Tag Archives: Исус

Исус осъзнавал, че единственият начин да остави името си във вечността е да извърши саможертва

„– Юда Искариот е човекът, който предал Исус на римските войници и на фарисеите. Според християните той е виновен за смъртта и разпването на Христа. Това обаче твърдят хората, които знаят малко. Днес името на Юда е най-презряното име на света. Всички го сочат като предател и го наричат „петно” на хората. Много християни смятат, че хората вече са четири пъти проклети, именно заради предателството на Юда Искариот. Той е виновникът за това Спасителят да изостави хората, неговото име е най-много пъти прокълнато като носител на най-лошите качества на хората: низост, мерзост, неблагодарност и предателство. Когато християните, водени от Кирил, нападнаха евреите и ги прогониха, те твърдяха, че правят това, защото Юда, предателят, е бил евреин. Те викаха, че всички евреи са като Юда и ги прогониха.

– Но това е глупост! Нали Исус и апостолите също са били евреи?!

– Разбира се, но когато тълпата тръгне, нищо не можеш да й обясниш!

– Значи Юда Искариот е предателят на Исус, какво евангелие може да има пък той?! – изумих се аз.

– В този разказ, за който се твърди, че е написан лично от Юда Искариот, е описано неговото житие. Той разказва за себе си, че е от богат еврейски род. Неговото семейство било могъщо, разпръснато из всички страни, намиращи се около Средиземно море. Те се занимавали с това да дават назаем злато на хора, изпаднали в затруднение. Семейството на Юда било едно от най-богатите, те си позволявали да дават пари на римски патриции и дори на самия римски император. Като такива те имали много приятели и хора, вземащи пари от тях и зависещи от благоволението им. Искариот станал искрен привърженик на всичко, което проповядвал Исус, но не прекъснал връзката със семейството си. Той бил човекът, на когото Исус се доверявал най-много и според него бил най-приближеният от учениците му. Това станало, защото Юда бил най-образованият от всички апостоли. Той обяснява чудото с хляба и рибата, с които Исус нахранил множество хора, с това, че платил за пиршеството. Той винаги заставал зад това, което Исус бил решил да направи. През цялото време плащал навсякъде, където апостолите отседнели. Юда финансирал учителстването на Исус и неговата обиколка из Юдея и Галилея.

Понеже бил образован, богат и много стабилен, а и поради влиянието, което имало семейството на Юда, Исус започнал все повече да се доверява на най-добрия си и приближен ученик. Още от времената преди да тръгне с Исус, Юда познавал Пилат, който бил приятел на неговото семейство. Исус виждал как, колкото повече обикалял с последователите си, толкова повече те започвали да го възприемат като най-обикновен учител и не го различавали от останалите учители, които по онова време с групичките си от последователи скитали из земите на юдеите. Той си давал сметка, че губи борбата с това да обясни на апостолите, че е повече от поредния учител, скитащ и проповядващ из тези сухи и неплодородни земи. Исус не искал да се претопи в морето от учители, пророци и месии, а да остане завинаги в съзнанието на хората, не само на учениците си, а на всички евреи. Така двамата с Юда Искариот съставили план. Когато стигнат до Йерусалим, Юда трябвало да се намеси и да осигури безсмъртие на Исус. Той трябвало да отиде и да разкаже на римляните, че нова голяма опасност се е появила, че Исус буни народа и претендира, че той е наследник на еврейския престол, защото е наследник на цар Давид. Той трябвало да направи това, защото иначе римляните не биха обърнали никакво внимание на поредния еврейски учител, проповядващ края на света и идването на Месията. Той искал да разтревожи не само римляните и техния прокуратор Пилат Понтийски. Юда трябвало да използва приятелството си с Пилат. Освен Пилат, това трябвало да разтревожи и тогавашния наместник и фиктивен владетел на Израел – Ирод Велики. Ирод не бил евреин и бил много притеснен за царството си. Той бил човек, който страдал от чувството, че е преследван и някой иска да го убие и да заеме престола му. Именно затова той построил много неща, за да угоди на евреите и те да го приемат като свой. За последен път той издигнал Соломоновия храм и го направил по-красив и величествен от всякога. Дотогава храмът бил два пъти разрушаван и изграждан, но винаги с компромиси, а Ирод го построил точно така, както Бог бил завещал на Моисей.*

(*Съвсем скоро при потушаване на голямото еврейско въстание, края на І век, Соломоновият храм е бил разрушен за трети и последен път и до днес повече няма да бъде съграден. Днес той е в основата на голямата борба на Израел – Соломоновият храм да бъде съграден отново. Евреите искат това да се случи, за да има къде техният бог да слиза при избрания народ, а арабите не желаят това, защото точно върху неговата основа е построена джамията „Куббат ас-Сахра”. Там според един сън на пророка Мохамед, той, яздещ Бурак – крилат кон, се въздигнал в небесата при Аллах.)

Точно на това разчитали Юда и Исус. Освен това те знаели, че с думите си Исус дразнел еврейските първосвещеници и жреци на храма. Преди да вземе това тежко за него решение, Исус бил изправен пред страшната дилема дали да продължи живота си, както са правили това стотиците еврейски учители и с времето да стане просто един от тях, или да приеме един нов драстичен курс към разграничаване от тях. Исус осъзнал, че единственият начин да остави името си във вечността е да извърши саможертва, осъзнато да пожертва живота си и да умре, но да остане в паметта на хората. Той дълго се колебал, но най-накрая приел това решение. По време на Тайната вечеря той намекнал, че сред тях е избраният от него и той вече е решил кой да бъде. По-късно те изопачили всичко и го изтълкували като знак, че Исус така посочил Юда като свой бъдещ предател. Всъщност истината била друга. От много време Симон (Петър) настоявал Исус да определи кой е любим негов ученик и той да бъде старши сред апостолите. Това била древна еврейска традиция. Така с този знак Исус посочил за свой наследник и най-посветен човек именно Юда Искариот. Това обаче не се понравило на апостолите и след разпването на Исус, понеже не били посветени в нито едно действие на учителя си, те си отмъстили, като описали и изтълкували всичко повратно. Вместо да признаят, че Исус посочил за свой любим и най-доверен апостол Юда, те го дамгосали като предател и го низвергнали.

След тайната вечеря, Исус поканил именно Юда и двамата се отделили от останалите пируващи ученици. Двамата взели решение какво да правят. В своето евангелие Юда твърди, че на няколко пъти се опитал да възпре Исус от това, което бил намислил, защото колкото повече наближавало това, което трябвало да се случи и колкото по-близък ставал денят, в който Исус трябвало да бъде предаден и убит, толкова Юда започвал да осъзнава ролята си и че ще трябва да загуби любимия си учител. Въпреки молбите на Юда, Исус бил непреклонен. Това, да остане във вечността, го блазнело много повече от този живот. Понеже Юда на няколко пъти намекнал, че може да се откаже, Исус го заклел да изпълни своята част от плана. В замяна на това, което трябвало да направи, Исус го посветил в най-дълбоките тайни на своето учение и наистина го утвърдил като най-близък и любим свой ученик. Така всъщност авторът на евангелието твърди, че именно християнството на Юда е истинското християнство и неговите последователи са най-дълбоко посветени в това, което е искал да каже Исус, а наследниците на Юда сме ние, гностиците.

Вечерта в Гетсиманската градина мислите, които вълнували младия учител, били дали да избере смъртта и вечността, или живота и дали Юда ще има силата да спази своето обещание? Той се бил отделил и за последен път решавал как да постъпи. В това време Юда изпълнявал приетия от двамата план. Той довел римските войници, като ги увещавал колко опасен е Исус. След това, защото много го обичал, а сърцето му плачело за Учителя, го целунал за последен път и прошепнал в ухото му: „Аз изпълних що бяхме намислили с най-голямо нежелание. Щастлив бъди, учителю, върви по своята сияйна пътека, водеща те към Бог и безсмъртието! Вземи и мен със себе си в своя Път!”

По-късно тази сцена е описана повратно в евангелията на четиримата евангелисти. Те не проумявали защо Юда предал Исус? Защо да го целува, като можел просто да го посочи? Как така Исус би допуснал да бъде заловен, като бил пророк? Как Бог би допуснал неговият син да бъде разпнат, ако това не е воля на самия син?“

откъс от четвърта част „Ксеркс“ от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Защо днес Светият граал е една от най-строго пазените тайни?

„– Тази чаша не е за теб. Ти беше само неин приносител!

– Вие откъде знаете, че е така? Тя ми беше дадена от един свят човек. Щом я е дал на мен, това означава, че трябва да е в мен. – На Авитохол не му хареса това, че магът бе решил, че чашата вече не му е нужна. – Искам си чашата!

Бероес не беше доволен. Той бръкна в някоя от диплите на робата си и от там извади чашата, върна я на българина, без да каже нито думичка. Авитохол я взе, помилва топлото дърво и това го успокои. След това я закачи на бойния си колан, където бе стояла толкова много време.

Това е най-ценната чаша! – каза Бероес след малко. – Тя е участвала в церемониите на всички народи. Тя е била позната на скитите. Те смятали, че в нея техният бог им изпраща благодатта си. Тази чаша е вземала участие в церемониите на шумери, вавилонци, халдейци, египтяни, още от най-ранните дни на света. Тя е била почитана в Елада и Тракия. Това е чашата на боговете. Същата чаша е била пратена на Христос.

– Това ли е Чашата? – попита той.

– Да! – кимна магът.

Може ли чашата да е дадена на Христос от тримата влъхви, които го посещават?

– Да! – каза магът.

Авитохол вече знаеше, че тримата влъхви не са били нито персийци, както смятаха повечето, нито са били от различни народи. Тримата влъхви бяха колобри или тумир. Те бяха българи. Посветени. Точно те бяха занесли чашата на Христос. Четиристотин години по-късно бяха дали чашата на него. Не беше ли това знак? Авитохол вече беше сигурен, че това е Чашата.

Тази чаша е присъствала на тайната вечеря, от нея пиели вино апостолите и самият Исус – каза магът. В нея по-късно Йосиф Ариматейски събира кръвта на разпнатия, умиращ Исус, когато той е прободен от Лонгин на кръста. Това е граалът или както тук го наричат сангреал – Светия граал.

Това обаче не е цялата истина. Тази чаша има много по-дълбок смисъл. Тя символизира идеята, че в света има един род, който е специално избран от Бог. Този род е свещен и трябва да бъде пазен от хората, като тяхно съкровище.

– Аз знам кой е този род – каза Авитохол. – Този род се нарича Дуло. Това е родът на българските владетели. Той е един от седемте свещени български рода.

– Именно с чашата, която носиш, е свързана нашата задача – каза магът. – Тази част от историята, свързана с чашата, е само материалната, но тази легенда има още много страни. Аз обаче искам да ти разкажа за една друга част от легендата за Светия граал. В християнската черква се говори, че той е бил потир. Във всеки християнски храм има такава чаша, с която се извършват церемониите. Черквата или не знае истината, или се опитва да я скрие.

Освен всички други начини, по които може да се разгледа Светият граал, има и още един и това е начинът на поколенията. Ти вече знаеш, че Исус и Мария Магдалина са били заедно.

След като Христос е разпнат на кръста, Мария се оттегля. Няколко човека застават зад нея и я извеждат от пределите на Юдея и Галилея.

– Тези хора юдеи ли са били? – попита Авитохол.

– Не! – каза Бероес. Авитохол не питаше случайно. Някаква идея назряваше в него.

– Може ли тези, които са извели Мария Магдалина, да са били като онези, които са му дали чашата?

– Да, мисля, че са били същите хора.

Значи са били влъхвите.

Авитохол беше сигурен, че хората, извели и спасили Мария Магдалина, са били българи. Те са били тиуни. Едва ли слепите тумири или колобрите са можели за запазят Мария.

Мария била бременна. В себе си тя носела дете, то било от Исус. Тази част от историята за граала разказва, че именно Мария Магдалина е Светият граал. Светата кръв в нея е кръвта на Спасителя. Корабът с Пазителите и Мария акостирал на южния бряг на Галия, някъде в Лионския залив. След време Мария Магдалина родила момиченце. Именно братята на Исус и Мария Магдалина и дъщеря й можели да претендират за това да са наследници и да познават в най-голяма точност учението на Исус. Черквата обаче ги унищожила и никъде не ги споменава. Днес граалът е една от най-строго пазените тайни. От този момент родът на Христос и Мария имали само по една дъщеря. Те се женели за Пазителите. С времето пазителите намалявали. От известно време тази тънка нишка е заплашена да бъде прекъсната…“

откъс от поредицата „Тангра“

2 коментара

Filed under История, Книги