Tag Archives: амазонки

Амазонките били победени, но тяхната кръв продължава да тече в българските жени

„– Оръжията обикновено се закаляват във вода. В Индия обаче съм чувал легендата, че най-добрите оръжия трябва да се закалят, като се забиват в живата плът на свещено животно. Най-свещеният обред при индийците се нарича Ашвамедха Яйна. Това е церемонията по умъртвяването на белия жребец.

– Ти си ми разказвал за тази церемония, татко – каза Ирник, като се мръщеше, а ръката му побеля от стискане на поводите на коня. Явно нещо в думите на Авитохол не му харесваше.

– Българите също са убивали бял жребец, това е церемония, която почти всички арийски народи уважават. При българите това е бил един от най-свещените обреди. Смята се, че белият жребец отива право при Тангра и душата му пренася молбата на народа или владетеля, без никакво забавяне и изкривяване. Жертвоприношенията на бял жребец са се смятали за владетелски церемонии и са били една стъпка по-нисши от човешките жертвоприношения.

– Не! Няма да ти дам да убиеш Теку! – изведнъж извика Ирник. Очите на младия мъж горяха. – Дадох ти Мадара и ти я изпрати на сигурна гибел! Теку няма да ти дам!

Авитохол се засмя толкова силно, че едва се държеше върху краката си.

– Не, Ирник, ти грешиш! Не искам да закалявам острието на меча в жребеца ти!

Тези думи не успокоиха младия воин, нито възвърнаха доверието му.

– Защо ти е тогава Теку? – каза той и понечи да върне коня си на сигурно място в конюшнята.

– Ирник, някога амазонките са закалявали своите мечове и саби по един особен начин, който се наричал ахбердински. Така закалените оръжия ставали много силни.

– Какво е това закаляване, татко?

Това е било закаляване на вятъра.

– Закаляване на вятъра?! – повтори Ирник. Личеше си, че не разбира думите на баща си. – Как е ставало това?

– Нали затова те накарах да доведеш Теку. Това ставало по следния начин: качвала се амазонката на коня и яздела срещу вятъра, цепейки въздуха с току-що изкованото оръжие, като го държала с острието напред, а около нея се сипели искри. Това закаляване правело оръжията на амазонките особено силни, здрави и гъвкави. Такива оръжия с един удар можели да разсичат мечовете и щитовете на враговете.

Думите на бащата като че ли успокоиха сина. Той завърза поводите на коня за една от дървените колони, които служеха за ъгъл и в тях се закачаха дървените стени. Авитохол беше влязъл навътре и оглеждаше дали острието е нагорещено достатъчно.

– Татко, какво е станало с амазонките?

Те били победени, но тяхната кръв продължава да тече в българските жени. Българките носеха накити на главите, които напълно съответстваха на амазонските защитни шлемове – тухя.

– Как били победени? – попита Ирник.

Водачът на техните врагове се заклел, че ще унищожи амазонките. С помощта на много злато и чрез подкупени хора, той узнал слабото им място. Оказало се, че слабостта им се криела в тяхната най-голяма сила. Тяхната тайна била в това, че те не можели да имат деца, защото нямали мъже. И за да продължат рода си, един път в годината провеждали любовни игри. След това забременявали и чакали да родят. Повечето годни амазонки забременявали по едно и също време. Канът знаел, че през деветте месеца те ще са слаби и неспособни да яздят, очаквайки своите рожби. Така той се възползвал от това, нападнал ги и избил голяма част от тях, както и тези, които не поискали да му се подчинят. Така сложил край на амазонките. Тези, които се съгласили да живеят заедно с мъжете, той взел при себе си и така те станали част от народа на българите.

– Хитро го е измислил! – каза Ирник. – Той български кан ли е бил?

Авитохол нищо не каза.

– Това означава, че майка ми Баяра и леля ми Анна са наследнички на тези амазонки.

Всички българи имат във вените си амазонска кръв.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги