Tag Archives: магия

Драконът дарявал силата на хората…

artur_3d_5-rgb– Какви са тези шумове? – попита Артур.

– Това е дъхът на Дракона – сериозно каза Мерлин. – Нали знаеш, че в Британия и Ирландия има много дракони? Драконите са странни същества, те са невидими. Хората грешат, като смятат, че са митологични, тоест измислени или ги е имало само в миналото. Драконите са същества, които могат да се свързват с хората и да стават едно с тях. Специални, избрани от Бог, хора могат да се свързват с определени дракони. В този момент тези две същества живеят в единство. Драконът предава своята мъдрост на човека, с когото е във връзка. Драконите са познати по всички земи, тях са ги познавали още в Шумер, по-късно в Египет и Месопотамия също са знаели за тях и са ги виждали. В Индия и Персия също са били известни, в Персия ги наричаха аждрахи или аджархи, в Кавказ също познават драконите, а в Китай техният владетел се е смятал за син на Дракона. В Далечните източни земи разделят драконите на земни, водни, огнени и небесни. Те са развили цяла наука за Драконите, според тях енергията чи, ци е кръвта на дракона, тя се движи по земята по „драконови линии“. Китайците живеят, съобразявайки се през цялото време с драконите. Тяхната земя е голяма и там сигурно има повече дракони. Те дори са развили наука за това как трябва да се съобразяваш за всяко нещо с дракона, нарекли са тази наука – Фън Шуй. Те смятат, че Драконът дарява силата на хората.

В Древна Елада наричали драконите с различни имена: хидра, ехидна, Сцила, Питон, Тифон и др.

Тук, на запад, също знаят за драконите, келтите, а и не само, непрекъснато живеят с разказите за тях. В Германия наричат дракона Фафнир, но са известни и други имена. На север викингите също познават драконите, изобразяват ти върху щитовете и знамената си. Дори християните говорят за дракони, те смятат, че Велзевул, Сатаната, Дявола са дракони и често ги изобразяват така.

Все пак Народът познава най-добре драконите. Те ги наричали Верени. Някои ги наричали дракон, змей, ламя, хала. Всеки истински българин можел да се свързва с дракона си, ако не го правел, той не бил считан за българин.

Много хора твърдят, че драконите ги е имало, но днес ги няма, други смятат, че това са пълни измислици. Драконите не само ги е имало, но те са живи и днес, не знам дали дракон може да загине. Тези, които не могат да опознаят света на драконите, на които този свят е забранен, казват, че дракони няма, други обаче живеят непрекъснато с дракона в себе си. Те черпят от неговото знание и мъдрост. Драконите са древни души и споделят мъдростта си с хората.

Мъжът се усмихна, това едва ли щеше да го види Мерлин, но той не се стърпя.

– Мерлин, ти си най-мъдрият човек в света, сигурно можеш да се свързваш с много дракони!

Гласът на друида обаче звучеше съвсем сериозно.

– На хиляди години се ражда един човек, който познава и може да се свързва с всички дракони. Той знае имената им. – Докато друидът говореше, внезапно те спряха да се движат. – От одеве ние ходим в устата на Дракона. Ето, вече сме пред гърлото, за да влезеш в същността на Дракона, да го опознаеш отвътре, трябва да знаеш неговото име. Ако произнесеш името на Дракона, той ще те допусне вътре!…“

откъс от историческата поредица „Артур“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Мъглата се бе прокъсала и сега лодката се приближаваше до някакъв остров…

„На другия ден тримата продължиха пътуването си. През цялото време се движеха в гъстата гора, по крайбрежието на реката, която все повече заприличваше на планинско поточе. На места гората беше много гъста, преплетените клони на дръвчетата им пречеха да яздят спокойно и като сухи пръсти ги дърпаха, задържаха и се опитваха да ги свалят от седлата на конете. На тези места Н`Анна слизаше от седлото на коня и тримата напредваха още по-бавно.

– Учителю Мерлин – каза Авитохол по някое време, – къде отиваме?

– Пътуваме към главния храм на друидите в Галия.

След доста време спътниците прекосиха реката. Тук някаква друга река се вливаше в тази, по която се бяха движили. Реките не бяха големи и не можеха да възпрат човек. Авитохол виждаше големите обли камъни, обрасли с гъст мъх. Този мъх бе обхванал всичко и го караше да изглежда все едно над камъните и дръвчетата е застлан дебел килим, като тези, дето беше виждал в Индия и Персия.

По това, че спряха Авитохол се досети, че явно бяха стигнали до храма. Храм, а и каквато и да е сграда, не се виждаше. На равно разстояние от двата бряга на вливащите се една в друга реки, но не много далеч, имаше няколко девташлара. Това бяха три камъка, два поставени като стени и един отгоре като покрив. Явно това беше светилището на друидите. В едната част на полянката се извисяваше огромно вековно дърво – дъб, цялото окичено в различни цветни парцалчета. Авитохол се приближи до единия девташлар. В степта той много пъти беше виждал такива камъни. Те бяха побивани в земята от различни народи. Още древните бяха започнали да ги поставят. Тези камъни символизираха дома, вратата и влагалището на Богинята майка. Когато човек останеше в девташлара и преживееше духовно израстване, той все едно се раждаше, само че духовно. Девташларите бяха смятани за духовни утроби и всеки, пребивавал в тях, се раждаше отново, пречистен, но този път на ново духовно ниво, готов за възприемане на света по нов начин.

Като мислеше за всичко това, Авитохол седна в един от девташларите. В него беше топло, приятно и сухо. Самите камъни излъчваха някаква приятна топлина. Н`Анна седна в друг един девташлар близо до него. Доколкото Авитохол успя да види, Мерлин също седна в един от тях.

Гъста мъгла се спусна над него и той не можеше да определи дали това е мъгла в света на хората, или е само в неговото съзнание. Авитохол притвори очи или може би вече ги бе притворил. Мислите му се рееха или това не бяха мисли, а той наистина се носеше над тази местност. Мъглата ставаше все по-гъста и накрая българинът престана да вижда каквото и да е. Около себе си обаче чувстваше своите спътници.

– Мерлин, Мерлин. Къде е свещеното място на келтите?

Свещеното място на друидите не се намира в този свят. То е един остров, който се нарича Авалон. Той е невидим, омагьосан остров. Никой не знае точно къде се намира. Там пребивават душите на всички друиди и келти. Това е земята на блажените.

Изведнъж на Авитохол му се стори, че чува леко проскърцване. Мъглата обаче беше толкова гъста, че той не можеше да определи откъде идва този звук. Опитваше да прониже с погледа си гъстата мъгла, но не успяваше. Скърцането продължаваше да се чува съвсем близо до него, то беше методично, през равни интервали. Все едно някаква дървена врата, движена от вятъра, се отваря и затваря, отваря и затваря, отваря и затваря… Изведнъж огромно валмо мъгла се прокъса и той успя да види нещо, което го изненада. Тримата седяха в някаква малка лодка без платно, приличаща по-скоро на черупка. Лодката обаче нямаше и весла, макар това, което чуваше, да напомняше най-много на методичното загребване на весла. Авитохол се огледа и видя, че лодката се движи из планинската река. Как бе станало това? Допреди малко тримата бяха седели в девташларите си. За всичко това може би бе виновна мъглата.

Мъглата отново ги обгърна, този път тя бе дори по-плътна отпреди. Авитохол вече нищо не виждаше, нито чувстваше. Някакъв далечен шум достигна до него, но бе приглушен от гъстата мъгла. Българинът вдигна поглед нагоре. Слънце не се виждаше. Изведнъж мъглата се разреди.

– Къде сме? – попита Авитохол. – Какво става?

– Погледни! – дочу гласа на Мерлин, идващ някъде отдалече. Авитохол погледна и разбра, че това, което виждаше през цялото време, е било пред очите му. Мъглата се бе прокъсала и сега лодката, която се движеше самоуверено и пореше малките вълнички, се приближаваше до някакъв остров, който бе обрасъл с гъста дъбова гора. Авитохол дори не намери за нужно да пита. Той вече знаеше – това беше Авалон…

В поредицата „Артур“ писателят Токораз Исто ще разкрие връзката на келтите с българите, ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите), от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и „хранените хора“ на българските кане, кой е мечът на всички владетели Ескалибур, както и още много интересни неща.

Вашият коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто