Tag Archives: настояще

Човек, който не вярва в своето бъдеще, е обречен…

„Хората трябваше не само да се чувстват добре в настоящето, да са сигурни и нахранени, те трябваше да започнат да мечтаят. Човек, който не вярва в своето бъдеще, е обречен. Той е пленник на смъртта. Артур се опитваше да върне усмивките по лицата на хората, да ги направи жизнерадостни и щастливи. Това бе неговата борба. Всеки властник трябва да се грижи за това. Освен за тялото на народа, за това той да е сит и спокоен, да има работа и да се чувства нужен и полезен, народът трябва да има дух. Духът е в това да иска да се бори, да вярва в бъдещето си. Освен това народът трябва да има и душа. Душата бе вярата, същността, това народът да има мисия, да се чувства значим, да живее с голяма част от себе си в бъдещето, да почита миналото, предците и традициите. Артур се опитваше да възроди народа на Британия и то с всичките му части.“ – откъс от историческата поредица „Артур“, автор Токораз Исто

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда…

medalion_tangr_krust„…Орендата никога не е само в настоящето. Тя е река, пронизва времето и е по-силна от него. Орендата е едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. В нея живеем двамата с теб, Баяр, човекът в бъдещето също ще бъде наш наследник, защото в орендата няма време.
Разбираш ли това?

Ирник кимна. Малко по малко той проумяваше неща, които караха светът пред очите му да се свие. Струваше му се, че съзнанието му се разширява и той усещаше това физически, най-вече с очите, взора; пред погледа му се разширяваше.

Орендата пронизва времето. Онази оренда, в която съм живял аз, там далеч в степта, е същата като онази от твоето детство, като тази тук и днес.

– Аз не съм живял в орендата, защото не съм знаел за нея – каза Ирник.

Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда.
Всеки българин живее според орендата и носи отговорност за това пред Тангра. Много от неосъзнатите българи я тълкуват неправилно. Орендата няма форма и може да бъде изтълкувана по различни начини. Някой християнин ще я помисли за Свети Дух, друг човек ще си помисли, че това е прозрение, вдъхновение и късмет, трети ще помисли, че е Сила. Всеки вижда орендата както иска и може, но само посветените българи познават нейното действие в дълбочина, защото те през целия си живот живеят с нея и действат според нея.

Орендата е гъвкава и мека, безформена, в същото време тя е като ос, около която светът се движи. Тя пронизва света и хаоса и като непроменяща се част от него въдворява реда. Ето защо истинските воини преследват тази сила. Нашата оренда е много по-силна от „чи”, „ки”, „ба”, прана, хварно. Всеки народ познава някакъв аспект от орендата и смята, че това е Силата, но повечето от тях разбират само малка част от нея. Българите живеят и се борят така, че натрупват оренда в себе си, те се опитват да премахнат пречките пред орендата, за да влезе в тях, а така приемат и Тангра в душите си.

Ето, в този момент ти си тук, но това е само една малка част от твоето цялостно същество. Ти обаче познаваш само този свят. Тялото ти е тук и ти си тук, но една част от теб – орендата ти, е и тук, и в детството ти, но тя е и преди да те има. Ти можеш да прекрачиш с тази оренда извън собствения си живот. Твоята оренда е съществувала още преди да се родиш, преди да те има, а това означава, че и теб те е имало винаги, че си роден в началото на Сътворението. Тя носи в себе си спомена за онова време, а така го влага и в теб. Ти имаш възможност да разбереш смъртта, защото притежаваш оренда и така можеш да видиш света без себе си. Смъртта и времето преди да се родиш са едно и също нещо. Всеки българин, който познава орендата, познава смъртта. Не бива обаче да се взираш в бъдещето, а в миналото. Много хора гадаят какво има в смъртта. Повечето от тях правят това, защото ги е страх от нея. Те се правят на глупави и неразбиращи, защото не могат, а и не искат да знаят наистина за смъртта. Всеки българин може много бързо да разбере това, само трябва да се допита до орендата си и да се опита да си спомни времето, в което все още го е нямало…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги