Tag Archives: минало

Ти трябва да пренесеш тайните на Боляровия род в пехливанлъка…

„Слушай внимателно! – заговори дядо му след дълго мълчание. – Ти трябва да пренесеш тайните на Боляровия род в пехливанлъка, защото остана последният Боляров.

Нали знаеш, че човек никога не живее в настоящето. Всеки човек е изтъкан от миналото и винаги го носи в себе си. То е като товар върху гърба ни, тежи и ни пречи. Така ние носим винаги със себе си, както победите и радостите си, така и болките, разочарованията и страха си. Човек винаги възприема нещата чрез паметта и спомените си. В момента, в който видиш нещо, за миг само го превръщаш в спомен и чак след това действаш, мислиш и го осъзнаваш, но в този момент не виждаш предмета или човека, а спомена. Хората всъщност разбират и осъзнават само спомените си и винаги живеят само в миналото. Това е така дори разликата между настоящето и миналото да е само едно мигване с очи. Така, когато се борят, те го правят в миналото. По този начин те изостават от настоящето и се намират извън „тук и сега”, винаги са, макар и с малко, след момента. Всички пехливани и бойци се бият в миналото, но не осъзнават това. Те винаги изостават и са след събитията. Действията им са забавени и „след вълната”.

Нашата най-висша техника е да се борим в „тук и сега”. Това е същността на Боляровата борба. Това е една борба, когато си в настоящето, когато си в Бог и Вселената. Това е богоподобна борба. Когато го направиш, ти ще придобиеш една божествена бързина, която ще изпреварва всичките ти противници. Но това не е бързина на мускулите, нито на движенията, това е друга бързина, която идва отвъд теб, извън теб. В това се състои голямата тайна на Болярови. Знам, че сега не разбираш как думите ми могат да ти помогнат и как да направиш това, но мисли, упражнявай се и се обърни към себе си, за да разбереш!

Дори някой да чуе тези думи, той няма да разбере нито за какво говоря, нито как да го постигне! Слушай сега как трябва да стане това!

Във всеки един миг от настоящето ти трябва да наваксаш това изоставане и трябва да изпреварваш момента. За да го направиш, трябва да имаш едно нещо, което се казва интуиция и така чрез нея във всеки момент да предвиждаш какво ще бъде следващото движение на противника. Ти трябва да го пресрещаш и да го изпреварваш, но не да изпреварваш времето, а да бъдеш в настоящето, в „тук и сега”. Ако изпревариш противника, той ще се съобрази с това и така борбата ще тръгне в друго русло, а ти ще загубиш преимуществото си. Затова не трябва да фантазираш и да се биеш във въображението си, а да се стремиш към „тук и сега”. Това е тайната на Боляровата борба. Оттук идва нашата съкрушителна бързина. Затова много хора смятат, че докато се борим, Бог ни говори на ухото. Всъщност това е интуицията. Разбираш ли за какво ти говоря? Ако си Боляров, трябва да имаш интуиция. Ние сме змейове и имаме интуиция, но не е достатъчно само да я притежаваш, важното е да я използваш. Това е нашата голяма тайна!

откъс от четвърти том „Войвода“, поредица „Ятаган и Меч“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда…

medalion_tangr_krust„…Орендата никога не е само в настоящето. Тя е река, пронизва времето и е по-силна от него. Орендата е едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. В нея живеем двамата с теб, Баяр, човекът в бъдещето също ще бъде наш наследник, защото в орендата няма време.
Разбираш ли това?

Ирник кимна. Малко по малко той проумяваше неща, които караха светът пред очите му да се свие. Струваше му се, че съзнанието му се разширява и той усещаше това физически, най-вече с очите, взора; пред погледа му се разширяваше.

Орендата пронизва времето. Онази оренда, в която съм живял аз, там далеч в степта, е същата като онази от твоето детство, като тази тук и днес.

– Аз не съм живял в орендата, защото не съм знаел за нея – каза Ирник.

Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда.
Всеки българин живее според орендата и носи отговорност за това пред Тангра. Много от неосъзнатите българи я тълкуват неправилно. Орендата няма форма и може да бъде изтълкувана по различни начини. Някой християнин ще я помисли за Свети Дух, друг човек ще си помисли, че това е прозрение, вдъхновение и късмет, трети ще помисли, че е Сила. Всеки вижда орендата както иска и може, но само посветените българи познават нейното действие в дълбочина, защото те през целия си живот живеят с нея и действат според нея.

Орендата е гъвкава и мека, безформена, в същото време тя е като ос, около която светът се движи. Тя пронизва света и хаоса и като непроменяща се част от него въдворява реда. Ето защо истинските воини преследват тази сила. Нашата оренда е много по-силна от „чи”, „ки”, „ба”, прана, хварно. Всеки народ познава някакъв аспект от орендата и смята, че това е Силата, но повечето от тях разбират само малка част от нея. Българите живеят и се борят така, че натрупват оренда в себе си, те се опитват да премахнат пречките пред орендата, за да влезе в тях, а така приемат и Тангра в душите си.

Ето, в този момент ти си тук, но това е само една малка част от твоето цялостно същество. Ти обаче познаваш само този свят. Тялото ти е тук и ти си тук, но една част от теб – орендата ти, е и тук, и в детството ти, но тя е и преди да те има. Ти можеш да прекрачиш с тази оренда извън собствения си живот. Твоята оренда е съществувала още преди да се родиш, преди да те има, а това означава, че и теб те е имало винаги, че си роден в началото на Сътворението. Тя носи в себе си спомена за онова време, а така го влага и в теб. Ти имаш възможност да разбереш смъртта, защото притежаваш оренда и така можеш да видиш света без себе си. Смъртта и времето преди да се родиш са едно и също нещо. Всеки българин, който познава орендата, познава смъртта. Не бива обаче да се взираш в бъдещето, а в миналото. Много хора гадаят какво има в смъртта. Повечето от тях правят това, защото ги е страх от нея. Те се правят на глупави и неразбиращи, защото не могат, а и не искат да знаят наистина за смъртта. Всеки българин може много бързо да разбере това, само трябва да се допита до орендата си и да се опита да си спомни времето, в което все още го е нямало…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги