Tag Archives: Александър Македонски

Александър бил изумен от уменията и силата на бесите…

Александър не се спогодил с бесите и следващите дни били най-трудните в живота му. Вярно, никъде не е описана битка с бесите, защото такава нямало. Всъщност бесите не дали битка на Александър. Всеки един от тях му обявявал лична война. Бесът изглеждал фалангата, извиквал, размахвал своя ромфей и се втурвал в битка. Македонците били потресени от такова зрелище. Ако бесът успеел да оцелее, той се изтеглял и продължавал да напада фалангата. Нападенията се сипели едно след друго и силно затруднявали преминаването през планината. Фалангата била нападана през целия ден, през нощта нападенията не спирали, а се подновявали с още по-голяма сила. Александър бил изумен от уменията и силата на бесите. Такава борба той не познавал и бил много впечатлен от противниците, с които се сблъскал тук, в Родопа планина. Александър бил гениален пълководец, след няколко месеца той проумял, че само губи от такава война на изтощение. Освен това по никакъв начин не можел да използва и провери ефективността на фалангата на ветераните. Така с времето разбрал, че никога няма да може да удържи окончателна победа над бесите. Македонците копнеели да достигнат до равнината и да се разгърнат, за да дадат битка на траките и да ги победят. Колкото повече обаче навлизали в Родопа, толкова повече те затъвали като в блато. Скоро Александър решил да промени отношението си към бесите. Вместо да опитва боеспособността на ветераните си, той решил и започнал да предлага на всеки воин да го придружи в похода му до края на света. Повечето беси се съгласявали без никакво колебание. Това озадачавало македонеца. Доскоро озадачаваше и мен – каза Приск. – Но сега, когато разбрах повече неща за Дионисий и Загрей, започнах да разбирам защо бесите постъпили така.

При похода си Александър взел със себе си отряд от бесите. Те стоически издържали всички лишения. Бесите не говорили и не общували с останалите воини. Армията на Александър включвала бойни отряди от всички покорени народи и от неговите съюзници. Бесите стояли в този съюз като капка зехтин във ведро с вода. Те се хранели отделно, правели своите ритуали и никого не допускали до себе си. Останалите народи също ги избягвали и се страхували от тях.

Отрядът мечоносци-беси на Александър бил винаги в първите редици на битката. Те се втурвали във вихрена атака, ревейки като зверове, като развъртали своите ромфеи. Често, докато фалангата пристигнела, бесите вече били разбили врага. Това направило силно впечатление на Александър, но най-много го изумило това, че когато воините пристигнели, виждали страшна гледка. Бесите, надвесени над мъртвите още неизстинали трупове на враговете, разкъсвали телата им с ръце и ядели от вътрешностите им. Това потрисало „цивилизованите” гърци и македонци. Те говорели за бесите като за канибали и магьосници и никой не искал да остава насаме с тях.

– Всъщност бесите разкъсвали телата на своите врагове, те премахвали титаничната обвивка и изяждали, поглъщали искрицата светлина на Загрей – каза Бероес, който се присъедини към нас и разговора ни.

– Така е! – съгласи се Приск. – Дълго време не можех да разбера защо бесите правели това. И аз като гърците ги смятах за канибали, сега обаче започнах да разбирам. Всъщност бесите през целия си живот преследвали искрите на Загрей, които били пръснати из всички хора. Не знам дали ядели топлите още сърца на хората, или част от черния им дроб, но те вярвали, че трябва да съберат колкото се може повече Светлина в себе си. Загрей бил пръснат из всички хора. Бесите искали да станат колкото се може по-светли и просветени. Те искали да увеличат божествената си херметическа същност и не се интересували от титаничната си същност.“

откъс от многотомната история „Тангра“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Мечтата на всеки владетел била да стане световен владетел

Tohol_3D_New_small„– Последният от плеядата велики учени на античността е Аристотел – продължаваше да разказва Аспасий, – той е считан от всички за най-великият учен живял досега на земята. Той бил ученик на Платон и учител на Александър Македонски. Като истински учен, той изследвал всяка тема, която се изправяла пред погледа му. Така той изучавал анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пишел за естетиката, етиката, икономиката, метафизиката, политиката, психологията, риториката и теологията. Занимавал се още с образованието, чуждоземните обичаи, литературата и поезията. Съчиненията му на практика са енциклопедия на древногръцкото познание.

Аристотел бил роден през 384 година преди новото летоброене в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров, откъдето дошло прозвището му Стагирит. Баща му Никомах бил личен лекар на цар Аминт III – баща на Филип II Македонски. Аристотел израснал в македонския двор. Когато бил на 15 години, баща му умрял и той бил поверен на грижите на своя роднина Проксен. През 367 година отишъл в Атина и там станал ученик в школата на Платон, където останал 20 години, до смъртта на учителя си през 347 година преди Христос.

След като напуснал Атина, Аристотел отишъл заедно с Ксенократ при своя съученик Хермий, владетел на град Атарней в Мала Азия, където останал три години. През този период той пътувал с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследвали местната природа. В Атарней Аристотел се оженил за Пития – осиновена дъщеря на Хермий, от която имал дъщеря също наречена Пития.

