Tag Archives: Варварикум

Мъжът знаеше, че нарича българи не хората родени като такива, а тези, живеещи като достойни…

„Докато разговаряха, мъжете бяха влезли в банята и бавно се потопиха в басейнчето с топла вода. Българинът въздъхна дълбоко от удоволствие и облекчение. От много време тялото му бе копняло за такова блаженство. Той се отпусна и продължи да слуша думите на своя домакин. Колкото повече го слушаше, толкова уважението му към този умен и спокоен мъж нарастваше. Този бе истински господар и знатен римски гражданин. Личеше си, че е мъж достоен и умен. За българина бе удоволствие да го слуша. Мъжът продължаваше да говори:

Днес гърците, които наричат себе си ромеи, са най-преданите и ревностни християни. Човек, ако не знае историята, би помислил, че те първи са приели християнството. Това обаче не е така. Аз съм трак, но по-късно моите предци започнали да се смятат за гърци и римляни. Днес ние се наричаме ромеи, което означава „римляни“, но се смятаме за гърци, макар да знаем, че нашият произход е тракийски, мога да се нарека и елин, но днес това име вече е равнозначно на езичник.

Елин всъщност не означава само грък. Елин не е име на народ или племе. За елини са се смятали много хора и достойни мъже, които не са били от гръцки произход. Елин не означава произход и народ, елин е цивилизационна категория. Елини са се наричали всички, които са се борили за знанието, за развитие на културата, изкуствата, цивилизацията. Много от онези мъже са принадлежали на други народи.

Авитохол слушаше внимателно. Тези думи му напомниха за нещо, което цял живот бе мислил. Хората се обединяваха по народност и произход, но по-важно от това кои са роднините ти бе това какви принципи изповядваш, към коя група сам се причисляваш и често това кои са приятелите ти, какви възгледи изповядваш, какъв е вкусът ти към изкуства, какво обичаш да четеш, как мислиш, колко си цивилизован и чувствителен, как възприемаш света е по-важно от роднините. Роднините и родителите си не можеш да избереш, но приятелите можеш и го правиш. Мъжът знаеше, че нарича българи не хората родени като такива, а тези, живеещи като достойни, просветени, осъзнати, духовни личности. Той наричаше българи дори хора, които бяха от други народи. Не бяха ли българи Сиджими, Деел, Меровей, Гундлеус и много други достойни хора, които бе срещал през целия си живот? Както някога елин бе означавал човек, борещ се за наука, цивилизация, така българин означаваше човек живеещ достойно, мъж на честта, доблестта и справедливостта, този който преследва осъзнат живот, духовен, мистичен, мъж на Светлината. Днес всички мъже, които бяха наследници на елините, смятаха, че трябва да изграждат Ромулум. Днес римските граждани, тези, които живеят в Рим и Константинопол, са наследници на същите онези елини, българите пък са тези, които дават смисъл на Варварикум. Римляните ги наричат варвари и ги обиждат и презират, но мъжът знаеше какво означава българин. Светът бе поделен между елините и българите, между Ромулум и Варварикум. Едните бяха осъзнатата част от „цивилизования свят“, а другите се бореха за Свободата и Светлината.

Откъс от поредицата „Артур“, автор Токораз Исто

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Книги, Токораз Исто

Ние създадохме нова порода хора, те не са българи, а европейци

„Ние влязохме в един политически съюз напълно неподготвени. На всички ни е ясно, че бяхме зле икономически и влизането ни беше акт на милостиня. Все пак това не бе най-страшното. Ние влязохме в Европейския съюз потресаващо наивни и незнаещи къде отиваме и какво ни очаква там. Нашите медии и политици ни бяха изградили една невярна картина на благоденствие. Европа изглеждаше надмогнала дребнавото си его, алтруистична, готова да води народите и да сподели благата, свободите и достиженията си. Това се оказа грозна измама. Ние решихме, че сме очаквани с отворени обятия, че сме желани и оценени. Всъщност в света протича една битка, която е по-лоша от войните, които се водеха с оръжия. Това е войната за идентичност. Вече никой не воюва за територии или поне тези народи, към които ние се присъединихме. Бъдещето на света е да бъде единен, да се глобализира докрай. Тогава националните държави ще изчезнат и светът ще стане една огромна империя. В този конгломерат от държави корпорациите ще властват и ще стават все по-силни, дори по-силни от някои държави. Европейският съюз и Съединените щати са пръв опит да се направи това. От столетия тези държави воюват както за територия, така и за идентичност. Те изграждат химери и карат хората да мечтаят за техния измислен образ, всеки човек е чувал за „Американската мечта”, в Европа е същото. Тази битка е жестока, държавите подчиняват на пропагандата си целия свят, опитват да накарат хората да мечтаят да живеят там, да загубят своята идентичност, да бъдат американци, англичани, французи, германци, испанци или италианци. Тази битка на Европа със света се води повече от две хиляди години. Разделението на Ромулум и Варварикум остава и до днес. На нас ни бе обещано да преминем от единия свят в другия и изведнъж в цялата тази война се включихме ние, окаяни, ошмулени, нещастни жертви. Ние скочихме в аквариума с акулите, но не сме акула, а гол шаран. На всичкото отгоре скочихме по собствена воля и то с небивал възторг и ентусиазъм. Днес ние сме най-голямата жертва на Европа, една от поредните й жертви. Нашите жалки опити да се преструваме на акули предизвиква само подигравки и неприкрити насмешки у тези, с които сме в един аквариум и които сервилно наричаме „свои партньори”. Ние нямаме бъдеще в Обединена Европа, освен като обслужващ персонал, за нас не е отредена друга роля. Ние ще бъдем използвани, изядени, погълнати, изсмукани, претопени и изплюти. Един ден просто няма да ни има. Ние и днес вече сме много малко, не само физически. Днес голяма част от българите не искат да бъдат такива. Ние създадохме нова порода хора, те не са българи, а европейци. Нашият космополитизъм е жалък и смешен, ние просто сме бедняци, които молим за работа, нашите хора продължават да обикалят света като гурбетчии и повечето от тях никога няма да се върнат в България.

Това, което пиша, е отговор на всичко, което се случва в света. Всъщност ние имаме бъдеще и можем да дадем на света това, което ще бъде бъдещата световна религия – личната религия, това, което се нарича Епохата на Водолея. Досега нито една значима религия и духовно учение не са създадени в метрополията, а винаги в някоя от провинциите. Може би новото духовно израстване на света ще започне от България. Ние можем да дадем духа на Общосветовната империя, това, за което са мечтали Александър Велики и Атила. Ние имаме бъдеще в света само ако знаем кои сме, откъде идваме и какво ни отличава от останалите народи. Това се опитвам да обясня в книгите си. Обвиняват българите, че са свръхиндивидуалисти, че не работят добре в екип. Може би това е бъдещето на света. Свят на личности, а не на индивиди, с по-малко „матрица” и повече самоосъзнаване.“ – откъс от интервю с Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under Книги, Токораз Исто