Моята мисия е да запазя българската памет

Запалваща духа среща, посветена на българската история и пълнокръвното й претворяване в романите на Токораз Исто, организира Цветан Ревански в ресторант „Боровец“ на 4 ноември 2019 г.
„Безценно е да видим нашата история в нейния чист и неманипулиран вид. Всеки негов читател, освен да преизгради осакатеното си от политическите режими национално самочувствие, се учи и как да бъде един по-добър българин”, каза Цветан Ревански при представянето на автора. Зад псевдонима Токораз Исто, който означава ТОзи Който РАЗказва ИСТОрии, стои Стоян Цветкашки, автор на 13 –томната историческа хроника „Тангра”, романите „Ятаган и меч” – 5 тома, „Артур” и др. Освен това той е и създател и ръководител на школа по Да Дао – древно българско бойно изкуство.

„Започнах да пиша книги, защото не успях да прочета това, което желаех, в книгите”, разказа авторът и допълни: „Аз смятам, че в момента в България се води война, която е отражение на една голяма световна война – войната за загуба на идентичност. Това е битка различни народи да загубят своята идентичност. Всяка държава е като човек, тя има своите етапи на израстване – създаване, съзряване, остаряване. България е държава, която е от най-древно време, нашият народ е бил от най-древните. Ние, чрез орендата и нашата мисия, трябва да направим така, че да възраждаме нашата държава. Иначе има голяма опасност да бъдем обречени на смърт, физическа, духовна и всякаква”.

Той обясни още: „Реших, че е моя мисия и мое призвание да напиша книгите, за да запазя българската памет. Моето поколение имаме един дълг към хората, ние трябва да предадем на младите българи, това, което знаем от нашите дядовци и прадядовци. Ние живяхме в едно време, в което България все още беше здрава, все още имаше национални държави, в която да се наречеш българин не беше смятано за нещо срамно и трябва да го предадем на младите”.

„Българският народ е един изключително качествен народ, един народ, който трябва да се гордее със своето минало, един народ, който е не по-малко важен от всички други народи. Ако ние не се обичаме и ние не се ценим, ако ние на уважаваме себе си, няма как другите хора да ни уважават”, заяви писателят и разясни: „Историята е паметта на всеки един народ. Хората и народите са много сходни. Когато един човек не знае кой и не знае откъде идва, не знае какви са му силните и слабите страни, той започва да се обърква в себе си и не може да разбере кой е, не може да разбере как да използва силните си страни. Историята може да ни помогне да разберем кои сме и много от нещата, които българите смятат за слабост или за своя грешка в народопсихологията си, могат да бъдат използвани като предимство. Когато се върви по-най-малкото съпротивление, най-лесното нещо е да кажеш: ние, българите, не можем да работим в екип, ние сме индивидуалисти, ние сме егоисти, ние сме завистници. Всяко едно от тези неща има своя причина, ние сме такива, защото в продължение на хилядолетия нашият ген го е създавал. Това че ние сме индивидуалисти означава, че ние сме самостоятелни, силни хора и че преди да се включим в общност, преди да станем овце, се опитваме да се изградим като вълци. Българската армия и българският народ никога не е бил стадо, винаги е бил глутница. Не бива да вървим по малкото съпротивление”.

На темата за българското писателят разясни: „Смятам, че в България в момента всеки може да се нарече българин, но не всеки е истински българин. Да бъдеш българин, това означава, че си духовно същество, че си светла глава, че си човек, който има мисия. Хората не са това, което ядат, нито това, което говорят, нито колко пари имат, нито тленните неща, хората са това, за което мислят, това, с което изпълват живота си. И когато един човек изпълва живота си с незначителни, тленни неща, мислите му са свързани около ежедневни проблеми и около егото, този човек е глупав. Когато човек има дълбоки мисли, които го отвеждат в други светове, когато той живее своята духовност, това е сериозен, истински човек. Според мен българите трябва да бъдат истински хора. Това, че си роден българин, не е достатъчно да се наречеш такъв, трябва да бъдеш изключителен, трябва да бъдеш човек на себепознанието, човек на себеусъвършенстването, трябва да бъдеш човек на духа”.

из интервю с писателя Токораз Исто

Драконът дарявал силата на хората…

– Какви са тези шумове? – попита Артур.

– Това е дъхът на Дракона – сериозно каза Мерлин. – Нали знаеш, че в Британия и Ирландия има много дракони? Драконите са странни същества, те са невидими. Хората грешат, като смятат, че са митологични, тоест измислени или ги е имало само в миналото. Драконите са същества, които могат да се свързват с хората и да стават едно с тях. Специални, избрани от Бог, хора могат да се свързват с определени дракони. В този момент тези две същества живеят в единство. Драконът предава своята мъдрост на човека, с когото е във връзка. Драконите са познати по всички земи, тях са ги познавали още в Шумер, по-късно в Египет и Месопотамия също са знаели за тях и са ги виждали. В Индия и Персия също са били известни, в Персия ги наричаха аждрахи или аджархи, в Кавказ също познават драконите, а в Китай техният владетел се е смятал за син на Дракона. В Далечните източни земи разделят драконите на земни, водни, огнени и небесни. Те са развили цяла наука за Драконите, според тях енергията чи, ци е кръвта на дракона, тя се движи по земята по „драконови линии“. Китайците живеят, съобразявайки се през цялото време с драконите. Тяхната земя е голяма и там сигурно има повече дракони. Те дори са развили наука за това как трябва да се съобразяваш за всяко нещо с дракона, нарекли са тази наука – Фън Шуй. Те смятат, че Драконът дарява силата на хората.

В Древна Елада наричали драконите с различни имена: хидра, ехидна, Сцила, Питон, Тифон и др.

Тук, на запад, също знаят за драконите, келтите, а и не само, непрекъснато живеят с разказите за тях. В Германия наричат дракона Фафнир, но са известни и други имена. На север викингите също познават драконите, изобразяват ти върху щитовете и знамената си. Дори християните говорят за дракони, те смятат, че Велзевул, Сатаната, Дявола са дракони и често ги изобразяват така.

Все пак Народът познава най-добре драконите. Те ги наричали Верени. Някои ги наричали дракон, змей, ламя, хала. Всеки истински българин можел да се свързва с дракона си, ако не го правел, той не бил считан за българин.

Много хора твърдят, че драконите ги е имало, но днес ги няма, други смятат, че това са пълни измислици. Драконите не само ги е имало, но те са живи и днес, не знам дали дракон може да загине. Тези, които не могат да опознаят света на драконите, на които този свят е забранен, казват, че дракони няма, други обаче живеят непрекъснато с дракона в себе си. Те черпят от неговото знание и мъдрост. Драконите са древни души и споделят мъдростта си с хората.

Мъжът се усмихна, това едва ли щеше да го види Мерлин, но той не се стърпя.

– Мерлин, ти си най-мъдрият човек в света, сигурно можеш да се свързваш с много дракони!

Гласът на друида обаче звучеше съвсем сериозно.

– На хиляди години се ражда един човек, който познава и може да се свързва с всички дракони. Той знае имената им. – Докато друидът говореше, внезапно те спряха да се движат. – От одеве ние ходим в устата на Дракона. Ето, вече сме пред гърлото, за да влезеш в същността на Дракона, да го опознаеш отвътре, трябва да знаеш неговото име. Ако произнесеш името на Дракона, той ще те допусне вътре!…“

откъс от историческата поредица „Артур“, автор Токораз Исто