Голямата тайна на човешкия живот…

„Най-важният въпрос, който хората си задават, е за смисъла на човешкия живот. Голямата тайна на човешкия живот се състои в това, че той може да се изживее по много различни начини и от обикновен и прозаичен, от ежедневие, да се превърне в нещо изключително – живот-легенда. Начинът да направи човек това се нарича Път. Човекът, който се движи по Пътя, трябва да бъде силен, надрасъл предубежденията си, религиите, зависимостите и пороците, такъв човек се нарича аджирай. Той трябва да е духовно буден, да живее осъзнато и всяко нещо в своя живот да върши осъзнато, с контрол над живота, емоциите и мислите си, както и над стремежите. Когато човек контролира стремежите си и ги съобрази с орендата, това се нарича мисия. Такъв човек трябва да бъде воин, да се бори и никога да не се успива, трябва да бъде „човек на познанието“, духовна личност. Вярващи хора не могат да имат мисия, нито да бъдат духовни хора.“

историческа поредица „България“, автор Токораз Исто

Този град е като окови…

„Самият град е устроен да мачка, обезличава, да те превръща във винтче, което е част от механизма на града. Константинопол е място на култура и изкуства, на политика и разгул, в което всеки е относително свободен и може да диша със свободни гърди. Това е метрополията на империята, в която се стичат богатствата от целия свят, затова, да се живее тук, е най-лесно. Това дишане обаче не е никак лесно. Всъщност в града е много трудно да имаш личен живот, тук е много трудно да вършиш нещата така, както смяташ за добре или е нужно да ги вършиш, защото винаги някой ти се меси, държавата или друг конкурент, а може и роднините. Тук хората, които са незаменими, са много малко, всеки може да бъде заменен, всеки изгрява и залязва бързо, всичко се променя, нищо не е сигурно, всичко е временно. В малките поселения и градчета лекарят е един, ковачът е един, хлебарят е един, тук тези са много и се борят непрекъснато едни с други. Всеки трябва да бъде по-добър, но и често има измамници и много лоши занаятчии, които произвеждат боклуци. Често, за да се предпазят от тези, майсторите се обединяват в гилдии. Тук винаги има майстор, който да ти обяснява, за да те забележат тук, трябва наистина да си много добър. Затова младите хора са под невероятен натиск. Тук, в Града, пресата на матрицата (социума) е много силна, непрекъсната и непосредствена. Този град е като окови.

Много хора, особено когато са млади, блясват за миг, заявявайки, че ще отстояват своята идентичност, че ще бъдат добри в това, с което са се захванали, че ще се опитват да бъдат различни и след това изгарят в огъня на Града. Неумолимото ежедневие и забързаният ритъм ги смилат, изгарят ги, докато накрая ги превърнат в пепел…“