Tag Archives: България

Лъкът на българите беше произведение на изкуството и се правеше веднъж в живота

bg_luk„Слънцето бе тръгнало към своя заник. След като купиха малко храна, Авитохол и спътниците му напуснаха крепостните стени на града и се отправиха към горичката, в която ги чакаха жените-воини. Тази нощ Авитохол се опитваше да си спомни всичко за приготвянето на българския лък. Един български лък се правеше най-малко за половин година. Това беше така, защото всяка част се изпипваше до съвършенство. Лъкът на българите беше произведение на изкуството и се правеше веднъж в живота. Понякога лъковете се предаваха на следващите поколения. Авитохол знаеше силата на българския лък. Нямаше друг лък с толкова силен удар. Сега, със знанието на опитен майстор, той учеше феите как се прави този лък. Жените разчитаха много на това оръжие и предимството, което то щеше да им даде, но Авитохол предаваше знанието не заради тях, а заради България и себе си. Феите бяха подчинени на Нимуе, а тя беше българка. Макар германки, те щяха да служат на каузата на България.

До полунощ Авитохол и всички феи бяха направили лъка и го сложиха да съхне върху догарящия огън.

Трябва ми тетива? – каза Авитохол.

– От какво трябва да е направена? – попитаха жените.

От степна антилопа – отвърна българинът.

– Тук няма степни антилопи, но има сърни и елени.

Жените му дадоха от своите тетива, които бяха изработени от сушени сухожилия на сърни. Така Авитохол – Синът на сърната, имаше лък с тетива от сърна.

До сутринта лъкът бе сглобен и готов да бъде използван. Разбира се, трябваха му още няколко дни, за да стане още по-здрав, но и днес тетивата можеше да бъде натегната. Авитохол обаче не направи това. Той взе лъка със себе си в разгънат вид. Освен това феите му дадоха няколко от своите дълги и изящни стрели. Авитохол избра най-силните и груби от тях. Българският лък стреляше с по-къси и дебели стрели. Той подряза десетина стрели и ги скъси.

Тази нощ българинът не спа. На сутринта вече бе въоръжен с лък. Сега оставаше само да натегне тетивата и беше готов да стреля. Лъкът бе наистина много добър. „Синът на сърната” беше сигурен, че Тангра му бе помогнал да направи това оръжие. Богът на българите бе направлявал неговата десница и го бе предпазвал от грешки…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История

В България със столетия е изграждана погрешна представа за славяните

tor„– Тор или на немски Донар е бог великан. Исландците го наричат Бор. Той е бог на гръмотевицата, това означава името му. Той е надарен с огромна сила. Освен на гърма, той е бог и на плодородието. Основната му задача е да пази боговете и хората от великани и страшни чудовища. Римляните наричали Донар Херкулес. В Германия на него е посветен същият ден от седмицата, който в Рим е посветен на Юпитер. Той така и се нарича: Donnerstag.

Тор е наричан още Веор, Вингир и Хлорид в другите народи. Той е от рода на асите. При всички народи, които го почитат, е слаган на второ място след Один. Някои твърдят, че е син на Один, а негова майка е Йорд, което означава просто земя. Други народи смятат, че негова майка е Хлодюн или Фергюн, което е близко до Перкунас или Перун. Перун е богът на славяните.

Кои са славяните? – попита Авитохол. Той беше чувал името на това племе, но не знаеше нищо за тях.

Славяните са племе близко до германците и датчаните. Тяхната религия е много сходна с немската. Те са северен народ. Техният върховен бог обаче не е Один, а Перун, който е много подобен на немския Донар и скандинавския Тор. Те са войнолюбиво племе, което събира все по-голяма мощ. Някой ден то ще окаже голямо влияние на Европа.

(Славяните са северен народ, езическата им вяра е много близка до келтската, немската и скандинавска. Те съвсем не са били миролюбиви и беззащитни, както са описани от ромейските летописци и ни е внушавано в българската история. Славяните са много близки до представата за викингите. Те били войнолюбиви, силни, храбри и добри воини. Инвазията им не била мирна и не били като море, а като бушуващ океан. В България със столетия е изграждана погрешна представа за това племе. Византийците ги описват като миролюбиви, за да оправдаят липсата на битки срещу тях. Всъщност ромеите пропускат славяните като конфедератен народ, за да могат да спрат народите от Великото преселение. Византийците предпочели народ, подобен на готите, склонен към приемане на християнството, пред номадските степни народи. Те искали да изправят славяните срещу номадите. Въпреки това има сведения за големи офанзиви на славяните на Балканския полуостров, например обсадата на Солун.

Славяните заселват територията на днешна Гърция и стигат до Пелопонес. Мощна славянска група остава да живее в региона на Солун. Българите не се смесват със славяните. Днес във вените на гърците има повече славянска кръв, отколкото в българите. Със сигурност се знае, че българите са били подозрителни към славяните, които са се ромеизирали и голяма част от тях са приели християнството. Знае се, че Крум за последен път извършва преселване на големи маси славяни, което ще рече, че българи и славяни до този момент не са били слети, както ни внушаваха доскоро от учебниците по история. Отношенията на първите български кане в Дунавска България към славяните са били по-скоро дипломатични, дистанцирани, внимателни и подозрителни, отколкото добри. За сливане на двата народа и дума не може да става. За това няма никакви сведения.

Днес славянската група народи е най-голямата в Европа. Мнозина смятат Русия за най-голямата славянска страна. Всъщност руската нация е претопила в себе си много народи и племена. В нея участват и много средноазиатски народи и древни племена.

Българи и руси може да са братски народи, но не точно по славянска линия, която е странична и за двата народа. Със сигурност се знае, че руските князе възприемали славяните като чужди. В някои народи славяните били наричани нормани. Техни потомци и до днес живеят във Франция (Нормандия) и Англия, където нормани, сакси и келти са участвали във формиране на английската нация.)

Тор е бог на ковачите и има рижа брада и огромен тежък боен чук, който се нарича Мелнир. Той има една дъщеря Труд и двама синове: Магни (Смел) и Моди (Сила). Тор има също свое небесно жилище „Тредхайм“ и малки дребни помощници.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Ние се борим за това да я има някой ден България, а ти правиш алъш-вериш…

 3910„– Много си се оял, чорбаджи Никодиме! – Яне наблегна на „чорбаджи Никодиме”, за да покаже, че много добре знае кой е Никодим и че не е никакъв чорбаджия.

Маринчо беше изненадан като видя как чорбаджията се сви, след като видя Яне. Явно двамата се познаваха отпреди, а сигурно и Буря беше участвала в това познанство.

За кого са всичките тези овце, хамбарите с жито и цялата тази стока, която щъка около Новаково? Гледам, че държиш и околните села, чак до именията на Кара Мустафа или и с него си в съдружие?!

– За пазара – отвърна чорбаджията.

– Не са за пазар, а за турския аскер!

– Няма да отговарям на въпросите ти! Ти кой си? Кадия ли си или каймакамин?

Нямаш ли срам, човеко, че си се родил българин, че си бил башпандур и близо до светите хора? Като си продал душата си на тях, поне не ги хрантути!

– Не съм им продал душата си, само търгувам с тях! Правим алъш-вериш!

– Значи ние си залагаме живота, а ти алъш-вериш въртиш! Ние се борим за това да я има някой ден България, а ти правиш алъш-вериш! Сигурно, ако някой ден създадем България, ти и такива като теб ще застанете начело, ще ни управлявате и пак ще си гледате келепира! Нахални и нагли сте вий и ще избутате всеки човечец по пътя си! Сигурно ще направите така, че Българско да бъде досущ като Турско! По-лоши сте и от турците вий!

– Не съм като турците, аз съм вярващ християнин!

– Какво като си християнин, когато постъпваш по-лошо и от агаряните!

Чорбаджи Никодиме, защо търгуваш с турците, а с нас не? Ние също имаме пари. Какво, нашите пари да не би да не са истински? Щом си търговец, да говорим по търговски! Колко пари даваш за откуп – за това, че ще те оставим жив?!

– Нищо не давам! Това не е откуп, а обир!

Обир е твоето, че първо грабиш своите и смъкваш и кожата от гърбовете им, а после и турците, които ти плащат с кървавите пари, задигнати от раята. Никодиме, знаеш ли колко голям е грехът ти? Веднъж си се продал на душманите, втори път – обираш сиромасите и вършиш своеволия с тях и трето – храниш агите!

– Нямате право да ми вземате пари и стока! Ще се оплача на бейлербея Кара Мустафа за вашето своеволие!

Като чу името на Кара Мустафа, веждите на Яне се събраха. Той разбра, че Никодим няма да се съгласи да им бъде ятак. Чудеше се как да постъпи. Много искаше да бодне мазния чорбаджия с камата в сърцето и да приключи с него. От одеве говореше, но картините от миналото се сменяха пред очите му. Сещаше се как Никодим го бе гръмнал в лицето. Добре че бе заредил башпандурския пищов без куршум само да уплаши Момчил. После се сети за мечето, което Никодим бе застрелял без никаква нужда и без да му е направило нищо лошо. Всеки път, когато се сетеше за мечето, стискаше камата и едва се удържаше да не сложи край на мерзкия животец на изедника пред него. Яне слушаше Никодим само защото бе решил оттук нататък, когато има работа с такъв човек, първо да го предупреждава. Ще нарече това „пращане на хабер”. Яне си го представи. Щеше да изпрати някой от дружината, който да се промъкне в къщата на чорбаджията изедник или някой от ятаците му ще го срещне нарочно на чаршията и ще рече: „Яне войвода ти праща хабер!” и това ще бъде последното предупреждение към чорбаджията, да престане да граби и обира раята, да стане добър човек и да поддържа кауците. Така Яне щеше да прави разлика между българите и турците. Щеше да напада само турци, които са направили лошо на християните. Тях щеше веднага да наказва за прегрешенията им, но българи, които са се продали на изедниците, щеше първо да предупреждава и чак след това да наказва.

Но как да постъпи сега, като сам беше тук и нямаше как да каже, че Яне праща хабер?

– Виж, аз не съм разбойник, а хайдут! Тръгнал съм да освобождавам България от турците!

Чорбаджи Никодим пренебрежително прихна.

– Ти ли бе, Яне? Голтак си ти? Каква България ще освобождаваш? Да грабиш и да убиваш си тръгнал!

Яне побесня от яд. Как смееше Никодим да говори така за него и то пред Марин?! Той обиждаше него, Яне Боляров, пред най-върлите му противници! Трябваше да направи нещо!

Яне замахна изневиделица с камата и сцепи ухото на Никодим. По рамото на чорбаджията рукна кръв.

– Това да ти е за урок! Това е мой закон! Така аз белязвам хората, които отстъпват от рода си и са се продали за злато! Нека те познават хората, отдалече да бягат и да казват: „Никодим със сцепеното ухо, за урок да му е!”

После Яне продължи като на себе си.

От турците ще вземам само откуп, защото властта е тяхна. А българите, от които вземаме налог, са продали душата си за ортаклък с турците и правят това за сметка на безправните. По-лоши са те и от гъвджалиите. Простите хора стенат и пъшкат под хомота им, хващат се на лъжите им и им вярват. Затова само на тях ще режа ушите, отдалече да ги познават и да бягат от тях…

откъс от поредицата „Ятаган и Меч“

Вашият коментар

Filed under История

Време е да напишем своята история и да я прочетем със собствените си очи

За живота на Атила има разказани много лъжи. Една от тях е срещата му с папа Лъв І Велики, когато за пръв и единствен път римски папа посреща чужд владетел, пада на коляно пред него и моли за милост над Рим. Папата плаче и трепери от страх пред страховития владетел. Атила пощадява града и Италия, но отнема цялото злато на Ватикана. По-късно тази среща е разказана по съвсем различен начин. Рафаел в картината си („L’Incontro di Leone Magno con Attila“, 1514г., Рафаел Санцио да Урбино) рисува Атила като страхливец. Християните разказват лъжата, че като видял папата, Атила се разтреперил. В това време над главите на двамата мъже летели свети Петър и Павел и, признавайки тяхната мощ, а с това и силата на християнството, каганът на хуните се сринал на земята и запълзял пред папата. Тази сцена е типичен пример за това как истината може да бъде извъртяна и представена по съвсем различен начин.

В нашата история също много сражения са били „изкривени“ от хронисти. Това се отнася и до нашите християнски автори, които превратно са описали не само битки. Само няколко години след като насилствено ни е било наложено християнството, те пишат презрително за своите славни и достойни предци като за „онези варвари“, „езичниците“. Така превратно е разказана историята и за Владимир Расате, който отначало е описан като достоен и смел владетел, но когато се връща към отческата си религия, за него вече се говори като за куче, неверник, отстъпник и се използват всякакви обидни думи. Симеон и Борис също са описани невярно и превратно. В своите книги „България“ и „Покръстването“ ще се опитам да развенчая пропагандата на подобни лъжи, описани и внушавани ни най-вече от византийските и християнски източници. Неведнъж съм казвал, че за съжаление нашата история винаги е била писана от враговете ни. Време е да напишем своята история и да я прочетем със собствените си очи, да я осветим със собствените си умове. Аз съм Токораз Исто, което означава „тумир“, но в същото време съм воин, колобър и кан. Последвайте ме в това пътешествие към нашите корени, за да разберем настоящето и да създадем бъдеще за себе си и децата си! Това бъдеще не е задължително да бъде свързано нито с територия, нито с държава, то е в саракта. Тази книга създава и възражда саракта на българите!“ – Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under Книги, Токораз Исто

За да бъде създадена отново България, орендата действа по определен начин

shield_blog_saitСтарецът спря и се усмихна. Личеше си, че дългото обяснение го е уморило, но усмивката показваше, че е доволен. Помислих, че разговорът за тази вечер е привършил. Все пак останах малко разочарован. Тумир беше казал, че ще ми съобщи нещо важно, но нещата, които ми каза, не ме впечатлиха особено, аз в общи линии ги знаех. Не ги бях чувал толкова добре обяснени, но не ми бяха съвсем непознати.

Докато чаках да приключим, старецът заговори и аз разбрах, че се бях лъгал. Истинският разговор явно тепърва предстоеше.

Най-съкровеното знание за орендата е, че тя може да се скрие, но не и да изчезне. Мисията на всеки българин е България да се запази, да оцелее и да пребъде. Както в началото, така и в края на света цялата земя трябва да бъде само българска и ние ще бъдем хората, които ще се изправим пред нашия бог Тангра и ще му покажем какво сме успели да направим на земята и на какво сме научили останалите народи. И ако Тангра хареса това, ще ни остави, ако ли не, ще ни унищожи и ще направи друг народ свои любимци, но за да стане всичко това най-важното е да се запази България и българите да оцелеят. Няма значение къде в пространството ще се намира България, по-важно е да я има като духовна територия. Това сътворение на света може да се нарече българско. Това е епохата на българите и така ще бъде, докато животът не бъде унищожен.

Нещо като че ли изпълни гърдите ми. Сега бях сигурен, тумирът наистина беше най-умният човек на земята и беше посветен в най-дълбоките тайни на Вселената. Много пъти бях чувал българите да говорят за мисията, с която Тангра ги е натоварил, но мисля, че в повечето случаи и те самите не бяха наясно с тази мисия. Едва сега разбрах, че старецът ми разкрива именно тази мисия. Едва сега осъзнах колко са дълбоки познанията на човека, седящ пред мен.

