Tag Archives: книга

Няма народ, който да може да бъде победен отвън, това може да стане само отвътре!

„– Ако искаш да подчиниш един народ или да го унищожиш напълно, не е достатъчно само да го победиш с меч, а трябва да го покориш със знание. Тумирите са по-важни воини от багатурите. Няма народ, който да може да бъде победен отвън, това може да стане само отвътре!

Направи така, че твоят враг да бъде неграмотен и ти вече си победил. Неграмотните хора са суеверни, страхливи, те не могат да властват над другите. Нека хората, които ще ги управляват, са неграмотни, неможещи да четат, тогава те сами ще подкопаят ценностите на своя народ, който не чете, не може и да мисли правилно и в дълбочина. Всяко нещо, което такива хора се опитат да направят и съградят, ще се руши пред очите им. Корабите им ще потъват и ще се губят в моретата, гръцкият им огън няма да гори, лекарите им ще убиват пациентите си от незнание, съдиите няма да отсъждат справедливо, всичко това ще доведе до прогниване на доверието и разпадане на вражеския народ.

Ако успееш да внесеш съмнение в душите на своите противници и изтъкваш, че ти изповядваш единствено правилната религия, а тях наричаш езичници или еретици, ти си успял да ги заразиш, разложиш и победиш, да ги унищожиш, ако не днес, това е сигурна победа утре или вдругиден. Тези, неграмотните, необичащите да мислят и да четат, неуважаващи науката, непознаващи света, в близко бъдеще ще отгледат поколение, което е по-глупаво, неграмотно и неуко от тях. Така, рано или късно, този народ ще загуби, ще бъде унищожен. И това го казвам аз, който някога се изправях срещу писменото слово и защитавах аедите – разказвачите. С времето обаче научих, че разказвачите и хронистите сме едно, а наши врагове са незнаещите и неуки хора. Днес ние вече не постъпваме по онзи начин, по който сме постъпвали от векове, а четем и пишем.

Не бива да проявяваш милост към глупавите, към тези, които не искат да знаят, да се учат и променят. Тези са твоите най-големи врагове, нищо че са сред приятелите ти, че са ти роднини и дори любими. Не се умилявай от това, че са добри, красиви, че приличат на хора, тези са свине и теглят народа надолу, към поражението, пропастта. Ако канартикинът е такъв, по-добре го убий, а не го милвай по главицата! По-добре недъгав канартикин, без ръка или крак, гърбав, сляп или болен, но не и глупав, страхлив и мързелив!

И запомни, държава без наука, без любов към познанието не може да съществува, без книги тя е обречена на гибел и няма смисъл да съществува! Народ, който не се управлява от умни, знаещи, просветени и справедливи владетели, не е жив!“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Няма по-голямо щастие от това да си жив и да го осъзнаваш

„– Защо хората си създават измислен свят? – попита момчето.

– Защото така светът става безопасен за тях. Освен това всички около тях го правят. По този начин те мислят, че животът им става по-красив и го осмислят. Това обаче не е вярно.

Истинският свят е много красив. Той е магичен. Реалността е най-прекрасното нещо, което съществува. Приказките отделят хората от истината. Колкото и да е красива една приказка, тя е грозна и лъжлива в сравнение с истината. Истината е нещо опияняващо. За мен няма нищо по-хубаво и нищо не може да ме направи по-щастлив от реалността. Всъщност реалността е това, което хората привиждат като щастие, но не като щастие за постигане, към което се стремят като в приказка, а като състояние на щастие. То е все едно да си мъртъв и да се родиш. Няма по-голямо щастие от това да си жив и да го осъзнаваш. Повечето хора никога не се раждат. Те съществуват в театъра, лутат се, гледат, но всъщност са приковани към седалките си. Така и никога не помръдват от тях и са лишени от воля и живот в себе си.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Няма по-лошо нещо от това да се горят книги

