Tag Archives: бърза

Тук хората бързат, без дори да знаят закъде…

„- Губя се, потъвам, давя се в самота на това място! Не мога да вдишам! Безличното море на самотата ме поглъща! Губя се в тълпите непознати хора, които ме обграждат, удрят и отнасят!

Тук, в големия град, в Западния свят, хората винаги бързат, често без да се замислят за къде. На българина му се струваше, че целият свят, който нарича себе си „цивилизован“, е заразен от една обща тревожност. Често в това бързане хората изпускаха много важни моменти от своя живот. Това бързане не винаги си струваше и не означаваше, че живеят пълноценно. Тук всички бързат и са като част от някакъв механизъм, на който някой е пренавил пружинките. Дори когато се забавляват, тук хората бързат. Те сами се ускоряват, без дори да го усещат. Бързат, бързат, винаги бързат. Ако ги попиташ защо, ще ти кажат: „За работа“, „За среща“, „Да не закъснея“, „Да свърша по-бързо“, други ще се учудят и ще кажат: „Що за въпрос?“ Повечето дори не усещат тази тревожност, те така си живеят. Такива хора винаги ще измислят някакво оправдание, но не работата и забързаният ритъм на другите ги кара да бързат, а някакво вътрешно напрежение, чувство за неудовлетвореност, за това, че са изпуснали някакви важни моменти, че винаги закъсняват. Всички те имат толкова незначителен живот и са кухи и самотни, че ако не са част от тълпата, не се чувстват полезни, живи и значими. Затова повечето от тези са спокойни, само когато вършат нещо, когато бързат, само в тези моменти успяват да се спасят от своята незначителност.

Градът – той е ненаситно чудовище, което поглъща жертвите си, дъвче ги, смила ги. В този град всеки човек, за да оцелее, трябва да е крадец, да краде и да трупа, за да го има. Всеки краде и обира другите, дори глътката въздух, която всеки вдишва, трябва да я отмъкне от нечие чуждо гърло. Всеки краде, но и от всекиго крадат, а най-големият крадец е Градът.“ – историческа поредица „България“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги