Tag Archives: астрал

Човек всъщност живее преди всичко чрез емоциите си

„– Душата – каза Артур и изпъшка тежко, – душата е нещо, което хората са притежавали, но това е било някога, днес тя е закърняла, няма я. В човека има много органи, които, докато има нужда от тях, са развити и той ги ползва, когато обаче нуждата от тях изчезне, те закърняват, изчезват малко по малко. Така е станало и с душата. Някога, когато човек е общувал с Бог, тя му е била нужна, днес вече не е така – думите на мъжа стъписаха присъстващите в залата. Рицарите не очакваха, че техният крал, в разгара на пира, ще заговори по този начин. Отначало те бяха изумени, но с времето все повече се заслушваха в това, което той говореше. – Примери за такива органи и представи има много. Така например ние, хората, знаем, разбираме, по-скоро помним някои понятия, които някога са били наша същност. Само това може да обясни откъде хората, които са крайни и тленни, знаят, въобще имат сетива за понятия като безкрайност, вечност, Универсум, Абсолют, Обективност, Бог. Това са понятия, които нормалният, обикновен, тленен човек не би трябвало въобще да разбира, но ето, че сега, когато аз ги произнасям, вие ги разбирате. Може би не можете да ги определите точно, но вътре в себе си имате понятие за тях, макар да е смътно и неясно и да е по-скоро като усещане. Хората имат две нива на „разбиране”, висшето е свързано с разума и може да се нарече ментално, ниското ниво е с емоциите и чувствата и условно може да се нарече „астрално”. Някога хората са имали душа и са разбирали Бог с ментални понятия, а днес правят това повече с чувства. Вярата е най-ниската проява на астралните разбирания. Тези понятия са нещо, което знаете, без дори да разбирате, затова смятам, че това е спомен от едни други времена, когато хората са притежавали души.

Хората не са само тялото си. Ние грешим, като се възприемаме само като видима материя. Човек всъщност живее преди всичко чрез емоциите си, колкото и да е странно, дори грубите, материални хора са много повече в емоциите си, отколкото в света на материята.

Повечето неща от материалния свят хората свеждат до себе си чрез емоции и преживявания. Сладката ябълка или ароматната медовина, те са вкусни, но не просто се храним с тях, а им се наслаждаваме. Тяхното вкусване, това да бъдем с жена, децата ни, златото, всичко това ни радва най-вече чрез емоциите, които предизвикват у нас. Иначе златото само по себе си е безполезно парче метал, то е нищо. Това, което ни носи наслада, са преживяванията, а не физически, насладата и удоволствията, които можем да си осигурим с него и илюзията, че сме силни, могъщи и имаме власт.

Астралният и менталният свят са тези, в които живеем много повече и много по-голяма част от нас. Така например ти знаеш, че има хора, които, въпреки че са загубили ръка, крак или друга част от тялото си, понякога чувстват болка или сърбеж в липсващите си части (фантомна болка). Това означава, че човек има невидимо тяло, което има отражение в главата му. Дори когато физическото тяло липсва, това виртуално тяло продължава да съществува.

Душата също е такъв орган. Ние я чувстваме, понеже това е толкова реално, хората смятат, че имат душа и никой не може да ги убеди в обратното.

Днес обаче хората вече нямат души, а се гърчат заради някаква фантомна душа, спомен от миналото…“

откъс от поредицата „Артур“, автор Токораз Исто

Advertisements

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Силните хора имат ясни мисли и подреден, чист живот

„– Повечето хора грешат, като мислят, че живеят в един материален свят – започна издалеко Бероес. – Понеже познават материята, която е най-груба и видима, смятат, че това е светът. Той обаче не е съставен само от материя. Хората не живеят с телата си само в материалния свят, а в един свят съставен от емоции, чувства, болка, нараненост, удоволствия, любов и щастие. Този свят езотериците на изтока наричат астрал. Той е невидим, изграден е от невидима материя. В него съществува всеки човек. Всъщност човекът съществува едновременно във всички светове, но не знае това. Повечето хора обаче смятат, че най-много живеят в материалния свят, но дори това не е вярно. Те дори в това грешат. Човек най-много живее и съществува в астралния свят.

В света на всеки човек има болка, отношение, емоционално повлияване, всичко това става в астрала. Астралният свят толкова е обсебил хората, че те не могат да го различат от материалния. Хората живеят чрез и заради чувствата си. Повечето не умират от болести, а от самота. Те не умират, защото са болни или слаби, а защото са изтощени от живота, защото се предават и желаят смъртта си.

Понеже този свят е толкова обсебващ, древните персийски маги го изобразявали като змей, а вавилонските – като два змея, намиращи се един срещу друг с преплетени тела. Това представлявало емблема на аода и аоба в уравновесено състояние. От тук идва и жезълът на Хермес, около който се увиват две змии.

Най-добре можеш да си представиш астрала като небе. В него има различни тела. Някои от тях имат съзнание, други са безсъзнателни. Всеки материален предмет има своето отражение в този свят. Дори тревите и минералите съществуват там.

(…)

Силата изгражда астралния свят. Тази сила се излъчва от човека и може да оказва влияние на восък, зехтин и всякаква по-мека материя. Някои хора използват това и правят магии. Те се опитват да въздействат на астрала и да вършат зло. За съжаление злото се връща и по този, който го прави. Много повече, разбира се, са хората, които лъжат, че има магия, за да оберат някой глупав, беден човечец. Те нито могат да видят астрала, нито да го променят. Само истински хора и воини имат способността да влияят на астрала. Ако един човек не може да владее своето астрално тяло, не може да помогне на други хора. Хората, имащи власт над астрала, са много малко, повечето са шарлатани.

Астралният свят е свят на идеи и чувства, но и на представи и мисли. Като казах, че повечето хора живеят в астрала, имах предвид, че повечето хора живеят в един свой измислен свят. Най-трудно достижимото нещо е истината и реалността. Тя е достъпна за единици. Само на тези, които живеят непрекъснато осъзнато и са в единение с „тук и сега”. Тези хора са толкова малко, те имат волята да живеят, без да зависят от астралния свят. Всички останали са подвластни и съществуват в астрала.

Астралният свят е изграден и най-много зависим от мислите на хората. Самите мисли пък са подвластни на човешките чувства. Хората излъчват това в света на астрала и затова там съществуват всякакви идеи и същества, консумиращи идеите. (Авторът смята, че днес социалните мрежи са толкова разпространени не само заради отчуждението, но и защото много наподобяват астрално (псевдореално) съществуване. Повечето хора са слаби и не са пригодени да живеят в реалността. Те не я познават, защото им се струва враждебна и опасна. Хората живеят в астрала, защото така е по-лесно и безопасно. Те са научени да „цивилизоват” средата си и да я превръщат в стерилно място, в което те са значими и всичко е добронамерено към тях. Тези, които са свикнали да живеят в астрала, веднага възприемат социалните мрежи като още един начин да се изразяват и място, където да съществуват. Те са се научили да подменят реалността и както правят това с живота си, така го пренасят и в някакво безопасно, виртуално място, каквото са социалните мрежи.)

Човек трябва да знае, че всичките мисли, които си помисли, стават видими в света на астрала. И когато човек претендира, че е духовен, не може да цапа главата си с низки и недостойни мисли. Човек е това, за което мисли! Възвишените хора мислят за възвишени неща. Техните мисли са чисти и ясни. Те имат силата мислите им да изграждат астралния им свят и дори физическият им свят е повлиян от тях. Повечето хора са объркани и нещастни и страдат, защото астралният им свят е объркан. При тях мислите са объркани, те не могат да се концентрират, подвластни са на емоциите и всичко е объркано, сложно, неясно, мръсно.

Силата на мисълта се поражда от яснотата. Силните хора имат ясни мисли и подреден, чист живот. Хората, които говорят само за глупости, които ругаят, мислят само за червото си или за плътското, са достойни за съжаление. Всъщност защо да ги съжаляваме? Те са достойни за презрение. Много от тях са арогантни, груби и смятат, че всичко им е ясно, че тяхната истина е валидна за всички. Други от тях плачат и са нещастни, но сами са си виновни. На всеки човек е дадена възможността да може да промени себе си и начина си на живот. Всеки притежава силата на мисълта. Повечето обаче ги мързи да я използват. Те живеят като животни и се веселят, а когато ножът опре в кокала и дойде време да се мре, започват да мислят за духовност. Всичко това обаче е смешно и жалко. Такива непрекъснато крещят или реват, вместо да вземат живота си в ръце.“

откъс от седми том „Етцел“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Повечето хора само мислят, че живеят в света на материята, но всъщност не познават материалния свят

„– Какво говориш!? Без чувства човек не е човек, той е някаква бездушна машина! Светът, животът на хората е създаден от чувства!

– Това е така – съгласи се мъжът. – Някога мъдреците делели света на няколко сфери. Най-нисшата според тях била сферата на материята. Този свят бил най-грубият, сътворен от най-едри и груби същности. Днес хората познават единствено тази сфера, която наричат „свят”. Те дори Бог търсят в нея. Древните обаче знаели, че съществуват и други светове. Такъв е светът на етера. Етерните тела са малко по-фини от тези в материалния свят. Това е силата, която създава светкавиците, ефектите на светене и огън. По-фин от етерния свят бил светът на чувствата. Древните го наричали астрал. Te знаели, че светът на хората не е материалният, а астралният. Всъщност ти си прав като казваш, че светът на хората е изграден от чувства. Повечето хора само мислят, че живеят в света на материята. Те всъщност не познават материалния свят, защото той е доста близо до реалността. И понеже е болезнено да пребивават в света на материята, повечето от тях са направили така, че да подменят света на материята с астрала, като всеки е изградил собствен свят, в който живее. Те са опаковали всичко, до което се докосват, с чувства, отношение и емоции. Така всяко нещо, с което живеят, им партнира и отговаря. Да живееш в астралния свят е много приятно и безопасно. Такива хора са с една изнесена напред емоционалност. Това е характерно за по-нисшите народи.

Прав си като казваш, че хората живеят в свят на чувства и отношения, но има и по-висши народи. Българите бяхме сред тях. Ние водихме своите битки и живеехме чрез разума. Този свят древните наричали ментал. Българите бяха предимно ментални същества. Светът на ментала е отблъскващ, скучен, но той те прави истински воин. Когато си човек и воин на ментала, ти ставаш спокоен, уверен, търпелив, хладнокръвен, балансиран и истински опасен.

– И искаш да кажеш, че твоят разум е по-силен от моя астрал? – хунът се изправи в предизвикателна поза.

– Аз и моят трезв ум и преценка ще се изправят срещу теб. Аз, който бях преследван от години. Аз съм воин, живеещ в търпение и баланс, търсещ хармония със силата, примирил се пред Бог. Аз съм в хармония със себе си и душата си на воин. Моята душа е в унисон с живота ми.

Ти си воин като варварите. Разгневите се и се биете. Римляните и гърците се подиграват с нас и ни наричат варвари, защото се напием, ядосаме се, почувстваме се обидени, поддадем се на емоции и започваме война. После се уморим, изтрезнеем и ни мине. Те ни владеят от толкова години, защото сме непостоянни и подвластни на чувствата си.*

(*Днес това все още е характерно за българите. Ние все още имаме този дух на варварство, непостоянство и импулсивност. Мнозина дори с по-ниско ниво на духовност смятат емоционалността си за положително качество. Те казват: „Такъв съм си – емоционален съм!като че ли това може да бъде оправдание или е нещо положително. Много хора, след такова оправдание, вършат глупости и смятат, че това ги оправдава. Други казват: „Българите сме такива!” Това също не е вярно, познавам много българи, които не са такива. С емоционалността си хората оправдават липсата на самоконтрол, задълбоченост и разум.)“

откъс от историческата поредица „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто