Tag Archives: монаси

По-смелите твърдяха, че скрипторията обикаля из света и събира божията мъдрост

Enichar_3D_clear_fonСкрипторията беше тук вече повече от триста години, а почти никой извън манастира не знаеше за нейното съществуване. Някога из цялата българска земя е имало много скриптории, но днес бяха останали само две. Братята знаеха, че съществува само още една такава в Рилската обител.

Сградата на скрипторията не беше обикновена. Тя се извисяваше като непристъпна крепост. Прозорчетата бяха малки и тесни, толкова тесни, че през тях не можеше да се провре дори малко дете. Прозорците имаха дебели непрозрачни стъкла. Монасите смятаха, че стъклата нарочно са такива, за да не може ни най-малко да се надзърта при книжовниците, но Инокентий знаеше, че те са специална изработка. Те наистина бяха дебели, здрави и непрозрачни, но стъклото беше така изработено и огънато, че пречупваше светлината и слънчевите лъчи, така че да може цялото помещение вътре да се осветява от равномерна матова светлина. Дори най-слабата светлинка отвън, дори в мрачен ден, правеше така, че вътре да е светло. Ако стъклото не беше специално, вътре щеше да е постоянен мрак. А всеки преписвач и рисувач (рисувач – художник, илюстратор) знаеше колко важна за работата му е светлината. Освен това, благодарение на това специално остъкляване, работещите в скрипторията можеха да пишат и рисуват от най-ранна утрин до последните лъчи на залязващото слънце, защото в скрипторията имаше една забрана, която беше най-висша от всички – вътре беше забранено внасянето на огън, независимо свещ, факел или въглен. Защото няма по-голяма опасност за книгите от огъня. На монасите беше забранено да внасят дори огниво и чакмак.

Въпреки че не се отопляваше по никакъв начин, скрипторията беше така построена и с толкова дебели стени, че през зимата вътре беше поносимо студено, а през лятото – прохладно. Това беше нужно, за да могат книжовниците да работят спокойно, но и за да се съхранят книгите по-добре.

Инокентий още от малък разбра, че в скрипторията книгите са много по-важни от хората и са на почит, а той и останалите монаси само им служат и ги обслужват. Той знаеше, че книгите са в центъра, скрипторията е създадена, за да ги пази и съхранява. Те трябва да пребъдат и са вечни, а хората са тленни и постоянно се сменят. Така че никой човек и никое поколение нямаше право да променя, наранява или унищожава книгите. Монасите книжници бяха слуги на Знанието и Мъдростта.

За да се запазят книгите, скрипторията имаше и други странности. Тя бе изградена изцяло от камък и метал и никъде за нейното построяване не бе използвано дърво или нещо, което можеше по някакъв начин да се запали или да гори. Подовете, стените и стълбите бяха каменни, а вратите, поставките за книгите и писалищата, бяха от ковано желязо. Така в скрипторията нищо, освен самите книги, не можеше да гори.

В скрипторията винаги беше много тихо. Малките прозорчета и дебелите стени и стъкла, които не можеха да се отварят, спираха не само любопитните погледи, но и всякакви външни шумове. Освен това вратите бяха винаги много добре смазани, дори подът, тъй като не беше от дъски, не проскърцваше. Монасите винаги пазеха тишина и никога не говореха на висок глас. Беше разрешено само да се шепне, но повечето предпочитаха съвсем да мълчат.

За пълен контрол скрипторията имаше единствен вход и изход, който беше затворен с масивна метална врата. Тя беше направена толкова ниска, че всеки, който искаше да влезе и не беше дете, трябваше да се наведе съвсем ниско. Инокентий беше сигурен, че това съвсем не бе случайно. Освен че се затрудняваше по този начин влизането и то не можеше да остане незабелязано, така и всеки човек, който искаше да влезе вътре, беше принуден да се поклони пред познанието и мъдростта. Беше виждал какво страдание представляваше влизането за по-възрастните и болни братя и осъзнаваше колко голям е стремежът към знанието и с каква сила то привлича хората.

Освен огънят, враг на книгите беше и влагата. Затова сградата беше така измайсторена, че температурата вътре оставаше навсякъде почти една и съща. Освен вратата, в стените имаше отвори, които караха въздуха в сградата непрекъснато да се движи и така да се поддържа сух. Все пак на монасите, работещи вътре, им беше забранено да внасят вода. Ако някой ожаднееше, искаше разрешение от презвитера и отиваше да пие вода от чешмата навън. (презвитер – в източното православие означава монах, но в манастирите, в които е имало скриптория, понякога монасите се делели на иноци – обикновени монаси и презвитери – книжници. Презвитер се наричал и техния водач или всеки човек, който имал право да пише житиеписни текстове.)

На най-горния етаж на скрипторията имаше назъбени бойници, досущ като на крепост. Монасите говореха, че ако се наложи, скрипторията може да се превърне в непристъпна крепост и че ако вратата долу се затвори, никой не може да я превземе. Тя и затова може би беше изградена толкова далеч и несвързана с другите сгради, за да не може да бъде превзета през тях и пламъците да не се пренесат към нея, ако манастирът бъде опожарен. Дори сред книжниците се говореше, че преди „Света Неделя” и Бачково тази скриптория, със същите тези камъни, е била построявана на много и най-различни места, но винаги е оцелявала, дали заради камъка и формата, или заради божията защита. По-смелите твърдяха, че скрипторията обикаля из света и събира божията мъдрост, и именно тя е Кулата вавилонска, и в нея има книги от библейски времена на всички езици, които има по света.

откъс от поредицата „Ятаган и Меч“

Вашият коментар

Filed under История, Книги