През 343 г. пр.н.е., след смъртта на Хермий, Аристотел напуснал Атарней и по покана на Филип II станал възпитател и учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава бил на 13 години. В Македония той преподавал не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър. Аристотел окуражавал бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света било силно етноцентрично. Той съветвал ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите като на приятели и роднини, а да се отнася към вторите като към зверове или растения“. Именно той бил в основата на идеологията, с която Александър тръгнал да превзема света.

– Аристотел му описал света. Познаваемия, човешкия свят той наричал Ойкумене. Това бил целият свят, населен от хората и животните – средният свят. Освен него имало Айд – подземен свят или царството на Хадес. В подземния свят живеели душите на мъртвите. Най-отгоре се намирал светът на боговете или Олимп. Преди Александър всички владетели мечтаели най-много да завладеят съседна държава и да завземат цялата Ойкумене. Това било мечта на всеки един владетел – да стане световен владетел. Колкото и малък да бил, вътре в себе си той мечтаел да стане първо голям владетел, а после и световен владетел…

– Александър и Аристотел обаче стигнали по-далеч. Александър искал да владее всички светове, не само средния свят на хората, не само Ойкумене. Той мечтаел от човек да се превърне в бог. Древните гръцки богове не били разбирани така, както сега разбираме Бог, като някаква сила, стояща над света и пространството. Гърците си представяли боговете като хора, те се различавали от хората само по това, че били безсмъртни. Иначе олимпийските богове имали тела на хора, хранели се, спели, сплетничели, имали недъзи точно като хората. Светът на древните гърци бил смесица от божества и хора, както и чудни същества, хидри, нимфи, сатири, кентаври… Аристотел разказал на Александър, че има два пътя да стане бог. Единият път бил на Херакъл. Макар и син на Зевс, той бил полубог, но с това, че изпълнил няколко подвига се издигнал до нивото на боговете. За да го направи, той се спуснал в подземното царство, където подчинил на силата си страховито същество – огромното триглаво куче Цербер, и го извел от Айда. Прекосил реката на забравата Лета и така се издигнал до боговете. Друг пример, който учителят и ученикът разгледали, бил този на Орфей. Този тракиец се спуснал в подземното царство, за да изведе от там любимата си жена Евридика. След като направил това, Орфей също бил въздигнат при боговете. Така Аристотел и Александър измислили план как Александър да стане бог. Младият македонски владетел обаче искал много повече. Той не просто мечтаел да стане бог, а да заеме мястото на Зевс. Той решил да превземе Ойкумене, но не просто да стане владетел на цялата земя. Той искал да слезе в подземното царство, но не само да се спусне, а да го завладее. Отворът към Айда се намирал в планината Родопа в Тракия. Така Александър, след като превземел Ойкумене, щял да се върне в Родопа планина, която се извисявала над родната му Пела. Там той щял да се спусне в подземното царство на Хадес. Според двамата, след като направел това, щял веднага да се издигне в Олимп сред боговете и в този момент, в който е посетил трите свята, щял да се превърне в бог. Той искал да убие Зевс и да заеме неговото място…

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Бесите били народ мистериозен, те не допускали други хора в своята крепост – Родопа

„Преди да тръгне да завладее познаваемия свят – Ойкумене, Александър решил да направи поход към северните си съседи. В този поход той искал да провери бойната мощ на армията, завещана му от Филип. Това била Първа македонска фаланга, съставена от воини-ветерани, воювали години наред с баща му. Те били участвали в стотици битки, отличавали се със своята твърдост и издръжливост. Северната граница на Александрова Македония граничела с Родопа планина. Така първият досег на александровите воини бил с бесите.

Бесите или сатрите били свободолюбиви и храбри воини. Те обаче се отличавали най-вече със своята потайност и не били познати дори на своите съседи. Бесите били народ мистериозен, те не обичали да общуват с другите народи, не допускали други хора в своята крепост – Родопа. Криейки се в дебрите и мъглите на планината, те обичали мистиката и живеели свой вътрешен живот. Те били саможиви и горди хора и не обичали да зависят от други. Може би затова били толкова свободолюбиви и самостоятелни. Тук в тази планина те можели да си позволят това. Всеки бес бил господар на себе си, той се биел като отделна армия и бил самостоятелна бойна единица…

…Бесите обаче, понеже били едри и живели в тези планини, не използвали коне. Те воювали като пешаци. Тяхното въоръжение се състояло от едно от най-страховитите оръжия на античността, а и до днес – мечът ромфей. Ромфеят на бесите бил комбинация между меч, копие и алебарда. Той бил с дълга дръжка, която можела да се хваща с две ръце, имало разстояние пред ефеса, където също можело да се хваща. Това оръжие било тежко, то се носело на рамо, с него можело да се сече като с брадва, да се мушка като с копие или пика и да се сече и пробожда като с меч. Можело да се използва и като еднорък, и като двурък меч. Тежестта на ромфея определяла голямата сила, която била нужна, за да се води битка с това оръжие. Бесите били наричани воини-копиеносци и макар за тях да се носели легенди, били обвити в мистика и загадъчност.

Смятало се, че те са единствените воини, които, освен с пешаци, могат да влязат в битка и с конници, и дори да се изправят срещу бойна колесница. Това те правели, като развъртали ромфеите над себе си и така отсичали главите на хората, возещи се в колесницата. Когато армия от беси се изправела срещу някой враг, развъртените ромфеи били описвани от гръцките историци като най-зловещото зрелище на света…“

откъс от пети том „Виктор“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги