– Какви са тези шумове? – попита Артур.
– Това е дъхът на Дракона – сериозно каза Мерлин. – Нали знаеш, че в Британия и Ирландия има много дракони? Драконите са странни същества, те са невидими. Хората грешат, като смятат, че са митологични, тоест измислени или ги е имало само в миналото. Драконите са същества, които могат да се свързват с хората и да стават едно с тях. Специални, избрани от Бог, хора могат да се свързват с определени дракони. В този момент тези две същества живеят в единство. Драконът предава своята мъдрост на човека, с когото е във връзка. Драконите са познати по всички земи, тях са ги познавали още в Шумер, по-късно в Египет и Месопотамия също са знаели за тях и са ги виждали. В Индия и Персия също са били известни, в Персия ги наричаха аждрахи или аджархи, в Кавказ също познават драконите, а в Китай техният владетел се е смятал за син на Дракона. В Далечните източни земи разделят драконите на земни, водни, огнени и небесни. Те са развили цяла наука за Драконите, според тях енергията чи, ци е кръвта на дракона, тя се движи по земята по „драконови линии“. Китайците живеят, съобразявайки се през цялото време с драконите. Тяхната земя е голяма и там сигурно има повече дракони. Те дори са развили наука за това как трябва да се съобразяваш за всяко нещо с дракона, нарекли са тази наука – Фън Шуй. Те смятат, че Драконът дарява силата на хората.
В Древна Елада наричали драконите с различни имена: хидра, ехидна, Сцила, Питон, Тифон и др.
Тук, на запад, също знаят за драконите, келтите, а и не само, непрекъснато живеят с разказите за тях. В Германия наричат дракона Фафнир, но са известни и други имена. На север викингите също познават драконите, изобразяват ти върху щитовете и знамената си. Дори християните говорят за дракони, те смятат, че Велзевул, Сатаната, Дявола са дракони и често ги изобразяват така.
Все пак Народът познава най-добре драконите. Те ги наричали Верени. Някои ги наричали дракон, змей, ламя, хала. Всеки истински българин можел да се свързва с дракона си, ако не го правел, той не бил считан за българин.
Много хора твърдят, че драконите ги е имало, но днес ги няма, други смятат, че това са пълни измислици. Драконите не само ги е имало, но те са живи и днес, не знам дали дракон може да загине. Тези, които не могат да опознаят света на драконите, на които този свят е забранен, казват, че дракони няма, други обаче живеят непрекъснато с дракона в себе си. Те черпят от неговото знание и мъдрост. Драконите са древни души и споделят мъдростта си с хората.
Мъжът се усмихна, това едва ли щеше да го види Мерлин, но той не се стърпя.
– Мерлин, ти си най-мъдрият човек в света, сигурно можеш да се свързваш с много дракони!
Гласът на друида обаче звучеше съвсем сериозно.
– На хиляди години се ражда един човек, който познава и може да се свързва с всички дракони. Той знае имената им. – Докато друидът говореше, внезапно те спряха да се движат. – От одеве ние ходим в устата на Дракона. Ето, вече сме пред гърлото, за да влезеш в същността на Дракона, да го опознаеш отвътре, трябва да знаеш неговото име. Ако произнесеш името на Дракона, той ще те допусне вътре!…“
откъс от историческата поредица „Артур“, автор Токораз Исто
Токораз Исто 