Tag Archives: влюбен

Усещах такъв прилив на сила, че ми се струваше, че мога да заповядам на природата, да управлявам вятъра, да спра вълните

Tohol_3D_New_small„– Някога аз бях търговец на зехтин в Тесалия. Животът ни беше тежък, по-големите от нас търговци непрекъснато ни притискаха и обираха. За да оцеляваме, работехме като роби. Въпреки това си спомням сухата, камениста земя, вековните възлести стебла на свещените маслинови дръвчета, острите, твърди листа, дръвчетата, отрупани с малки зелени плодчета, и ми става мило. Можех да открия зеленото и формите на маслините, където и да ги видех. Бях влюбен в света и живота. Бяхме голямо семейство. Живеехме в малко имение току до стръмния каменист бряг, то отвсякъде бе обградено от вековна маслинова горичка. Бях влюбен в това място, в прекрасните залези, в топлия ветрец, в живота. Нашето имение винаги се обливаше във весел звънък смях, макар и тежък, трудът ни беше благороден. Обичах кристалните утрини, когато морето се обагряше в розово и червено, а тъмносиньото на нощта постепенно отстъпваше място на светлосиньото. През деня златното слънце разливаше лъчите си над това благодатно място. Привечер ми беше най-приятно. Когато свършвахме работата и вече бяхме уморени, ние имахме повече време да се огледаме. Топлият полъх на вятъра се гонеше между дръвчетата, провираше се между малките остри листенца на оливиите. Този вятър беше нежен и се разливаше като дълга, нежна коса, а острите зъбери и маслиновите дръвчета бяха като зъбите на гребен, който нежно разресваше полъха. Небето дишаше, а вълните, ниски и обли като хълмове, се движеха по гъстото като зехтин море. Брегът бе толкова висок, че не се чуваше прибоя. Като застанех на ръба, имах усещането, че можех да погледна почти до Азия и Крит, да преодолея разстоянията. Понякога заставах на самия ръб на скалата, взирах се в безкрая на морето, чувствах неговата безбрежност и разтварях ръце. В този момент усещах такъв прилив на сила, че ми се струваше, че мога да заповядам на природата, да управлявам вятъра, да спра вълните, да накарам морето да застине и да управлявам заобикалящото ме. Струваше ми се, че можех да скоча и да заповядам на отсрещната скала да дойде до мен, а аз да се протегна и да я хвана.

Така живеехме, чувствахме се толкова щастливи! – каза мъжът и докато правеше това, си личеше, че душата му е там, на брега на Тракийско море…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги