Tag Archives: любов

Да обичаш означава да си готов да бъдеш с един човек, каквото и да се случи

Tohol_3D_New_small„– Ти, Лебед, и въобще младите момичета като теб цял живот очаквате мъжа на мечтите си. Вие мечтаете за него. Опитвате се да си го представите, но всичко това ви пречи да го откриете наистина. Ти си принцеса, роднина на каган и все пак имаш възможност да срещнеш принц и да се омъжиш за човек с благороден произход. Те обаче правят същото – като каза това, мъжът посочи назад към придружаващите ги дами. – Всички те са сънуващи и надяващи се. Те ти завиждат и всяка една от тях мечтае да бъде на твоето място. И понеже твоята участ няма да се случи на тях, те ще си я измислят. Един ден те ще срещнат своите мъже и ще ги дорисуват в мислите си като принцове. Но мъжете няма да бъдат такива. Тогава започва разминаването между реалността и мечтата. Тези мечти са унищожили любовта на милиони хора. Жените мечтаят за мъже, каквито нямат и няма да имат, те си ги представят като принцове. Мъжете мечтаят за принцеси, а жените им не са такива, така те създават една лъжа. Хората живеят заедно, мислят, че се познават, че се обичат, че са един до друг или зад друг, но всъщност не са. Те не се познават и живеят с измислени образи. Това може да продължава с години. За да поддържаш такава илюзия обаче е нужно да отделяш много сила. Има ли такова нещо, обикновено един от двамата е по-близо до реалността, а другият отделя повече от личната си сила. Това не може да продължава вечно. Този, който жертва повече, по някое време започва да се изморява и да отпуска булото на самоизмамата. Тогава той прозира реалността и вижда, че в леглото до него не е принцеса, а най-обикновена селска невеста, че децата му не са принцове, а мърляви хлапета, че животът му съвсем не е толкова щастлив. В този момент хората се отдалечават и започват взаимно да се обвиняват. Понякога се обиждат и нараняват. Те обвиняват другия, че се е променил, но всъщност това не е така. Просто те са прогледнали и са видели това, което през цялото време е било пред очите им, премахнали са самозаблудата и са се доближили до реалността.

– Това, което казваш, е много тъжно – каза Лебед. – Ти отричаш любовта.

Любовта е измислена от глупаците и съществува само за тях и в техния свят. Само глупак може да вярва в любовта. Любов няма, в нея може само да се вярва, да я поддържаш се изисква голяма сила. Този, който има нужда от любов, не може да живее в реалния свят.

– Но аз искам да обичам! Имам нужда от това!

– Ти и такива като теб бъркате това да обичате с това да притежавате. Да обичаш означава да си готов да бъдеш с един човек, каквото и да се случи. Да си с него, когато той не е с теб!

Да обичаш истински означава да можеш да бъдеш с някого, без дори да си с него. Дори когато той е с друг, дори когато не те обича, ти да си с него. Да обичаш означава да поддържаш с човека духовна връзка и дори когато не сте били заедно години, пак да сте заедно. Да обичаш някого означава да имаш духовна връзка с него. Не материална и не дорисувана с илюзии, а истинска връзка. Това означава да го познаваш, да го виждаш, да си с него в реалността, а не в някакъв си ваш измислен и дорисуван свят.

Повечето хора не се обичат, а се притежават. Затова те искат човекът до тях да бъде само с тях, само техен. Това не е любов, а страх и несигурност. Това чувство се поражда още в детските години и всяко дете е един малък човек, който се страхува да не бъде изоставен. Това продължава с времето и неувереността постоянно ги връща към страха да не останат сами. Малките хора се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта. Да останат самотни за тях е най-големият ужас, който поражда и стремежа на всяка цена да се задържи някой важен човек.

Малките хора са се научили да притежават. Това е опит да оковеш някого, да го имаш само за себе си. Именно затова много от хората, след като са били заедно, не могат да се разделят. Когато двама или повече души се оковат взаимно, често раздялата става невъзможна, защото страхът и ужасът от самотата скрепят този съюз. Любовта и истинската обич са нещо различно.

Майчината любов е много по-близка до божествената от плътската и любовта между мъж и жена. Това е така, защото тя е много по-устойчива. Ако обичаш някого, повече никога не можеш да се разделиш с него и нищо не може да ви раздели. Дори да не сте заедно, любовта си остава…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Човек може да обича само ако има в излишък

Влюбването е нещо, което произтича от тялото. Това е нагон. Когато тялото ти се нуждае от човек, с когото да ти е хубаво. Тогава ти се влюбваш, но влюбването си отива също така спонтанно, както и идва. То е неконтролируемо. Влюбването е тленно, защото е крайно. Влюбеният човек обикновено е такъв само известно време, най-много две-три до четири-пет години. След това влюбването си отива. След като двама души са заедно, влюбването започва да отстъпва място на друго нещо. Много хора не знаят това и искат постоянно да са влюбени. Те не могат да разберат, че е естествено влюбването да премине в някое от другите чувства: в обич, в съжителстване, и понеже търсят влюбването, те се насочват към друг човек. Влюбването не е възможно да бъде дълго време към един и същи човек, затова се прехвърля към друг човек. Така има хора, които непрекъснато се разделят с хората, в които са били влюбени преди. Те не обичат човека, а самото влюбване и се пристрастяват към това да бъдат в това състояние. Мъжете наричат такива жени курви или кучки, но и мъжете са така устроени, те харесват състоянието да бъдат влюбени и непрекъснато го преследват. Когато поживеят няколко години с партньора си, те се насочват към следващата жена, защото отново са влюбени в някоя. Това е влюбването. То е мимолетно.

Любовта е нещо много сходно до влюбването, но има съвсем друга природа. Докато при влюбването най-важното нещо е да ти е хубаво, при любовта трябва да загубиш егото си. Влюбването е чисто егово, то е продиктувано от това да ти е хубаво. Когато ти е хубаво с някой човек, си с него, когато престане да ти е хубаво, отиваш другаде. Любовта е нещо много по-възвишено. В основата на любовта винаги стои любовта към Бог. Затова се казва, че любовта е божествено качество. Някои хора смятат, че любов към човек въобще не е възможна, други твърдят, че изпитват към човек нещо много повече от влюбване.

Преди да обича някой друг, човек трябва да обича себе си, защото, ако не се обича, ако не се познава, няма как да обича другите. Човек може да обича само ако има в излишък, от недоимък не може да се обича. Обича ли човекът от липса, той не обича, а обсебва и използва човека до себе си за лекуване на раните и несъвършенствата си. Ако имаш много, тогава можеш да даваш, а любовта е даване, а не взeмане.

откъс от поредицата „Тангра“, Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто