Tag Archives: евреи

Орендата е вашата сила, която получавате директно от Бог

 

„– Вие, българите смятате, че сте изпратени от Тангра на земята, но не както евреите, за да носят материалната част от познанието за Бог. Вие твърдите, че сте тук, за да носите духовната част от познанието за Бог. Евреите вярват, че Бог говорил с тях и когато Мойсей отишъл на среща с Бог, му били продиктувани божиите слова, които той изсякъл върху каменни плочи. После Бог научил евреите как да построят хранилище за скрижалите – кивота. Научил ги точно на кое място да построят Храма и с най-малки подробности как да го издигнат.

На вас, българите, Бог не вие е дал материални доказателства за съществуването си, а само духовни. Вие смятате, че той ви изпраща орендата си. Орендата е вашата сила, която получавате директно от Бог. Тази оренда е като мощен сноп, който не се намира само в този свят, а пронизва времето и световете. Според вас вие сте изпратени от Бог, за да предавате на света познанието за орендата. Орендата е по-трудно доловима от словото и книгата. Тя е чувство за вътрешна сила. Тя държи вашите владетели на престола и дава сили на всички българи. На пръв поглед тя изглежда много по-лесна за постигане, но всъщност е много по-трудна за осъзнаване, натрупване, управление и контрол. Това, което вие наричате оренда, евреите и християните наричат Свети Дух. Ако евреите носят материалното знание за волята на Бог, българите носят духовното. Това е вашата мисия!

Ето защо евреите са развили толкова много своята писмена култура и са създали свещените писмена – Тората, върху която днес стъпват християните. Вие трябва да развиете духа. Вие не можете да се придържате към една земя и сте обречени да бъдете вечни номади. Дори да спрете на едно място, скоро пак ще тръгнете на път. Обречени сте да бъдете номади в духовен план. Народът ви никога няма да спре и няма да се чувствате удовлетворени. Всички народи ще черпят с пълни шепи от вашата оренда и никой няма да си признае, че е вършил това. Вашата мисия е да пръскате Светлина сред народите, да помагате, да създавате, да свеждате орендата и всички да я ползват, като за вас ще остава твърде малко от това и няма да изпитате никакво удовлетворение. Дори след хилядолетия сред вас да се родят хора, които да се опитват да уловят и опишат орендата, идеята за българите, те ще останат непризнати и колкото и да се опитват, няма да могат на направят нищо повече от това да свеждат идеите, които други да използват и доразвиват и да пръскат Светлина.“

откъс от поредицата „Тангра“, автор Токораз Исто

Реклами

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Понеже дошли от изток, евреите решили, че са от Персия и ги нарекли Тримата влъхви

– Евреите го наричат Исус Христос, а ние му казваме Иса. Той е бил колобър. Още като се родил, ние сме получили знак. Орендата ни подсказала, че се е родил изключителен учител. Колобрите изпратили цели трима тумири.

– Махатми?

– Да, индийците ги наричат махатми, а останалите народи – влъхви. Влъхвите са мъдреци и понеже те идвали от изток, евреите решили, че са от Персия и ги нарекли така – Тримата влъхви. Матей в своето евангелие разказва, че това били халдеи. Понеже нямало как да обяснят пророчеството на колобрите, ние сме създали мита за това, че по звездите халдеите предсказали появяването на нов голям цар. В този мит се разказва, че на небосклона се появила опашата звезда, наречена Витлеемска. Всъщност в съзвездието Риби се създала аномалия и небето трепнало, внезапно се изместило. Тримата влъхви тръгнали на 17 април 5502 българска година. (7 год. пр. н.е) (Съществува спор кога точно е роден Исус. Според последни данни на учените и някои езотерични текстове това не става в годината, която се приема за начало на днешното летоброене, а седем години по-рано. Съществуват и други версии за рождената дата на Исус и всеки според своята логика и доказателства посочва различна дата.) Всеки един от тях носел различен дар. Те били българи, но както всички тумири нямали имена, затова са останали в историята както различните народи ги наричали. Древните народи нарекли единия от тях Херпестат, същия гърците нарекли Мелхиор. Втория нарекли Яздегарт, гърците му дали името Каспар. Третия древните народи нарекли Перознад, а гърците му дали името Балтазар. Тези тримата били олицетворение на източната мъдрост и най-дълбоко пазените тайни в света. Те всъщност представлявали саракта и това място. Те се движели и били направлявани от орендата и звездите, както се казва в легендата. Когато стигнали Юдея, те се срещнали с тамошния цар, който се наричал Ирод Велики. Предупредили го за целта на своето пристигане. Ирод, макар да не бил юдей, бил подкрепян от колобрите. Те му помогнали за построяването на всички храмове, дворци и за укрепване на царството му.

Тумирите открили току-що родения Христос в един обор. Всеки един от тях носел различен дар и според това, към кого се насочело бебето, такъв щял да стане. Първият от даровете бил злато, то олицетворявало вечността. Ако бебето посегнело към златото, това означавало, че ще стане цар, че ще бъде от боилите. Вторият дар бил смирна. Тя се използвала при балсамиране и лекуване. Била скъпа точно колкото златото и се обменяла като злато. Ако Исус посегнел към смирната, това щяло да означава, че ще стане лекар, но не такъв, който да лекува телата на хората, а техните души. Това означавало, че ще стане мъдър човек и ще бъде тумир. Третият дар, който носели със себе си влъхвите, бил тамян. Това била смола, също скъпа колкото златото, с нея прикадявали, за да пречистят дадено място и да призоват бог. Тамянът означавал, че детето ще стане жрец или ще бъде колобър. Но Исус, вместо да се насочи към един от даровете, посегнал и взел всичките дарове. Влъхвите се разочаровали и решили, че това е най-обикновено дете, което иска да държи всичко в ръцете си, и че това е от егото на детето и тъкмо когато се готвели да се връщат, Исус погледнал даровете, а след това захвърлил и трите. Влъхвите се стъписали, не можели сами да определят какво означава това и се притеснили. Те прозрели мъдростта на детето и видели как то скъсало с егото си. Така те разбрали и потвърдили неговата божественост. Уговорили се с Йосиф и Мария. Скоро влъхвите се върнали през Йерусалим и казали, че са открили това, което търсили. Ирод изчакал да си тръгнат и избил всички младенци, защото се притеснил от това пратеничество и помислил, че колобрите оттеглят подкрепата си от него. Мария и Йосиф обаче напуснали Юдея и скрили детето в Египет. Сред хората съществуват няколко мнения за това, което станало след това. Едни смятат, че влъхвите откраднали Исус и го отвели със себе си още преди Ирод да избие младенците. Други твърдят, че след като Мария и Йосиф избягали в Египет, от там сме го взели. Според трети, като разбрали каква горка участ очаква Исус, Мария и Йосиф сами го дали на влъхвите, а изиграли пред останалите бягството в Египет, а легендата за Египет е измислена, за да заблуди Ирод. Както и да е, важното е, че Исус се появил в Юдея, когато бил на тридесет години. Преди това той е бил тук при нас и е научил всичко, което трябва да знае.

Иса е бил тук, но не е стоял при нас през цялото време. Монасите от будисткия манастир в Ле все още могат да ти покажат дървото, под което Иса е проповядвал. Много хора смятат, че тези години Иса е бил в Египет. Той наистина е бил и там, но много повече от времето прекарва тук, в планините, и при нас. Може би затова, ако някой ден се запознаеш по-добре с неговото учение, ще проследиш тънката нишка, която свързва неговите думи с тези на Шакя Муни.

Евреите обаче се оказали неподготвени за неговите думи и за нивото на учението, което той им свел, и го разпнали на кръста. Неговите ученици, които се наричали апостоли, след това извратили думите му и насочили учението му в друга посока. Имало и хора, които опитали да запишат истинските думи на Иса, но скоро техните гласове били заглушени.

Сега разбираш защо възкресението не е чудо. За човек, запознат с техниките на йога, не е било проблем да изпадне в състояние, което наподобява смърт. Много от индийците вярват, че той умира много по-късно, след като на тридесет и пет години се завръща от Палестина, живее в Индия, Тибет, пребивава и тук. Много от индийците смятат, че тялото на Иса е погребано в „Гробницата на мъчениците” в град Шринагар.

Много от християните наричат тази земя „Царството на презвитер Йоан” и смятат, че в нея струи фонтан с жива вода, даряваща вечна младост.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Исус осъзнавал, че единственият начин да остави името си във вечността е да извърши саможертва

„– Юда Искариот е човекът, който предал Исус на римските войници и на фарисеите. Според християните той е виновен за смъртта и разпването на Христа. Това обаче твърдят хората, които знаят малко. Днес името на Юда е най-презряното име на света. Всички го сочат като предател и го наричат „петно” на хората. Много християни смятат, че хората вече са четири пъти проклети, именно заради предателството на Юда Искариот. Той е виновникът за това Спасителят да изостави хората, неговото име е най-много пъти прокълнато като носител на най-лошите качества на хората: низост, мерзост, неблагодарност и предателство. Когато християните, водени от Кирил, нападнаха евреите и ги прогониха, те твърдяха, че правят това, защото Юда, предателят, е бил евреин. Те викаха, че всички евреи са като Юда и ги прогониха.

– Но това е глупост! Нали Исус и апостолите също са били евреи?!

– Разбира се, но когато тълпата тръгне, нищо не можеш да й обясниш!

– Значи Юда Искариот е предателят на Исус, какво евангелие може да има пък той?! – изумих се аз.

– В този разказ, за който се твърди, че е написан лично от Юда Искариот, е описано неговото житие. Той разказва за себе си, че е от богат еврейски род. Неговото семейство било могъщо, разпръснато из всички страни, намиращи се около Средиземно море. Те се занимавали с това да дават назаем злато на хора, изпаднали в затруднение. Семейството на Юда било едно от най-богатите, те си позволявали да дават пари на римски патриции и дори на самия римски император. Като такива те имали много приятели и хора, вземащи пари от тях и зависещи от благоволението им. Искариот станал искрен привърженик на всичко, което проповядвал Исус, но не прекъснал връзката със семейството си. Той бил човекът, на когото Исус се доверявал най-много и според него бил най-приближеният от учениците му. Това станало, защото Юда бил най-образованият от всички апостоли. Той обяснява чудото с хляба и рибата, с които Исус нахранил множество хора, с това, че платил за пиршеството. Той винаги заставал зад това, което Исус бил решил да направи. През цялото време плащал навсякъде, където апостолите отседнели. Юда финансирал учителстването на Исус и неговата обиколка из Юдея и Галилея.

Понеже бил образован, богат и много стабилен, а и поради влиянието, което имало семейството на Юда, Исус започнал все повече да се доверява на най-добрия си и приближен ученик. Още от времената преди да тръгне с Исус, Юда познавал Пилат, който бил приятел на неговото семейство. Исус виждал как, колкото повече обикалял с последователите си, толкова повече те започвали да го възприемат като най-обикновен учител и не го различавали от останалите учители, които по онова време с групичките си от последователи скитали из земите на юдеите. Той си давал сметка, че губи борбата с това да обясни на апостолите, че е повече от поредния учител, скитащ и проповядващ из тези сухи и неплодородни земи. Исус не искал да се претопи в морето от учители, пророци и месии, а да остане завинаги в съзнанието на хората, не само на учениците си, а на всички евреи. Така двамата с Юда Искариот съставили план. Когато стигнат до Йерусалим, Юда трябвало да се намеси и да осигури безсмъртие на Исус. Той трябвало да отиде и да разкаже на римляните, че нова голяма опасност се е появила, че Исус буни народа и претендира, че той е наследник на еврейския престол, защото е наследник на цар Давид. Той трябвало да направи това, защото иначе римляните не биха обърнали никакво внимание на поредния еврейски учител, проповядващ края на света и идването на Месията. Той искал да разтревожи не само римляните и техния прокуратор Пилат Понтийски. Юда трябвало да използва приятелството си с Пилат. Освен Пилат, това трябвало да разтревожи и тогавашния наместник и фиктивен владетел на Израел – Ирод Велики. Ирод не бил евреин и бил много притеснен за царството си. Той бил човек, който страдал от чувството, че е преследван и някой иска да го убие и да заеме престола му. Именно затова той построил много неща, за да угоди на евреите и те да го приемат като свой. За последен път той издигнал Соломоновия храм и го направил по-красив и величествен от всякога. Дотогава храмът бил два пъти разрушаван и изграждан, но винаги с компромиси, а Ирод го построил точно така, както Бог бил завещал на Моисей.*

(*Съвсем скоро при потушаване на голямото еврейско въстание, края на І век, Соломоновият храм е бил разрушен за трети и последен път и до днес повече няма да бъде съграден. Днес той е в основата на голямата борба на Израел – Соломоновият храм да бъде съграден отново. Евреите искат това да се случи, за да има къде техният бог да слиза при избрания народ, а арабите не желаят това, защото точно върху неговата основа е построена джамията „Куббат ас-Сахра”. Там според един сън на пророка Мохамед, той, яздещ Бурак – крилат кон, се въздигнал в небесата при Аллах.)

Точно на това разчитали Юда и Исус. Освен това те знаели, че с думите си Исус дразнел еврейските първосвещеници и жреци на храма. Преди да вземе това тежко за него решение, Исус бил изправен пред страшната дилема дали да продължи живота си, както са правили това стотиците еврейски учители и с времето да стане просто един от тях, или да приеме един нов драстичен курс към разграничаване от тях. Исус осъзнал, че единственият начин да остави името си във вечността е да извърши саможертва, осъзнато да пожертва живота си и да умре, но да остане в паметта на хората. Той дълго се колебал, но най-накрая приел това решение. По време на Тайната вечеря той намекнал, че сред тях е избраният от него и той вече е решил кой да бъде. По-късно те изопачили всичко и го изтълкували като знак, че Исус така посочил Юда като свой бъдещ предател. Всъщност истината била друга. От много време Симон (Петър) настоявал Исус да определи кой е любим негов ученик и той да бъде старши сред апостолите. Това била древна еврейска традиция. Така с този знак Исус посочил за свой наследник и най-посветен човек именно Юда Искариот. Това обаче не се понравило на апостолите и след разпването на Исус, понеже не били посветени в нито едно действие на учителя си, те си отмъстили, като описали и изтълкували всичко повратно. Вместо да признаят, че Исус посочил за свой любим и най-доверен апостол Юда, те го дамгосали като предател и го низвергнали.

След тайната вечеря, Исус поканил именно Юда и двамата се отделили от останалите пируващи ученици. Двамата взели решение какво да правят. В своето евангелие Юда твърди, че на няколко пъти се опитал да възпре Исус от това, което бил намислил, защото колкото повече наближавало това, което трябвало да се случи и колкото по-близък ставал денят, в който Исус трябвало да бъде предаден и убит, толкова Юда започвал да осъзнава ролята си и че ще трябва да загуби любимия си учител. Въпреки молбите на Юда, Исус бил непреклонен. Това, да остане във вечността, го блазнело много повече от този живот. Понеже Юда на няколко пъти намекнал, че може да се откаже, Исус го заклел да изпълни своята част от плана. В замяна на това, което трябвало да направи, Исус го посветил в най-дълбоките тайни на своето учение и наистина го утвърдил като най-близък и любим свой ученик. Така всъщност авторът на евангелието твърди, че именно християнството на Юда е истинското християнство и неговите последователи са най-дълбоко посветени в това, което е искал да каже Исус, а наследниците на Юда сме ние, гностиците.

Вечерта в Гетсиманската градина мислите, които вълнували младия учител, били дали да избере смъртта и вечността, или живота и дали Юда ще има силата да спази своето обещание? Той се бил отделил и за последен път решавал как да постъпи. В това време Юда изпълнявал приетия от двамата план. Той довел римските войници, като ги увещавал колко опасен е Исус. След това, защото много го обичал, а сърцето му плачело за Учителя, го целунал за последен път и прошепнал в ухото му: „Аз изпълних що бяхме намислили с най-голямо нежелание. Щастлив бъди, учителю, върви по своята сияйна пътека, водеща те към Бог и безсмъртието! Вземи и мен със себе си в своя Път!”

По-късно тази сцена е описана повратно в евангелията на четиримата евангелисти. Те не проумявали защо Юда предал Исус? Защо да го целува, като можел просто да го посочи? Как така Исус би допуснал да бъде заловен, като бил пророк? Как Бог би допуснал неговият син да бъде разпнат, ако това не е воля на самия син?“

откъс от четвърта част „Ксеркс“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Защо чертежите на Соломоновия храм са една от най-строго пазените тайни?

„– Велика царице – поправих се аз, – докато траеше церемонията на жриците на смокинята, вие им дадохте да държат по един ритуален нож и един свитък. Нарекохте свитъка „ключът на Соломон”, какво представлява този свитък? Някаква тайна книга ли беше?

– Не, това е една от най-съкровените тайни на този свят. Само веднъж досега Бог е слизал сред хората, за да пожелае да говори с тях. Това той направил на върха на една планина. Тогава водач на моя народ бил Моисей. Народът ни скитал повече от 40 години из пустинята, защото бягал от робството на фараона, но още не бил намерил себе си и свободата си. Смята се, че Моисей нарочно водил народа ни безцелно из пустинята, докато не умрял и последният човек, помнещ какво е това да си роб. Чак тогава хората били готови да изградят нова държава, да бъдат свободни върху свободна територия. Точно в този момент, когато евреите паднали от изтощение в пустинята, когато били нападани от отровни змии и гадини и постепенно губели своята вяра, Бог се явил пред Моисей и му завещал да запомни неговите думи и да приеме план за построяване на негов дом. Този план е една от най-строго пазените тайни. Бог споделил с Моисей, че може да слезе на земята само там, където е изграден този храм за него. След това той казал къде точно иска да бъде изграден този дом и му предал чертежите. Те били много подробни, в тях пишело всичко, нужно за строежа. Но Моисей и неговият наследник не успели да издигнат този дом. Това успял да стори следващият еврейски цар – смятан от мнозина за най-мъдър и велик сред еврейските царе – Соломон. Затова й храмът се нарича Соломонов.

Чертежите на този храм са строго пазена тайна, защото в тях, освен чисто строителните планове, се разкрива устройството на света, на божествените сили; в този строеж е описана структурата на света, на Вселената и на всичко. Всъщност, както митът за Адам, Ева и Лилит дава нова светлина върху отношенията на мъжете и жените и са етап от себепознанието на всеки човек, но това е направено скрито зад символи и митове и може да бъде разгадано само от човек, посветен и имащ силата да „чете” тези думи и послания, така и картата на Храма може да бъде „разчетена” само от посветени, които да разберат много истини за Бог и за неговата воля.

(бележка на автора: По-късно именно тази идея проповядва един рицарско-монашески орден, наречен в чест на Храма – тамплиери. Те оказали огромно влияние на западния свят. Именно те създали първия християнски орден, банковото дело и банкнотите, те пренесли от Йерусалим планове и започнали строежа на големите катедрали из Западна Европа. Смята се, че всяка катедрала съдържа в себе си част от Соломоновия храм и в нея е закодирано това скрито знание и послание. Така тамплиерите станали втората по значимост и сила институция в Западна Европа след църквата. Те са по-могъщи от всяка държава поотделно. По-късно им е нанесен удар по времето на Филип ІV Хубави и цветът на френските тамплиери е изгорен на клада. Днес наследници на тамплиерите и на мистичния култ към Храма са така наречените „свободни зидари” или масоните. И днес Ключът на Соломон е най-голямата им тайна.)

„Ключът на Соломон” всъщност са плановете на Храма, завещани ни от Бог. Всеки посветен трябва да се докосне до тях и да държи в ръката си тази тайна, защото това е тайната за устройството на света и световете.

откъс от трети том „Шатру“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги