То му бе отнело възможността да живее осъзнато, да бъде змей, творец…

„Мъжът стоеше и гледаше това, което се разкриваше пред очите му. През това време мислите му „летяха“ към миналото, връщаха се към настоящето, стрелкаха се нагоре като птички, после се спускаха и той виждаше някои сцени от живота си все едно отново бе там. Животът! Улисан в живота, той сам не бе разбрал кога бе минал животът му с голямо „Ж“. Колко различни бяха животът и Животът. Малкият живот, ежедневието, рутината, малките мисли и страсти, прехраната, оцеляването, всичко това бе чудовище, изгризало времето му, то му бе отнело възможността да живее живота на осъзнаването, да бъде змей, творец, космическо същество, черпещо от изначалния смисъл. Ежедневието го бе погълнало и само няколко пъти бе имал силата и възможността да изплува. Повечето хора нямаха и толкова възможности в своя живот. Сега мъжът разбираше, че ежедневието бе октопод, хидра, демон, който те дави в себе си, поглъща те, отнема ти възможността да изплуваш, да се родиш и огледаш, да се осъзнаеш. Днес той съжаляваше, че не е бил по-силен през живота си. В този момент той усещаше болезнено цялото време, което бе загубил в преследване на малки, тленни, незначителни цели. Сега, когато бе по-близо до смъртта, отколкото до живота, си даваше сметка колко глупаво е постъпвал, като е отделял времето си за неща, от които не бе останала и следа. Много неща, които му се бяха стрували важни и значими, заради които бе залагал живота си, сега се разпадаха на прах пред очите му и той се питаше: „Защо е било всичко това?“ „Защо не бях по-умен, виждащ и знаещ, тогава?“…

откъс от историческата поредица „Артур“

 

Когато човек е млад, като глупак пръска силата и времето си…

„Мъжът седна. Чувстваше се уморен и гладен. Той откъсна парченце месо и, след като го сдъвка, опита да го преглътне, но не успя. Храната му се стори жилава и безвкусна, но кралят знаеше, че това не е защото не е приготвена добре. Горчеше му заради смъртта на сина му, заради всички мисли, които като хищници го атакуваха. Мислите наистина бяха като хищни зверове. Когато човек е силен, когато е зает с мисли за живота, с изборите, той ги държи далеч от себе си. Човек наистина живее като в една гъста, неприветлива, мрачна гора. Той постоянно е обграден от такива лоши мисли-вълци. Когато човек има силата, той поддържа светлина, която прогонва мислите-вълци от него. Когато обаче е слаб, огънят му изтлява и те се приближават, същото се случва и когато човек остарее. Когато е млад, той живее като безсмъртен, като глупак пръска силата и времето си и не мисли за старостта и смъртта. Когато остарее обаче, огънят постепенно изтлява и мислите-вълци се приближават все повече и повече, докато накрая не се нахвърлят върху него…“

откъс от поредицата „Артур“, автор Токораз Исто

Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда…

„…Орендата никога не е само в настоящето. Тя е река, пронизва времето и е по-силна от него. Орендата е едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. В нея живеем двамата с теб, Баяр, човекът в бъдещето също ще бъде наш наследник, защото в орендата няма време.
Разбираш ли това?

Ирник кимна. Малко по малко той проумяваше неща, които караха светът пред очите му да се свие. Струваше му се, че съзнанието му се разширява и той усещаше това физически, най-вече с очите, взора; пред погледа му се разширяваше.

– Орендата пронизва времето. Онази оренда, в която съм живял аз, там далеч в степта, е същата като онази от твоето детство, като тази тук и днес.

– Аз не съм живял в орендата, защото не съм знаел за нея – каза Ирник.

– Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда.
Всеки българин живее според орендата и носи отговорност за това пред Тангра. Много от неосъзнатите българи я тълкуват неправилно. Орендата няма форма и може да бъде изтълкувана по различни начини. Някой християнин ще я помисли за Свети Дух, друг човек ще си помисли, че това е прозрение, вдъхновение и късмет, трети ще помисли, че е Сила. Всеки вижда орендата както иска и може, но само посветените българи познават нейното действие в дълбочина, защото те през целия си живот живеят с нея и действат според нея.

Орендата е гъвкава и мека, безформена, в същото време тя е като ос, около която светът се движи. Тя пронизва света и хаоса и като непроменяща се част от него въдворява реда. Ето защо истинските воини преследват тази сила. Нашата оренда е много по-силна от „чи”, „ки”, „ба”, прана, хварно. Всеки народ познава някакъв аспект от орендата и смята, че това е Силата, но повечето от тях разбират само малка част от нея. Българите живеят и се борят така, че натрупват оренда в себе си, те се опитват да премахнат пречките пред орендата, за да влезе в тях, а така приемат и Тангра в душите си.

Ето, в този момент ти си тук, но това е само една малка част от твоето цялостно същество. Ти обаче познаваш само този свят. Тялото ти е тук и ти си тук, но една част от теб – орендата ти, е и тук, и в детството ти, но тя е и преди да те има. Ти можеш да прекрачиш с тази оренда извън собствения си живот. Твоята оренда е съществувала още преди да се родиш, преди да те има, а това означава, че и теб те е имало винаги, че си роден в началото на Сътворението. Тя носи в себе си спомена за онова време, а така го влага и в теб. Ти имаш възможност да разбереш смъртта, защото притежаваш оренда и така можеш да видиш света без себе си. Смъртта и времето преди да се родиш са едно и също нещо. Всеки българин, който познава орендата, познава смъртта. Не бива обаче да се взираш в бъдещето, а в миналото. Много хора гадаят какво има в смъртта. Повечето от тях правят това, защото ги е страх от нея. Те се правят на глупави и неразбиращи, защото не могат, а и не искат да знаят наистина за смъртта. Всеки българин може много бързо да разбере това, само трябва да се допита до орендата си и да се опита да си спомни времето, в което все още го е нямало…“

откъс от многотомната история „Тангра“