– За да се запазим и оцелеем, орендата позволява целият ни български народ да съществува в спадове и възходи за дълъг период от време. Тя позволява целият народ да се покръства и дори да приема други богове, но орендата винаги остава. Тя понякога излиза и разбужда целия ни народ и така знанието за Тангра и българското се събуждат отново. Това досега винаги е спасявало нашия народ и го е предпазвало и в най-суровите му изпитания. Дори когато другите народи около нас са изчезвали и са били претопявани или изтривани от лицето на Земята, ние сме оцелявали. В такива тежки моменти ни е спасявала орендата, която ни е позволявала да бъдем силни и едновременно с това гъвкави и устойчиви. Орендата ни учи да бъдем търпеливи, да издържаме и да се опираме на Силата.

Но сега слушай най-важното нещо, защото няма откъде да чуеш тази история и няма кой друг да ти я каже. За да бъде създадена отново България, орендата действа по един определен начин. Тя се събужда в душите на трима души. Единият от тях е боил (воин) и неговата задача е да възроди българското бойно изкуство. Той обикновено се чувства воин от момента, в който се роди, и е волеви, силен и търпелив. Освен всичко друго той има задача да брани останалите хора, у които се събужда орендата. Другият човек, у когото се събужда орендата, е тумир. У него се събужда интерес към историята на българите, той бива насочван и открива всички знания, които са нужни на българския род. След време той открива, че „знае” всичко, което е нужно. Това е човекът на знанието. Третият човек, у когото се събужда орендата, е колобър. Той открива истините за древната религия на българите и е в единение с Тангра. Ако се налага, Тангра ще му донесе знамение за осъвременяване на собственото му духовно учение.

Така България може да съществува отново само ако тези трима българи се съберат. И е казано, те ще се познаят и по магическия Път ще призоват и четвъртия човек, у когото се е събудила орендата, а той е владетелят – канът. Защото е казано – един трябва да властва над българския народ и той ще бъде от рода Дуло.

Когато се съберат четиримата, могат да създадат отново България, защото носят в пълнота познание за нея.

Знам, че съществува един знак, в който е закодирано всичко това. Този знак се нарича „тангристки кръст” и в него е закодирано знанието за тази най-съкровена тайна.

– А какво представлява тангристкият кръст, учителю? – поинтересувах се аз. Беше ми толкова интересно това, което тумир разказваше, че не бях усетил как вече бяхме говорили почти цяла нощ. Въпреки дългия разговор, старецът изглеждаше свеж и очите му блестяха със страст. Той като че ли се зареждаше от силата, за която говореше. Очаквах той да се опита да ми нарисува тангристки кръст, но вместо това каза:

– Само върховният колобър може да ти покаже тангристкия кръст, той го носи като медальон около врата си. Медальонът и канският пръстен показват, че зад него застава канът и цяла България или канът колобър и цялото съсловие на колобрите.“

 откъс поредицата „Тангра“

схема тангристки кръст:

shema_tangr_krust

8 коментара

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Пътят на българина

Ето и целия текст на трейлъра на „ТАНГРА“, който ни бе предоставен любезно от Божидар Коцев.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА
От: Божидар Коцев

От Тангра, Бога на небето,
пред нас е пътят начертан
и води право там, където
ни чака пристанът желан.

Той идва от дълбока древност
и вие се като змия,
по него българинът с ревност
обича своята земя.

Това е пътят на мъдреца,
на война смел, презрял смъртта,
на българския дух – живеца,
от който ражда се честта.

Това е пътят на човека,
орисан на война и мир,
по този път върви полека
премъдрият слепец тумир.

Невръстно българче го води
по пътя му на разказвач,
за ханове, царе, народи
говори от зори до здрач.

Тумирите били са седем
и всички до един слепци,
почитал ги богат и беден,
наричали ги мъдреци.

Разказвали те неуморно
във всяко село или град
историята отговорно
и слушали ги стар и млад.

Детето зрящо в пътя труден
тумир пък ставало след тях,
в живота кратък, ала чуден
не знаели те що е грях.

Достигнели ли зрялост бойна,
сами избождали очи,
вървели те в тъма усойна,
със слово пръскали лъчи.

Обвити в черна власеница,
посрещани с любов навред,
на Тангра те били войници
тумирът бил роден поет.

Прабългарите са номади
и всеки яздел собствен кон,
те не признавали огради,
небето им било подслон.

Били им лекари шамани,
билкари, странни същества,
от духове били призвани
да не живеят с общества.

В студени шатри в планините
или в опасните блата
сред мрака черен на нощите
говорели си със смъртта.

Чрез транс и танц, и звуци диви
в саракта водели души,
там мъртвите били щастливи,
в отвъдното не се греши.

Шаманът стигал до реката,
която чезнела в тъма,
тук в транс прощавал се с душата,
след туй се връщал сам в дома.

Прабългарите са и войни,
калени в битки и борби,
под знамената славни бойни
били с орисани съдби.

На място свято и сакрално
те биели се с меч и щит,
на Тангра жертва ритуално
принасяли в деня честит.

Оренда давала им сила
във войнския им страшен път,
за своята родина мила
били готови да умрат.

Умирали за войнска слава,
за войнска доблест, войнска чест,
за хан ювиги и държава,
за българския интерес.

Те тръгвали на войнски поход,
без страх от враг, в сбит боен ред,
във времето вървели с грохот.
за теб, Българийо, напред!

И пътят вечно ще се помни,
това е път на любовта,
на тези войни смели, скромни,
на подвига им пред смъртта.

По този път ще крачим ние
с прабългарския войнски зов,
той в бъдещето ще се вие,
понесъл поривът ни нов.

България ще е в сърцата!
Орендата ни и духът
ще се предават на децата,
поели БЪЛГАРСКИЯ ПЪТ!

Трейлъра можете да гледате ето тук:

4 коментара

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности

medalion_tangr_krust_2Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на воина. Това е Пътят на воина. В древността всички българи са били воини, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра.

В пророчеството се казва, че всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си воин, мъдрец и разказвач и духовник. В многотомната история „Тангра“ авторът е описал какво представлява българинът.

В знака „тангристки кръст” е закодирано знанието за тази най-съкровена тайна, как може отново да бъде създадена Велика България. В голям мащаб той символизира начина, по който се е управлявала древната българска държава – саракт, в която канът е стожерът или копието – туг, воините са мечовете, а колобрите са щита. А в малък мащаб символизира всеки български воин – копието е гръбнакът, ръцете са мечовете, а гърдите и торса са щитът. Копието с конската опашка символизира връзката на нашия народ с Тангра. То показва оста на орендата и върхът му като молитва е насочен към бог. Освен това долният край на копието идва от земята, средната част е скрита зад щита и оръжията, а горният край сочи към небето. В този смисъл долният край показва, че народът ни идва от древността и носи със себе си миналото. Днес силата е вложена в народа и дори да не се вижда, е скрита в него. Народът е щитът, а силата е тугът, който народът брани. В бъдеще силата пак ще ни води към Тангра…

Всъщност това бяха четири знака на Тангра слети един в друг. Тангристкият кръст олицетворява легендата за българите, че България ще я има, когато се съберат трима: колобър, багатур и тумир и накрая се появи канът ювиги.

shema_tangr_krust

Най-отдолу бяха тумир, това бяха обикновените хора. Това беше Пътят на хората. Отдясно се намираха воините. Те бяха силните, затова държаха дясната страна. Лявата страна беше на духовността, на колобрите. Горната страна беше на кана. Тя осъществяваше връзката с Тангра – Бога-Небе. По нея протичаше основната оренда.

 Всичко това е описано подробно в поредицата „Тангра“ на Токораз Исто

17 коментара

Filed under История, Книги, Токораз Исто