Open book on top of pile of booksКнигите и знанията са събраната мъдрост на човечеството. В тях е записана мъдростта, знанието, силата и красотата на ума. Те са човешката памет, въображение, пропит в папироса дух. Да изгориш книга е грях, който е най-големият според мен! Това е петно, което всеки човек лепва върху душата си. Няма по-страшно и лошо нещо на света! Изгарянето на човек, божието творение, не е толкова страшно, колкото изгарянето на една книга. Докато изгарянето на човек унищожава само конкретния човек, понякога зад една книга стоят труд и знания събирани в продължение на стотици години. Винаги е имало фанатици, които са се изкушавали да горят книги. Те са се опирали на вярата си, такива хора никога не са зачитали чуждото мнение и са се страхували от него. Понеже са слаби и несигурни, макар да се държат шумно и арогантно, те искат да унищожат всичко и всички различни. Такива хора са низвергнати от мислещите хора, защото те никога няма да надскочат нивото си и ще си останат фанатици. Те никога няма да се обогатят от различните гледни точки и не ще могат да си осигурят дълбочина на разбирането. Те са слаби, страхливи и нещастни и дори не могат да осъзнаят това. Никога никой не би трябвало да си позволява да гори книги! Дори да си сигурен, че твоята книга и вяра са правите, щом Бог е допуснал да има няколко мнения, кой е човек, че да решава кое да остане и кое да изчезне?!“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Когато четеш, ти се докосваш до вечността

Тангра_банер_нов„– Можеш ли да четеш? – попита българинът.

– Това не е за мен – каза хунът. – Аз съм воин. Буквичките са твърде малки и неподвижни за мен. Виж, ако бяха животни, ако подскачаха в гората пред мен или воини да бяха, за да кръстосаме мечове. Но те са букви. Когато ги погледна, дори не ги виждам, сливат се и ми се доспива. Много хора се опитваха да ме научат да чета, но никой не успя да ме накара да внимавам.

Дали сме описани в книги, или не, това няма да промени живота ни, няма да ми даде злато, власт, пари, нито ще ме нахрани, или пък ще ме стопли в ледената нощ.

– Това е така, защото никой не е успял да ти разкрие магията на буквите. Тези малки буквички, които ти дори не различаваш и ги виждаш като пъплещи в колони мравки или семена, пръснати върху мраморен под, всъщност са най-голямата сила на света. Всяка една буквичка има свой собствен смисъл, има душа, характер. Когато се свърже с други буквички и образува дума, силата й нараства многократно. Тя може да се смее, да се сърди, да наранява. Един път тази буквичка с други букви покрай себе си може да те зарадва, но може и да те нарани, друг път да стопли сърцето ти, когато любимата ти напише „Обичам те!”, може да те разгневи, когато врагът ти те предизвика, да те натъжи, когато те известят, че любим човек е загинал. Тези буквички, събрани в думи, могат да опишат всичко, което се случва в света, целия ти живот. Дори много повече, могат да те научат на нещо, което се е случило преди хиляди години. Тогава някой египетски писар или жрец писал за себе си, за това как го сърби лявата плешка. Ти вземаш папируса, четеш и все едно всичко се случва сега, пред очите ти. Не е ли това магия? Тези буквички всъщност са живи, те могат да съхраняват човешката памет, да съживяват отдавна отминали времена. Те имат огромна мощ, с тях можеш да увековечиш цял един живот. Те обаче могат и да затрият същия този живот, да прокълнат някого за вечни времена. Виж каква сила имат буквите! С тях дори можеш да опишеш Бог. Те са начинът да именуваме Бог, без да произнасяме името му. Те могат да бъдат най-пъргавото нещо на света, с тях, колкото и да са малки, могат да се разкажат най-значимите, епични и големи истории. Буквите са най-висшата сила. Да четеш и пишеш е огромно предимство. Хората, които не могат да четат и пишат, са слепи. Те нямат сетива за красотата. Цял един свят остава затворен за тях завинаги. Грамотният човек вижда красотата, той може да се почувства жив и да съществува. Четящият човек не е самотен, защото чрез книгата той може да се докосне до душата на други хора. Когато човек не може да чете, до него достигат единствено неговите мисли. Такъв човек с времето започва да живее само според себе си, затворен в себе си, в самота. Тези, които не четат, общуват най-много с хората, които са около тях. Четящият може да общува с хора, които живеят на другия край на света, с такива живели преди хиляда години. Когато не чете, човек общува с десетки хора цял живот, добре, стотици да са. Този, който много обикаля, може да общува с хиляди, четящият общува с милиони хора. Когато четеш книги, разбираш, че в света има и други като теб и всеки е различен. Всеки човек е достигнал до свои открития, преживява собствени драми. Тогава започва да осъзнава, че всеки човек има душа, преживява трагедии и става по-добър, започва да се съобразява, да внимава повече, да уважава другите, многообразието, различните, а по този начин и Бог.“

откъс от поредицата „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто