може да бъде такъв, но цял живот да живее като „ромей“. Българин означава човек на духа, осъзнат, светъл човек. Не всички родени като българи са такива. Мнозина се наричаха българи, но не бяха такива. Всеки българин трябва да съчетае в себе си три души и да следва Пътя на воина (багатура), Пътя на монаха (колобъра), Пътя на човека или на знаещия (тумира) и тогава в него ще се появи орендата, божественото прозрение; то ще бъде спуснато от Небето към него, това е Пътят на владетеля (кана). Българин е не толкова категория на човек, принадлежащ към народа на българите, колкото състояние на духа и Силата (орендата).“ – писателят Токораз Исто
„– Курт, в последно време забелязвам, че с все по-голямо желание идваш да те уча. Виждам, че се справяш много добре, но искам да знаеш, че това да въртиш меча е само една част от бойното умение. Зад оръжието винаги стои воинът. Знам, че си малък още, но за истинското знание никога не е рано и думите, разкриващи го, трябва да се изговарят непрекъснато. Ако не се прави постоянно, постепенно с времето остава само физическото, полузнанието, полуистината, лъжата. Физическото е само една малка част от бойното умение, това как ще въртиш меча не зависи само от това колко е силна ръката ти, колко и какви техники знаеш, колко си бърз, издръжлив или точен. Много по-важно е какъв е духът на воина, колко е морален, какви са устоите му.
„Не е случайно уважението, което българите имат към учението, грамотността и книгите. Корените на този интерес може да се проследи от най-древни времена. Заради това през Средновековието в България има няколко книжовни школи и процентът на грамотност е бил по-висок от този във Византия, да не говорим за Западна Европа, където грамотни са само малцина монаси. Може би на това се дължи огромното желание на българите и гладът за грамотност и знания по време на робството и веднага след Освобождението. Става въпрос за килийните и взаимо-спомоществувателните училища, а по-късно светските гимназии и училища.
Токораз Исто 